Уволнете цялата полиция. Веднага!
Не знам за вас, само че на мен в случай че нещо ми е писнало повече от хиалуроновите курволяци от „ Ергенът “, то е всеки ден от заран до вечер да бистрим драмите на получленоразделни милиционерчета. Били те с часовници за 30 хиляди евро, с министерска индулгенция, или с консенсусно доверие от политическите сили. Искам да се разкарат всичките, мигновено. Ако бях на мястото на Алек, а Министерство на вътрешните работи беше риалити, щях да съм ги натирил всичките и да карам на благополучен онанизъм до края на дните си. Няма роза за Калин, няма и за Живко. А за Бойко Рашков може едно клонче мента. С мастика.
Може да ви наподобява фрапантно, само че в действителност няма да е казус. Само на няколкостотин километра от нас една страна съумя да си почисти органите на реда за негативно време. Става въпрос за Грузия. За междинния земляк познанията за тази страна се изчерпват с това, че е татковина на Сталин, на дългите и метафизичен наздравици за софра и на Шота Арвеладзе, дето преди двайсетина години се скъсваше да вкарва за Аякс. Някои си спомнят и етническото пречистване в Южна Осетия, още една специфична интервенция на кремълските бандити. Едва ли обаче даже Калин Стоянов и Живко Коцев са обърнали внимание какво се случи с грузинската полиция през 2003-а година.
Михаил Саакашвили таман беше определен за президент и първата му работа беше ненадейно да уволни всички ченгета. От дъртите руски алкохолици, до мамините синчета на заплата в мафиотските кланове. Буквално за седмица 30 000 чиновници бяха освободени, а катаджиите дори бяха разпуснати и структурата им – отстранена.
Един месец в Грузия нямаше полиция. И какво стана? Катастрофите понижиха, битовата престъпност се занули, проведените гангстери се затаиха в миша дупка без солидния тил на униформените си храненици. Страната се справяше без униформени служители на реда, преди да тръгнат първите патрули от доброволци, минали триседмичен курс на образование. И, вярвайте ми, те се справяха многократно по-добре от „ експертите “.
А за какво туморът трябваше да бъде изрязан фрапантно? След разпада на Съюз на съветските социалистически републики Грузия попадна в ръцете на болшевика Едуард Шеварднадзе, а вътрешното й министерство бе под управлението на някогашни фрагменти на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Улиците обикаляха небръснати 100-килограмови дебелаци с мръсни униформи, които изнудват жителите за дребни подкупи. Да ви звучи познато? Срастването сред полиция и проведена престъпност е тотално, равнището на образование, разсъдък и материална база – пагубно.
Грузинците освен скъсаха с кагебейското минало, само че и прекъснаха злокобната пъпна шнур, свързваща олигархичните и политически ползи със силовото ведомство. Чрез наемане на младежи, говорещи най-малко един непознат език, компютърно грамотни и най-важното – идващи отвън порочната система на ботоксови шафрантии и мамини синчета, които попълнят нашенското ведомство. Как реализираха това? Щатът беше скъсен с 60 %, с цел да заплащат със същия бюджет тройно повече на новите чиновници. Идващи от локални и непознати университети фрагменти, които нямат връзка с мафията и не биха охранявали SS клуб в свободното си време. И не биха въртели тройни с Любена, имотни покупко-продажби с Нотариуса и контрабанда с Паскал.
Грузинците го реализираха за месец. Да забележим на нас какъв брой ще ни отнеме. Поне имаме качествени часовници, та да отмерваме времето с ролексова точност.
Може да ви наподобява фрапантно, само че в действителност няма да е казус. Само на няколкостотин километра от нас една страна съумя да си почисти органите на реда за негативно време. Става въпрос за Грузия. За междинния земляк познанията за тази страна се изчерпват с това, че е татковина на Сталин, на дългите и метафизичен наздравици за софра и на Шота Арвеладзе, дето преди двайсетина години се скъсваше да вкарва за Аякс. Някои си спомнят и етническото пречистване в Южна Осетия, още една специфична интервенция на кремълските бандити. Едва ли обаче даже Калин Стоянов и Живко Коцев са обърнали внимание какво се случи с грузинската полиция през 2003-а година.
Михаил Саакашвили таман беше определен за президент и първата му работа беше ненадейно да уволни всички ченгета. От дъртите руски алкохолици, до мамините синчета на заплата в мафиотските кланове. Буквално за седмица 30 000 чиновници бяха освободени, а катаджиите дори бяха разпуснати и структурата им – отстранена.
Един месец в Грузия нямаше полиция. И какво стана? Катастрофите понижиха, битовата престъпност се занули, проведените гангстери се затаиха в миша дупка без солидния тил на униформените си храненици. Страната се справяше без униформени служители на реда, преди да тръгнат първите патрули от доброволци, минали триседмичен курс на образование. И, вярвайте ми, те се справяха многократно по-добре от „ експертите “.
А за какво туморът трябваше да бъде изрязан фрапантно? След разпада на Съюз на съветските социалистически републики Грузия попадна в ръцете на болшевика Едуард Шеварднадзе, а вътрешното й министерство бе под управлението на някогашни фрагменти на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Улиците обикаляха небръснати 100-килограмови дебелаци с мръсни униформи, които изнудват жителите за дребни подкупи. Да ви звучи познато? Срастването сред полиция и проведена престъпност е тотално, равнището на образование, разсъдък и материална база – пагубно.
Грузинците освен скъсаха с кагебейското минало, само че и прекъснаха злокобната пъпна шнур, свързваща олигархичните и политически ползи със силовото ведомство. Чрез наемане на младежи, говорещи най-малко един непознат език, компютърно грамотни и най-важното – идващи отвън порочната система на ботоксови шафрантии и мамини синчета, които попълнят нашенското ведомство. Как реализираха това? Щатът беше скъсен с 60 %, с цел да заплащат със същия бюджет тройно повече на новите чиновници. Идващи от локални и непознати университети фрагменти, които нямат връзка с мафията и не биха охранявали SS клуб в свободното си време. И не биха въртели тройни с Любена, имотни покупко-продажби с Нотариуса и контрабанда с Паскал.
Грузинците го реализираха за месец. Да забележим на нас какъв брой ще ни отнеме. Поне имаме качествени часовници, та да отмерваме времето с ролексова точност.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ