Нови находки от Цитаделата на Кокалянски Урвич
В началото на месец юли, археолози от Национален исторически музей и Секция за средновековна археология на НАИМ при Българска академия на науките започнаха изследвания в цитаделата на средновековната твърдина. В изследванията вземат участие студенти от Софийски университет " Св. Климент Охридски ", Великотърновски университет " Св. Св. Кирил и Методий ", Шуменски университет " Епископ Константин Преславски " и Нов български университет.
Още в първите дни на изследването са локализирани остатъци от християнски храм. Неговото действие се отнася към ХV-ХVІІ век. В руините на храма, наред със стотиците стенописни фрагменти се откриха и забавни находки. До момента са открити три тройни, ажурни наушника, направени от сребро с псевдо филигран и припоени топчета. Предварителната датировка на накитите е ХV-ХVІІ век, а местонамирането им е върху деструктиралите колони от тухли и хоросан, преграждали олтарната ниша. Друг значим акцент измежду находките е откритото ритуално заравяне на църковна утвар, съвсем централно пред апсидата, от изток.
То е сложено в дребна яма, отчасти оградена с дребни камъни, където са били заровени кръст и кандило. И двата предмета са направени от желязо, а трезорирането им би трябвало да бъде отнесено към времето, след края на действие на християнската сграда. Това най-вероятно се е случило в самия завършек на ХVІІ век или по-късно през ХVІІІ-ХІХ век, като би трябвало да отбележим, че погребението попада във височина над актуалния на постройката терен.
Проучванията и дейностите на обект „ Цитаделата на Кокалянски Урвич “ ще продължат до края на месец юли, напомнят от Национален исторически музей, а финансирането е обезпечено от Дирекция „ Култура “ на Столична Община.
Още в първите дни на изследването са локализирани остатъци от християнски храм. Неговото действие се отнася към ХV-ХVІІ век. В руините на храма, наред със стотиците стенописни фрагменти се откриха и забавни находки. До момента са открити три тройни, ажурни наушника, направени от сребро с псевдо филигран и припоени топчета. Предварителната датировка на накитите е ХV-ХVІІ век, а местонамирането им е върху деструктиралите колони от тухли и хоросан, преграждали олтарната ниша. Друг значим акцент измежду находките е откритото ритуално заравяне на църковна утвар, съвсем централно пред апсидата, от изток.
То е сложено в дребна яма, отчасти оградена с дребни камъни, където са били заровени кръст и кандило. И двата предмета са направени от желязо, а трезорирането им би трябвало да бъде отнесено към времето, след края на действие на християнската сграда. Това най-вероятно се е случило в самия завършек на ХVІІ век или по-късно през ХVІІІ-ХІХ век, като би трябвало да отбележим, че погребението попада във височина над актуалния на постройката терен.
Проучванията и дейностите на обект „ Цитаделата на Кокалянски Урвич “ ще продължат до края на месец юли, напомнят от Национален исторически музей, а финансирането е обезпечено от Дирекция „ Култура “ на Столична Община.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ