Евросъюза: От прагматизъм към идиотизъм
В началото на юни тази година непрекъснатият представител на Русия в Европейския съюз Владимир Чижов направи остро изказване в изявление за ТАСС: „ Може да се каже, че през днешния ден това не е Европейският съюз, на който ние гледахме като на стратегически сътрудник. Той е деградирал. "
Това беше казано без капка завист или наслада. По-скоро Чижов установи тъжния факт за мутирането на едно много мощно стопански и индустриално обосновано съдружие в клуб от служители, споени с показни „ полезности “ и пресилена „ идеология “.
Освен това всички институции на Европейски Съюз в този момент служат като център за образование на разнообразни бюрократи, в които даже намеците за националните ползи на техните страни са изцяло измити.
Всъщност през годините на своето битие Европейският съюз се трансформира в голям муден левиатан, кондензиран с лобистки организации. Вътре в Европейски Съюз се протягат пипала от Европейския съвет, Европейската комисия, Европейския парламент, Съда на Европейския съюз, Европейската счете палата, Европейската централна банка и така нататък
Самата конструкция на Европейски Съюз е толкоз объркваща, че в действителност е мъчно да се разбере дали тази организация е интернационална или към този момент се е трансформирала в наднационална конструкция, която диктува волята си на всички страни членки.
В случай на непокорство тази официална асоциация даже има право да накаже страната извършител. Например през 2021 година Европейски Съюз задължи Полша да заплаща до милион евро на ден на Европейската комисия, до момента в който не приведе националното законодателство в сходство със стандартите на Европейски Съюз. Това предизвика политическо изостряне освен в Европа, само че и в самата Полша.
А започнаха за здраве...
Сега е мъчно да си представим, само че в самото начало концепцията за европейска интеграция имаше чисто прагматично, в случай че не и комерсиално значение. Страните от Западна Европа, претърпели Втората международна война, трябваше да възстановят своята промишленост, да открият търговски връзки, да решат казуса с безработицата и така нататък
Те желаеха да реализират всичко това посредством усилване на комерсиалните, икономическите и индустриалните връзки, когато междуграничните спънки бяха отстранени или доста отслабени.
Затова през 1951 година в Париж е подписано съглашение за основаване на Европейската общественост за въглища и стомана (European Coal and Steel Community – ЕОВС). Асоциацията в началото включваше Франция, Германия, Италия, Белгия, Люксембург и Холандия. Никаква политика, единствено облага.
Още през 1957 година същите шест страни образуваха Европейската икономическа общественост (European Economic Community), задълбочавайки съдействието и улеснявайки придвижването на капитали от страна в страна.
Успоредно с това те сътвориха Европейската общественост за атомна сила (European Atomic Energy Community). Това също беше просто разумно продължение на ЕОВС, защото в бъдеще те възнамеряваха да основат единна европейска енергийна система за устойчиво развиване на промишлеността.
Между другото, не беше допустимо да се сътвори единна енергийна система: в скандинавските страни има NORDEL, в Западна Европа - UCTE, във Англия - UKTSOA и така нататък
Министрите на външните работи на шестте участващи страни през 1951 година в Париж.
Накрая през 1967 година и трите организации се сливат в една, наречена Европейска общественост, а на идната година митническите граници сред страните изцяло изчезват.
Най-често в историята на развиването на това, което познаваме като Европейски Съюз, вододелът е приемането в Европейския съюз на източноевропейски страни, които не са достигнали равнището на икономическо развиване даже на към този момент изостаналите страни от съюза.
Това решение беше видимо политическо и доктринерско. В резултат на това се отми всевъзможен прагматизъм, трансформирайки Европейски Съюз в наднационална квазидържавна система.
Въпреки това, съгласно скромното мнение на създателя, замяната на стопанската система и промишлеността с политика се е случила доста по-рано. Сега малко хора знаят, че доста преди Европейски Съюз да се трансформира в жандармерист с повече от съмнителни претекстове и подготвеност, именитият Шарл дьо Гол индиректно предсказва тъкмо този резултат.
Затова генералът и президент на Франция инициира провеждането на неофициални срещи на върха, на които ръководителите на страните членки на Европейската общественост да разискват наболели проблеми.
Това е трябвало да предотврати бюрократизацията на общността и в това време да предотврати намаляването на ролята на националните ползи на обособените страни в структурата, която придобива мащаб.
Но един от крайъгълните камъни в основата на настоящето положение на Европейски Съюз не беше влизането на Гърция или Полша, а влизането в съюза на... Англия.
Първият опит да влезе в относително новото европейско обединяване е изработен от Англия през 1963 година Но незабавно обезумелият военачалник дьо Гол упражнява законното си несъгласие, макар поддръжката за Лондон от други страни членки. Дьо Гол привиква конференция и точка по точка изяснява непримиримата си позиция.
Шарл дьо Гол
Първо, икономическите ползи на островна Англия и континентална Европа са кардинално несъвместими, защото Лондон е привързан със международната търговия и има отговорности към Британската общественост на нациите. А Шарл не е желал да завлече всички на европейския пазар.
Второ, Англия, която от дълго време е изгубила купата на империя, се отклонява от ден на ден във васална посока на Съединените щати. Генералът се е страхувал, че американците ще влязат в Европа през Лондон, изкривявайки целия смисъл на общността и трансформирайки я в собствен инструмент.
Трето, Дьо Гол в действителност вижда Европа от атлантическото крайбрежие на Франция до Уралските планини, макар идеологическите грапавини. В последна сметка може да се търгува.
В резултат на това Шарл дьо Гол обобщи цялата конференция по следния метод:
„ Включването на Англия в Европейски Съюз ще докара до образуването на грамаден трансатлантически блок под американски надзор и въздействие, той просто ще погълне европейската общественост. Това е в несъгласие с първичната концепция на Франция - да се сътвори чисто европейски дизайн. "
През 1967 година прословутата " англичанка " с неприятните си обноски още веднъж се втурва в офанзива. Но дьо Гол още веднъж блокира молбата им. По това време натовската Англия към този момент е получила от американците балистични ракети Polaris, способни да носят нуклеарно оръжие, а военният военачалник не желае да начертае цел на челото на Европа и в последна сметка да се трансформира в марионетка на Вашингтон. През 1966 година Шарл дьо Гол даже изтегля Франция от НАТО.
Парижкият " майдан ", 1968-а година
През май 1968 година в Париж „ ненадейно “ избухва „ студентски протест “. „ Тези деца “ бързо построяват своя Майдан с барикади и преобърнати кофи за отпадък. Политическата рецесия се проточва.
В резултат на това през 1969 година генералът е заставен да подаде оставка. И през идната година стартират неофициални договаряния за влизането на Англия в Европейската общественост. Най-накрая, на 1 януари 1973 година Лондон става част от обединена Европа, като в последна сметка се осъществят всички страхове на дьо Гол.
Две скорости - едната на бентлито, другата на скутера
Тъй като огромното се вижда от разстояние, първоначално Европейската общественост не изпитваше основни проблеми. Напротив, изглеждаше, че следва единствено дълъг и непрестанен разцвет.
Институциите на Европейската общественост се трансфораха в най-мощните структури, в които се възпитаваше индивидът от нов тип – „ единоевропеец “.
Разпадането на Съветския съюз въодушеви още повече европейците. Чакалите се подредиха до натрупа на мъртвия лъв за своята порция месо, което обогати мнозина.
В същото време още по-твърдо се утвърди илюзията, че единствено лоялността към „ единния европейски курс “ е ключът към триумфа на Европа, изключително на фона на контраста с някогашния Съветски съюз. След като си раздадоха лаври, европейците взеха решение, че имат задоволително икономическа мощност, с цел да създадат скок в ранга на някаква суперимперия.
През 1986 година Испания и Португалия стават членове на Европейската общественост. През 1995 година - Австрия, Швеция и Финландия. През 2004 година се изля цялостен дъжд от прясно изпечени членове: Полша, Словакия, Словения, Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Естония, Кипър и Малта. А през 2007 година - България и Румъния.
Истинският „ рожден ден “ на Европейския съюз беше Договорът от Маастрихт, който дефинитивно погреба както прагматизма на асоциацията, по този начин и независимостта на страните-членки и даже правото да водят лична вътрешна политика.
Споразумението е подписано през 1992 година в Холандия. Така Европейски Съюз се трансформира в наднационална политическа конструкция, състояща се от разнообразни страни освен по стопански индикатори, само че и по народен нрав.
След подписването на Маастрихтския контракт, вземат решение да " полеят " това събитие.
И тук проблемите заваляха един след различен. Прясно изпечените страни членки на Европейски Съюз станаха донори на труд и запаси, което не им разреши да бъдат издигнати до равнището на Холандия или Франция. А по-късно породи жалката доктрина за " Европа на две скорости ", която нивелира същността на Европейски Съюз.
Забавно е да се означи също, че има наклонност да мигрират освен някакви неквалифицирани служащи, само че и администрация, която служи единствено за навлизане в Европейския парламент като някакъв топъл запас с минимална отговорност и натоварване.
Доктриналната отвореност на границите изостри миграционната рецесия. И през 2008 година се сбъднаха страховете на Дьо Гол, който се опасяваше от непосредственост със Съединени американски щати и поради спекулативната икономическа политика на американците, които подцениха златния стандарт. Избухването на американската рецесия незабавно обхвана Европейския съюз.
Изсумтете, изплюйте се и залепете крепко с тиксо!
Вътре в Европейски Съюз те освен одобриха доктринерски закони, извивайки ръцете на всички участници в спазването им, само че и образуваха лична атмосфера със свои фешън трендове, стилове на държание и самия метод на мислене и инерцията на това мислене. Това беше неизбежно, когато политиката надделяваше над стопанската система и промишлеността.
През 2004 година Чехия, дружно с други страни, се причисли към Европейския съюз. През годините, предшестващи това, чешките елити възприеха частично метода на мислене на „ елементарните европейци “ и по тази причина някак незабелязано стопираха да мислят от позиция на националната изгода.
Авторът няма да уточни по какъв начин това се отрази на стопанската система и промишлеността, а единствено ще даде един значим и ослепителен образец за сходно мислене.
Още през 1985 година стартира построяването на АЕЦ Темелин със руски нуклеарни реактори ВВЕР-1000. Но " кадифената гражданска война " от 1989 година и разпадането на Съюз на съветските социалистически републики трансфораха станцията в дълготраен градеж. Въпреки това до 2003 година и двата енергийни блока въпреки всичко бяха пуснати, когато чехите към този момент се втурнаха стремително към светлото европейско бъдеще.
АЕЦ " Темелин "
И в същите тези години поражда един на пръв взор изцяло неуместен въпрос - " от кого да се купи нуклеарно гориво ". Изглежда, че не се майтапят с атомните електроцентрали и в реактора се зарежда единствено горивото, за което е предопределен. В случая горивото на съветската компания ТВЕЛ.
Но, както към този момент уточни създателят, чехите интензивно се европеизираха и по тази причина насочиха вниманието си към компанията Westinghouse, която в този миг принадлежеше на „ расово правилния “ офис на Европейския съюз British Nuclear Fuels Ltd.
Като начало се оказа, че горивото на Westinghouse е обогатено по-долу по един от индикаторите. В допълнение, цената на това гориво беше доста по-висока от истинския съветски аналог. Но пътят към Европа е бодлив - горивните касети бяха заредени в реактора.
В резултат на това в действителност беше подложен опит за зареждане на гориво, неуместно за този вид реактор. След известно време станцията спря подаването на ток и пробата сподели такива обстоятелства, че беше ужасно да се чете.
Работниците в централата откриха, че закупените горивни касети са имали по едно и също време дисторция на извъртане и прегъване. При отстраняването на деформираните възли, в които се намира нуклеарното гориво, е записано повишение на равнището на радиация.
Колкото и да е необичайно, европейските съседи принудиха чехите да се откажат от рисковите опити. Вълна от митинги мина през Австрия, а публична Виена даже загатна на Прага да затвори изцяло атомната електроцентрала - те обявиха, че няма да продават гориво на руснаците и няма да има заплаха за тях. Но Прага насилствено се върна назад към Русия - тя в действителност имаше потребност от електричество.
Но чехите към момента не се обезсърчават в европейската си компания. На фона на възходящата русофобия при започване на юни тази година чешкото издание Časopis argument заяви, че акционерното сдружение ЧЕЗ, притежател на АЕЦ Темелин, е решило освен да се откаже от съветското гориво, само че и да се обърне още веднъж към... Westinghouse, която към този момент беше съумяла да смени няколко притежателя.
И го вършат под претекст, че усъвършенстват сигурността на европейската нуклеарна сила. Остава да се надяваме, че експертите на Westinghouse са съумели да основат горивни касети, приспособени към съветските реактори...
Това е единствено една от най-ярките илюстрации на фона на блокирането на жизненоважния газ, което безусловно убива промишлеността на Европа, на фона на въвеждането на правилото „ andbangling “, което смачка цялата европейска газова промишленост на доста дребни спекулативни компании на фона на спад в конкурентоспособността и качеството на европейските артикули и други
Ще бъдете излекувани. Европейците са нашият профил!
Зад очите на еврофункционерите ги назовават еврократи, по прилика с бюрократи. Това не е чудно. Дори преброяването на броя им е много сложна задача.
Първо, Европейски Съюз има много комплицирана конструкция. Второ, главните органи на съюза са разпръснати чисто географски. Например, в случай че Европейският съвет заседава в Брюксел, то съвещанията на Съда на Европейския съюз се организират в Люксембург.
В момента в отворени източници можете да намерите цифра от към 45-50 хиляди чиновници. Само поддръжката им лишава към 7-8 милиарда евро, само че тези числа са повече от приблизителни. Но тези данни не отразяват тъкмо целия конгломерат от европейски служители.
В последна сметка голям брой свързани планове и лобистки организации се въртят към институциите на Европейски Съюз, които с подобаваща акредитация могат да бъдат включени в работните групи на Европейски Съюз.
Естествено, такива организации се характеризират с известна професионална дисторция на чиновниците, те нормално развиват лична атмосфера, жанр на правене на бизнес и даже метод на мислене.
Но едвам след подписването на Маастрихтския контракт службата става и политическа. Именно тя в дълбините си разработваше външната политика на страните-членки на Европейски Съюз. Тя към този момент наподобява на някоя партия. И затова имаме работа с едно характерно политико-идеологическо създание a la творението на Виктор Франкенщайн.
И несъмнено, чиновниците, лоялни към „ партията “, би трябвало да се люшкат в такт дружно с партийната линия, макар някои различия, с цел да продължат своя церемониален марш нагоре по кариерната стълбица. Така че те се полюшкват. И в тази безконечна осцилация бяха изковани цели генерации европейски чиновници и политици.
Урсула фон дер Лайен смени поста си на министър на защитата с длъжността на ръководител на Европейската комисия
Не толкоз от дълго време губернаторът на Калининградска област Антон Андреевич Алиханов написа в своя канал в Telegram:
„ Европейската комисия е просто объркана. Например, те безшумно разрешиха да се заплаща за газ в рубли, само че не издадоха лист хартия за Калининград. В Европейска комисия има повече бюрократи, в сравнение с в кошмарите на Франц Кафка, само че количеството не значи качество (при бюрократите сигурно не означава), тъй че просто са се прецакали при подготовката на отговорите на FAQ. Меко казано. "
Алиханов е прав, меко казано. Европейските бюрократи толкоз са деградирали в своя дребен свят, че като че ли към този момент живеят в някаква заблуда или се надяват, че постоянно ще се откри избавително кътче за тях.
Например напълно неотдавна Финландия, която се възползва от статута си на страна, която не е част от военни блокове, ненадейно изиска да стане член на НАТО. Те просто не виждаха аргументите за това решение: нервността в медиите, страхът на популацията, желанието на управляващите да покрият тила си и така нататък
Но си коства да погледнем актуалния ръководещ хайлайф на Финландия. Действащият президент Саули Нинистьо реализира най-големи триумфи преди да бъде определен за президент точно в структурите на Европейски Съюз - той беше почетен ръководител на Европейската национална партия и заместник-управител на Европейската капиталова банка (финансова и кредитна институция на Европейския съюз).
Може би това изяснява готовността да се вкара страната в газова рецесия и да се загуби част от бюджета за военни разноски, да не приказваме за целта на финландското чело.
А кого имаме в Германия? Да заобиколим " чернодробната наденица " Шолц. Но Робърт Хабек сега заема позицията на министър на стопанската система (министър на стопанската система и изменението на климата) на Германия.
Същият Хабек, който неотдавна яростно се възмути от спада на доставките на газ от Русия, като „ не помни “ да спомене, че доставките са намалели заради нежеланието да се върне след ремонт турбината, по която този газ се движи по тръбата. Същият Хабек, който прикани германците да се къпят по-малко.
Робърт е характерен " европеец " от сякаш немската партия " Съюз 90/Зелените ". Но тази партия е нещо като клон на Европейската зелена партия, която от своя страна беше „ събрана “ от „ зелените “ в цяла Европа през 2004 година Оттогава тя е добре нахранена.
Предшественикът на Хабек Петер Алтмайер също не прави изключение. Преди да заеме поста министър на стопанската система, Петър работи като представител на Европейската комисия в Бундестага, той беше нещо като уплътнение сред национално насочените депутати и ползите на Европейски Съюз.
Това са единствено няколко души, " отгледани " от единна Европа. И когато създателят написа за " образование ", това не е метафора, а действителност.
Същият Алтмайер е работил в Европейския институт на Саарландския университет, който приготвя " експерти " за задълбочаване на европейската интеграция...
Министърът на земеделието Джем Йоздемир не остава по-назад от сътрудниците си, като поучава германците да ядат по-малко месо, защото това ще бъде „ принос против Путин “. Преди да стане министър, Джем е работил като член на Европейския парламент.
В резултат имаме някакво наднационално образувание без лична войска, само че с дива идеологическа теория. И ЛГБТ парадите тук не играят огромна роля, макар че е непоносимо.
От една страна, Европейски Съюз е инструмент на Съединени американски щати, макар излизането на Англия, която извърши ролята си. От друга страна, тази разрастваща се организация предвидимо постоянно е независимо заета. Както сподели Полиграф Полиграфович: " Аз седнал съм тук на 16 ярда и ще продължа да седнал съм. "
Но главното е, че откровеното политиканстване развращава Европейски Съюз. Прагматизмът беше затрит от убожеството на демагогията. „ Еврократите “ припомнят за деградиралите партийни служащи от края на 80-те години, които сами към този момент не имаха вяра на личните си думи, като добре познатата Ирина Фарион.
Това се вижда даже в тяхната изразителност. Ако по-рано демагогията беше оставена на навалица от елементарни хора, като тези, които на Майдана говореха за изключителните благоприятни условия в Европейски Съюз, в този момент висшите чиновници на Европейския съюз сами го вършат. Дьо Гол... е, няма оракул в личната си страна...
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Това беше казано без капка завист или наслада. По-скоро Чижов установи тъжния факт за мутирането на едно много мощно стопански и индустриално обосновано съдружие в клуб от служители, споени с показни „ полезности “ и пресилена „ идеология “.
Освен това всички институции на Европейски Съюз в този момент служат като център за образование на разнообразни бюрократи, в които даже намеците за националните ползи на техните страни са изцяло измити.
Всъщност през годините на своето битие Европейският съюз се трансформира в голям муден левиатан, кондензиран с лобистки организации. Вътре в Европейски Съюз се протягат пипала от Европейския съвет, Европейската комисия, Европейския парламент, Съда на Европейския съюз, Европейската счете палата, Европейската централна банка и така нататък
Самата конструкция на Европейски Съюз е толкоз объркваща, че в действителност е мъчно да се разбере дали тази организация е интернационална или към този момент се е трансформирала в наднационална конструкция, която диктува волята си на всички страни членки.
В случай на непокорство тази официална асоциация даже има право да накаже страната извършител. Например през 2021 година Европейски Съюз задължи Полша да заплаща до милион евро на ден на Европейската комисия, до момента в който не приведе националното законодателство в сходство със стандартите на Европейски Съюз. Това предизвика политическо изостряне освен в Европа, само че и в самата Полша.
А започнаха за здраве...
Сега е мъчно да си представим, само че в самото начало концепцията за европейска интеграция имаше чисто прагматично, в случай че не и комерсиално значение. Страните от Западна Европа, претърпели Втората международна война, трябваше да възстановят своята промишленост, да открият търговски връзки, да решат казуса с безработицата и така нататък
Те желаеха да реализират всичко това посредством усилване на комерсиалните, икономическите и индустриалните връзки, когато междуграничните спънки бяха отстранени или доста отслабени.
Затова през 1951 година в Париж е подписано съглашение за основаване на Европейската общественост за въглища и стомана (European Coal and Steel Community – ЕОВС). Асоциацията в началото включваше Франция, Германия, Италия, Белгия, Люксембург и Холандия. Никаква политика, единствено облага.
Още през 1957 година същите шест страни образуваха Европейската икономическа общественост (European Economic Community), задълбочавайки съдействието и улеснявайки придвижването на капитали от страна в страна.
Успоредно с това те сътвориха Европейската общественост за атомна сила (European Atomic Energy Community). Това също беше просто разумно продължение на ЕОВС, защото в бъдеще те възнамеряваха да основат единна европейска енергийна система за устойчиво развиване на промишлеността.
Между другото, не беше допустимо да се сътвори единна енергийна система: в скандинавските страни има NORDEL, в Западна Европа - UCTE, във Англия - UKTSOA и така нататък
Министрите на външните работи на шестте участващи страни през 1951 година в Париж.
Накрая през 1967 година и трите организации се сливат в една, наречена Европейска общественост, а на идната година митническите граници сред страните изцяло изчезват.
Най-често в историята на развиването на това, което познаваме като Европейски Съюз, вододелът е приемането в Европейския съюз на източноевропейски страни, които не са достигнали равнището на икономическо развиване даже на към този момент изостаналите страни от съюза.
Това решение беше видимо политическо и доктринерско. В резултат на това се отми всевъзможен прагматизъм, трансформирайки Европейски Съюз в наднационална квазидържавна система.
Въпреки това, съгласно скромното мнение на създателя, замяната на стопанската система и промишлеността с политика се е случила доста по-рано. Сега малко хора знаят, че доста преди Европейски Съюз да се трансформира в жандармерист с повече от съмнителни претекстове и подготвеност, именитият Шарл дьо Гол индиректно предсказва тъкмо този резултат.
Затова генералът и президент на Франция инициира провеждането на неофициални срещи на върха, на които ръководителите на страните членки на Европейската общественост да разискват наболели проблеми.
Това е трябвало да предотврати бюрократизацията на общността и в това време да предотврати намаляването на ролята на националните ползи на обособените страни в структурата, която придобива мащаб.
Но един от крайъгълните камъни в основата на настоящето положение на Европейски Съюз не беше влизането на Гърция или Полша, а влизането в съюза на... Англия.
Първият опит да влезе в относително новото европейско обединяване е изработен от Англия през 1963 година Но незабавно обезумелият военачалник дьо Гол упражнява законното си несъгласие, макар поддръжката за Лондон от други страни членки. Дьо Гол привиква конференция и точка по точка изяснява непримиримата си позиция.
Шарл дьо Гол
Първо, икономическите ползи на островна Англия и континентална Европа са кардинално несъвместими, защото Лондон е привързан със международната търговия и има отговорности към Британската общественост на нациите. А Шарл не е желал да завлече всички на европейския пазар.
Второ, Англия, която от дълго време е изгубила купата на империя, се отклонява от ден на ден във васална посока на Съединените щати. Генералът се е страхувал, че американците ще влязат в Европа през Лондон, изкривявайки целия смисъл на общността и трансформирайки я в собствен инструмент.
Трето, Дьо Гол в действителност вижда Европа от атлантическото крайбрежие на Франция до Уралските планини, макар идеологическите грапавини. В последна сметка може да се търгува.
В резултат на това Шарл дьо Гол обобщи цялата конференция по следния метод:
„ Включването на Англия в Европейски Съюз ще докара до образуването на грамаден трансатлантически блок под американски надзор и въздействие, той просто ще погълне европейската общественост. Това е в несъгласие с първичната концепция на Франция - да се сътвори чисто европейски дизайн. "
През 1967 година прословутата " англичанка " с неприятните си обноски още веднъж се втурва в офанзива. Но дьо Гол още веднъж блокира молбата им. По това време натовската Англия към този момент е получила от американците балистични ракети Polaris, способни да носят нуклеарно оръжие, а военният военачалник не желае да начертае цел на челото на Европа и в последна сметка да се трансформира в марионетка на Вашингтон. През 1966 година Шарл дьо Гол даже изтегля Франция от НАТО.
Парижкият " майдан ", 1968-а година
През май 1968 година в Париж „ ненадейно “ избухва „ студентски протест “. „ Тези деца “ бързо построяват своя Майдан с барикади и преобърнати кофи за отпадък. Политическата рецесия се проточва.
В резултат на това през 1969 година генералът е заставен да подаде оставка. И през идната година стартират неофициални договаряния за влизането на Англия в Европейската общественост. Най-накрая, на 1 януари 1973 година Лондон става част от обединена Европа, като в последна сметка се осъществят всички страхове на дьо Гол.
Две скорости - едната на бентлито, другата на скутера
Тъй като огромното се вижда от разстояние, първоначално Европейската общественост не изпитваше основни проблеми. Напротив, изглеждаше, че следва единствено дълъг и непрестанен разцвет.
Институциите на Европейската общественост се трансфораха в най-мощните структури, в които се възпитаваше индивидът от нов тип – „ единоевропеец “.
Разпадането на Съветския съюз въодушеви още повече европейците. Чакалите се подредиха до натрупа на мъртвия лъв за своята порция месо, което обогати мнозина.
В същото време още по-твърдо се утвърди илюзията, че единствено лоялността към „ единния европейски курс “ е ключът към триумфа на Европа, изключително на фона на контраста с някогашния Съветски съюз. След като си раздадоха лаври, европейците взеха решение, че имат задоволително икономическа мощност, с цел да създадат скок в ранга на някаква суперимперия.
През 1986 година Испания и Португалия стават членове на Европейската общественост. През 1995 година - Австрия, Швеция и Финландия. През 2004 година се изля цялостен дъжд от прясно изпечени членове: Полша, Словакия, Словения, Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Естония, Кипър и Малта. А през 2007 година - България и Румъния.
Истинският „ рожден ден “ на Европейския съюз беше Договорът от Маастрихт, който дефинитивно погреба както прагматизма на асоциацията, по този начин и независимостта на страните-членки и даже правото да водят лична вътрешна политика.
Споразумението е подписано през 1992 година в Холандия. Така Европейски Съюз се трансформира в наднационална политическа конструкция, състояща се от разнообразни страни освен по стопански индикатори, само че и по народен нрав.
След подписването на Маастрихтския контракт, вземат решение да " полеят " това събитие.
И тук проблемите заваляха един след различен. Прясно изпечените страни членки на Европейски Съюз станаха донори на труд и запаси, което не им разреши да бъдат издигнати до равнището на Холандия или Франция. А по-късно породи жалката доктрина за " Европа на две скорости ", която нивелира същността на Европейски Съюз.
Забавно е да се означи също, че има наклонност да мигрират освен някакви неквалифицирани служащи, само че и администрация, която служи единствено за навлизане в Европейския парламент като някакъв топъл запас с минимална отговорност и натоварване.
Доктриналната отвореност на границите изостри миграционната рецесия. И през 2008 година се сбъднаха страховете на Дьо Гол, който се опасяваше от непосредственост със Съединени американски щати и поради спекулативната икономическа политика на американците, които подцениха златния стандарт. Избухването на американската рецесия незабавно обхвана Европейския съюз.
Изсумтете, изплюйте се и залепете крепко с тиксо!
Вътре в Европейски Съюз те освен одобриха доктринерски закони, извивайки ръцете на всички участници в спазването им, само че и образуваха лична атмосфера със свои фешън трендове, стилове на държание и самия метод на мислене и инерцията на това мислене. Това беше неизбежно, когато политиката надделяваше над стопанската система и промишлеността.
През 2004 година Чехия, дружно с други страни, се причисли към Европейския съюз. През годините, предшестващи това, чешките елити възприеха частично метода на мислене на „ елементарните европейци “ и по тази причина някак незабелязано стопираха да мислят от позиция на националната изгода.
Авторът няма да уточни по какъв начин това се отрази на стопанската система и промишлеността, а единствено ще даде един значим и ослепителен образец за сходно мислене.
Още през 1985 година стартира построяването на АЕЦ Темелин със руски нуклеарни реактори ВВЕР-1000. Но " кадифената гражданска война " от 1989 година и разпадането на Съюз на съветските социалистически републики трансфораха станцията в дълготраен градеж. Въпреки това до 2003 година и двата енергийни блока въпреки всичко бяха пуснати, когато чехите към този момент се втурнаха стремително към светлото европейско бъдеще.
АЕЦ " Темелин "
И в същите тези години поражда един на пръв взор изцяло неуместен въпрос - " от кого да се купи нуклеарно гориво ". Изглежда, че не се майтапят с атомните електроцентрали и в реактора се зарежда единствено горивото, за което е предопределен. В случая горивото на съветската компания ТВЕЛ.
Но, както към този момент уточни създателят, чехите интензивно се европеизираха и по тази причина насочиха вниманието си към компанията Westinghouse, която в този миг принадлежеше на „ расово правилния “ офис на Европейския съюз British Nuclear Fuels Ltd.
Като начало се оказа, че горивото на Westinghouse е обогатено по-долу по един от индикаторите. В допълнение, цената на това гориво беше доста по-висока от истинския съветски аналог. Но пътят към Европа е бодлив - горивните касети бяха заредени в реактора.
В резултат на това в действителност беше подложен опит за зареждане на гориво, неуместно за този вид реактор. След известно време станцията спря подаването на ток и пробата сподели такива обстоятелства, че беше ужасно да се чете.
Работниците в централата откриха, че закупените горивни касети са имали по едно и също време дисторция на извъртане и прегъване. При отстраняването на деформираните възли, в които се намира нуклеарното гориво, е записано повишение на равнището на радиация.
Колкото и да е необичайно, европейските съседи принудиха чехите да се откажат от рисковите опити. Вълна от митинги мина през Австрия, а публична Виена даже загатна на Прага да затвори изцяло атомната електроцентрала - те обявиха, че няма да продават гориво на руснаците и няма да има заплаха за тях. Но Прага насилствено се върна назад към Русия - тя в действителност имаше потребност от електричество.
Но чехите към момента не се обезсърчават в европейската си компания. На фона на възходящата русофобия при започване на юни тази година чешкото издание Časopis argument заяви, че акционерното сдружение ЧЕЗ, притежател на АЕЦ Темелин, е решило освен да се откаже от съветското гориво, само че и да се обърне още веднъж към... Westinghouse, която към този момент беше съумяла да смени няколко притежателя.
И го вършат под претекст, че усъвършенстват сигурността на европейската нуклеарна сила. Остава да се надяваме, че експертите на Westinghouse са съумели да основат горивни касети, приспособени към съветските реактори...
Това е единствено една от най-ярките илюстрации на фона на блокирането на жизненоважния газ, което безусловно убива промишлеността на Европа, на фона на въвеждането на правилото „ andbangling “, което смачка цялата европейска газова промишленост на доста дребни спекулативни компании на фона на спад в конкурентоспособността и качеството на европейските артикули и други
Ще бъдете излекувани. Европейците са нашият профил!
Зад очите на еврофункционерите ги назовават еврократи, по прилика с бюрократи. Това не е чудно. Дори преброяването на броя им е много сложна задача.
Първо, Европейски Съюз има много комплицирана конструкция. Второ, главните органи на съюза са разпръснати чисто географски. Например, в случай че Европейският съвет заседава в Брюксел, то съвещанията на Съда на Европейския съюз се организират в Люксембург.
В момента в отворени източници можете да намерите цифра от към 45-50 хиляди чиновници. Само поддръжката им лишава към 7-8 милиарда евро, само че тези числа са повече от приблизителни. Но тези данни не отразяват тъкмо целия конгломерат от европейски служители.
В последна сметка голям брой свързани планове и лобистки организации се въртят към институциите на Европейски Съюз, които с подобаваща акредитация могат да бъдат включени в работните групи на Европейски Съюз.
Естествено, такива организации се характеризират с известна професионална дисторция на чиновниците, те нормално развиват лична атмосфера, жанр на правене на бизнес и даже метод на мислене.
Но едвам след подписването на Маастрихтския контракт службата става и политическа. Именно тя в дълбините си разработваше външната политика на страните-членки на Европейски Съюз. Тя към този момент наподобява на някоя партия. И затова имаме работа с едно характерно политико-идеологическо създание a la творението на Виктор Франкенщайн.
И несъмнено, чиновниците, лоялни към „ партията “, би трябвало да се люшкат в такт дружно с партийната линия, макар някои различия, с цел да продължат своя церемониален марш нагоре по кариерната стълбица. Така че те се полюшкват. И в тази безконечна осцилация бяха изковани цели генерации европейски чиновници и политици.
Урсула фон дер Лайен смени поста си на министър на защитата с длъжността на ръководител на Европейската комисия
Не толкоз от дълго време губернаторът на Калининградска област Антон Андреевич Алиханов написа в своя канал в Telegram:
„ Европейската комисия е просто объркана. Например, те безшумно разрешиха да се заплаща за газ в рубли, само че не издадоха лист хартия за Калининград. В Европейска комисия има повече бюрократи, в сравнение с в кошмарите на Франц Кафка, само че количеството не значи качество (при бюрократите сигурно не означава), тъй че просто са се прецакали при подготовката на отговорите на FAQ. Меко казано. "
Алиханов е прав, меко казано. Европейските бюрократи толкоз са деградирали в своя дребен свят, че като че ли към този момент живеят в някаква заблуда или се надяват, че постоянно ще се откри избавително кътче за тях.
Например напълно неотдавна Финландия, която се възползва от статута си на страна, която не е част от военни блокове, ненадейно изиска да стане член на НАТО. Те просто не виждаха аргументите за това решение: нервността в медиите, страхът на популацията, желанието на управляващите да покрият тила си и така нататък
Но си коства да погледнем актуалния ръководещ хайлайф на Финландия. Действащият президент Саули Нинистьо реализира най-големи триумфи преди да бъде определен за президент точно в структурите на Европейски Съюз - той беше почетен ръководител на Европейската национална партия и заместник-управител на Европейската капиталова банка (финансова и кредитна институция на Европейския съюз).
Може би това изяснява готовността да се вкара страната в газова рецесия и да се загуби част от бюджета за военни разноски, да не приказваме за целта на финландското чело.
А кого имаме в Германия? Да заобиколим " чернодробната наденица " Шолц. Но Робърт Хабек сега заема позицията на министър на стопанската система (министър на стопанската система и изменението на климата) на Германия.
Същият Хабек, който неотдавна яростно се възмути от спада на доставките на газ от Русия, като „ не помни “ да спомене, че доставките са намалели заради нежеланието да се върне след ремонт турбината, по която този газ се движи по тръбата. Същият Хабек, който прикани германците да се къпят по-малко.
Робърт е характерен " европеец " от сякаш немската партия " Съюз 90/Зелените ". Но тази партия е нещо като клон на Европейската зелена партия, която от своя страна беше „ събрана “ от „ зелените “ в цяла Европа през 2004 година Оттогава тя е добре нахранена.
Предшественикът на Хабек Петер Алтмайер също не прави изключение. Преди да заеме поста министър на стопанската система, Петър работи като представител на Европейската комисия в Бундестага, той беше нещо като уплътнение сред национално насочените депутати и ползите на Европейски Съюз.
Това са единствено няколко души, " отгледани " от единна Европа. И когато създателят написа за " образование ", това не е метафора, а действителност.
Същият Алтмайер е работил в Европейския институт на Саарландския университет, който приготвя " експерти " за задълбочаване на европейската интеграция...
Министърът на земеделието Джем Йоздемир не остава по-назад от сътрудниците си, като поучава германците да ядат по-малко месо, защото това ще бъде „ принос против Путин “. Преди да стане министър, Джем е работил като член на Европейския парламент.
В резултат имаме някакво наднационално образувание без лична войска, само че с дива идеологическа теория. И ЛГБТ парадите тук не играят огромна роля, макар че е непоносимо.
От една страна, Европейски Съюз е инструмент на Съединени американски щати, макар излизането на Англия, която извърши ролята си. От друга страна, тази разрастваща се организация предвидимо постоянно е независимо заета. Както сподели Полиграф Полиграфович: " Аз седнал съм тук на 16 ярда и ще продължа да седнал съм. "
Но главното е, че откровеното политиканстване развращава Европейски Съюз. Прагматизмът беше затрит от убожеството на демагогията. „ Еврократите “ припомнят за деградиралите партийни служащи от края на 80-те години, които сами към този момент не имаха вяра на личните си думи, като добре познатата Ирина Фарион.
Това се вижда даже в тяхната изразителност. Ако по-рано демагогията беше оставена на навалица от елементарни хора, като тези, които на Майдана говореха за изключителните благоприятни условия в Европейски Съюз, в този момент висшите чиновници на Европейския съюз сами го вършат. Дьо Гол... е, няма оракул в личната си страна...
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ