Четвъртият кръстоносен поход
В началото на ХІІІ век на престола в Рим е предприемчивият папа Инокентий ІІІ. Тъй като Третият кръстоносен поход оставя Йерусалим в ръцете на арабите, папата си слага за цел да промени това състояние и да отвоюва за християните свещения град посредством рицарите-кръстоносци.
По време на един шампионат във феодалния палат Екри година преди началото на ХІІІ век, стартира фактическата подготовка за похода. Планът е армията на кръстоносците да наброява към 30 хиляди индивида, от тях над 4000 рицари, двойно повече оръженосци и към 20 хиляди пехотинци, които да бъдат главната всеобща мощ.
Целта е да се доближи Египет с кораби, а оттова по суша да се придвижат до светите земи. Венеция, в лицето на дожа Енрико Дандоло, се наема да транспорти армията, защото разполага с кораби и подобаващи пристанища против авансово уговорена сума.
Три години по-късно във Венеция се събират доста по-малко кръстоносци, в сравнение с се планува в началото. Числото им е към 12 хиляди и с цел да се заплати уговорената сума, всеки би трябвало да даде доста повече от плануваните в началото пари.
Тъй като рицарите не разполагат с такива средства, дожът им предлага да компенсира незадоволителната сума с друга услуга. Кръстоносците трябвало да атакуван съперника на Венеция в комерсиалните каузи - Зара. Градът по това време е във притежание на унгарците и скоро бива високомерен, а папата отлъчва от лоното на църквата основателите.
В същото време Византийската империя претърпява повратни моменти. Алексий, наследник на сваления император Исак ІІ Ангел, търси съдружници, с цел да си върне престола. Да му помогне се наема шурей му Филип ІІ, швабски херцог, който също по този начин е братовчед на лидера на кръстоносците Бонифаций Монфератски. В подмяна на помощта Алексий дава обещание неизпълними неща. Те включват погашение на целия дълг на кръстоносците към Венеция; изпращане на 10 хиляди индивида за укрепване на похода; прехрана на 500 рицари в светите земи; транспортиране с византийски кораби на похода и власт на папата над Източното православие. Договорът е подписан на остров Корфу и с това се трансформира задачата и посоката на начинанието.
Рицарите доближават византийската столица и я обсаждат. След 3 месеца градът пада и е подложен на безмилостно разграбване. Алексий не съумява да извърши обещанието си и върху руините на Византия кръстоносците построяват Латинската империя, отпред на която е подложен граф Балдуин Фландърски. Така от религиозно-военна цел походът се трансформира в комерсиално начинание, довело до завземане на Византийската столица.
Тези събития опорочават задачата на похода и задълбочават спора сред двете крила на християнската черква. Незначителна част от рицарите, поели на поход за освобождение на светите земи, стигат до крайната точка. Силите им са толкоз незначителни, че не трансформират същността на основаното състояние.
