На Гинкиното
В началото на седмицата заваля сняг и температурите паднаха. В края заваля дъжд и температурите скочиха. Нестабилно и изменчиво време, типично за началото на март - стави се обаждат, кръст сигнализира.
С кожуха ли да си, с шушляка ли да си.
В началото на седмицата, заваляха пояснения и политиците се разклатиха. От " няма да купуваме ЧЕЗ " първоначално, стигнахме до " да купим ЧЕЗ " в края на седмицата. От " никой не познава Гинка " първоначално, до " доста хора познават Гинка " в края. Глави болят, рейтинг сигнализира.
Интересна персона се оказа госпожа Гинка Върбакова. Предизвика скандал в две страни, шамароса даже и опозицията тук и в това време си купи ЧЕЗ. Въпросът е - тя ли е потърсила ЧЕЗ, с цел да подписа договорката или ЧЕЗ са потърсили нея и хората към нея, с цел да й продадат бизнеса си у нас. Защото съществува и вид, в Прага да имат личен проект за продажбата, обвързван с битка на политически лобита, доста надалеч от София. Например, сред министър председател и президент, Бабиш и Земан, чиито връзки са като на Борисов и Радев.
Тоест, " обичат се ".
В подобен случай, хипотезата, че София е била хваната неподготвена е изцяло допустима. Което обаче не може да оправдае хаоса, в който се завъртяха ръководещите. И институционалната патова обстановка, която ще остави крайното решение на волята на централата на ЧЕЗ и на Гинка Върбакова.
Българските политици като цяло имат доста огромен проблем с обществения си облик и връзката си с медиите. Когато са в съпротива са първа писта в телевизионните студиа. Когато ръководят методът им към разумните въпроси, които всички си задаваме, се трансформира до степен на неуважение и необичайно надменност.
Когато българският политик е на власт, той разчита все по-често на агитация и техники за похищение на публичното внимание. Няколко уеб страницата и няколко издания го възнасят до небесата, заблуждавайки го, че това му е задоволително. Когато падне от власт обаче същите тези издания са първите, които го заклеймятват по команда.
Тогава се обслужва опозицията, в случай че пристигна на власт. Ето по този начин се ражда чувството, че всички са маскари. Защото всички употребяват тази куха тактика.
Истината е, че няма потребност от агитация. Има потребност от почтена връзка и откровени отговори. А не всеки неуместен въпрос да бъде пришиван към най-различни лагери. Това единствено може да радикализира част от обществото против източника на агитация. И постоянно по този начин става, най-малко съгласно теорията на модерната обществена връзка.
В резултат на това притъпяване на инстинктите и подправена самодостатъчност, се случват драмите като тази с " Гинкиното хоро ", което политиците ни тропат към този момент втора седмица. Играе се със свити лакти. Стъпките са мудни, хем напред, хем обратно. Хем надясно, хем наляво. И всички танцуват. А ние гледаме и викаме - " Иху " и " Опа ".
С кожуха ли да си, с шушляка ли да си.
В началото на седмицата, заваляха пояснения и политиците се разклатиха. От " няма да купуваме ЧЕЗ " първоначално, стигнахме до " да купим ЧЕЗ " в края на седмицата. От " никой не познава Гинка " първоначално, до " доста хора познават Гинка " в края. Глави болят, рейтинг сигнализира.
Интересна персона се оказа госпожа Гинка Върбакова. Предизвика скандал в две страни, шамароса даже и опозицията тук и в това време си купи ЧЕЗ. Въпросът е - тя ли е потърсила ЧЕЗ, с цел да подписа договорката или ЧЕЗ са потърсили нея и хората към нея, с цел да й продадат бизнеса си у нас. Защото съществува и вид, в Прага да имат личен проект за продажбата, обвързван с битка на политически лобита, доста надалеч от София. Например, сред министър председател и президент, Бабиш и Земан, чиито връзки са като на Борисов и Радев.
Тоест, " обичат се ".
В подобен случай, хипотезата, че София е била хваната неподготвена е изцяло допустима. Което обаче не може да оправдае хаоса, в който се завъртяха ръководещите. И институционалната патова обстановка, която ще остави крайното решение на волята на централата на ЧЕЗ и на Гинка Върбакова.
Българските политици като цяло имат доста огромен проблем с обществения си облик и връзката си с медиите. Когато са в съпротива са първа писта в телевизионните студиа. Когато ръководят методът им към разумните въпроси, които всички си задаваме, се трансформира до степен на неуважение и необичайно надменност.
Когато българският политик е на власт, той разчита все по-често на агитация и техники за похищение на публичното внимание. Няколко уеб страницата и няколко издания го възнасят до небесата, заблуждавайки го, че това му е задоволително. Когато падне от власт обаче същите тези издания са първите, които го заклеймятват по команда.
Тогава се обслужва опозицията, в случай че пристигна на власт. Ето по този начин се ражда чувството, че всички са маскари. Защото всички употребяват тази куха тактика.
Истината е, че няма потребност от агитация. Има потребност от почтена връзка и откровени отговори. А не всеки неуместен въпрос да бъде пришиван към най-различни лагери. Това единствено може да радикализира част от обществото против източника на агитация. И постоянно по този начин става, най-малко съгласно теорията на модерната обществена връзка.
В резултат на това притъпяване на инстинктите и подправена самодостатъчност, се случват драмите като тази с " Гинкиното хоро ", което политиците ни тропат към този момент втора седмица. Играе се със свити лакти. Стъпките са мудни, хем напред, хем обратно. Хем надясно, хем наляво. И всички танцуват. А ние гледаме и викаме - " Иху " и " Опа ".
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ