Просвещението
В предишното няма държавен глава, против който да не са правени опити за покушения. Такива опити несъмнено, са се случвали и на Тодор Живков, които били запечатани на десетки ленти на фоторепортерите от това време, само че никой не посмява да разгласява тези фрагменти. Цензурата на Централен комитет на Българска комунистическа партия, както и страхът от репресивните органи не разрешават истината да излезе нескрито.
Най-известният случай, когато е било посегнато над личността на Живков, е така наречен врачански атентат. Кадрите от събитието се появили 10 години по-късно. Тогава било излезнало нескрито също, че в тази ситуация въобще не става дума за нахлуване. Въпреки това фрагмента, на който генералният секретар е на земята, било изцяло неприемливо да се появи по медиите.
Друг случай, когато в действителност е имало нахлуване против Живков, обаче остава потулен.
Случаят в Русе
Това не е единственият случай, когато жена наяве показва експанзията си против партийния водач. Вече се е трансформирал съвсем в легенда случаят в Русе. След него нападателката на Живков получава прозвището Мара Тухлата.
При едно от визитите на Живков в крайдунавския град той се сблъсква с гнева на жена, наричана от съгражданите си Мара Петолевката. Тя била известна още преди случая с Тато, освен това още веднъж с недобра популярност, а точно като продажница. Като видяла Живков, Мара го замерила с тухла. Смята се, че от този момент той не желал и да чуе за Русе. Снимки от този случай, както и от другите два по този начин и не се появяват в пресата през тоталитаризма.
Врачанският случай
Цветан Килограмски е най-известният нападател на Живков. Години по-късно се открива, че в тази ситуация въобще не става дума за същински опит за нападение, а за почтен жест на тогава 20-годишния мъж към президента. На 1 юни 1980 година Тодор Живков идва във Враца за Ботевите тържества на площада. Наоколо има милиция и цивилна защита. Цветан Килограмски, който работи в геоложкия институт в града, се разхожда покрай площада. За своя изненада ненадейно вижда, по какъв начин Живков излиза от колата.
Смята, че е настъпил звездният му момент и ще може персонално да показа проблемите си с първия човек в страната. За да не пропусне редкия си късмет, Цветан се затичва бързо към него, протяга ръка и съумява да го хване за ръката.
ВИЖТЕ СЪЩО: КОЯ Е ОХРАНАТА НА ТОДОР ЖИВКОВ
Вместо общителен привет и диалог за Килограмски настава умопомрачителен поврат. Несигурният в националната обич комунистически деспот си мисли, че става дума за нападение, и изпада в суматоха. От боязън се свлича на земята и единствено съумява да промълви умолително: “Какво съм ти направил? ” Всичко става за секунди. Охраната скача, настава блъсканица. Нападателят е затиснат от няколко души от Управление безопасност и охрана (Пето управление н (Управление за сигурност и охрана) и бързо е отведен и пъхнат в една кола.
Случката става пред очите на няколко десетки души, които са били наоколо на площада. Дори тези, които са далеко, виждат паниката и отвеждането на нападателя. Въпреки че в медиите не се появява нито дума, мълвата потегля. “Тодор Живков е атакуван! Най-после някой се осмелил. Скочил му е с нож. Стреляно е с винтовка. Извадил револвер ” – пълзят най-фантастични версии.
Самият Килограмски преди време споделил тъжния процес на своя живот след тези събития. Мъжът излежава общо 9-годишна ефикасна присъда и е освободен от пандиза чак в края на 1989 година
Снимки прави фоторепортерът на Българска телеграфна агенция Димитър Викторов. Кадрите тогава са засекретени, а изображенията с падналия на земята Живков виждат бял свят чак след рухването на режима.
Не единствено при нападение, само че и в редица други безобидни случаи
на Живков изчезват или биват подправяни.
Строги правила дефинират държанието на фоторепортерите по времето на соца. Принципът бил че единствено Българска телеграфна агенция има право да снима Тодор Живков. Когато се създадат фрагменти от съответното събитие, организацията не предлага незабавно фотосите на медиите. Имало е специфичен отдел на Централен комитет на Българска комунистическа партия, които преглеждали фотографиите. Те вземат всички фотоси, които предлага Българска телеграфна агенция, и избират единствено най-подходящата. След това на всички медии се разпраща така наречен фотография с напътствие. Този кадър излиза във всички вестници – по еднакъв метод.
“Снимката с напътствие ” е утвърдена и може да бъде употребена, а останалите окончателно изчезват в архивите. Заради бавната система на отсяване на верните фрагменти се е случвало да се основава огромно напрежение във вестниците.
Като се е случвало да го снимат, фотографиите не са минавали през Централен комитет на Българска комунистическа партия, по тази причина единствено на огромни конгреси се разрешавало вестниците сами да си вършат фотосите. Плюс това имало стоманени правила, по какъв начин тъкмо да наподобяват. Тодор Живков не се е снимал в никакъв случай отстрани. Такъв кадър не е можело да излезе в никакъв случай за щемпел поради носа на шефа на компартията.
Много старания костват техническите детайлности
от донагласяването на фотографиите на Живков. Не единствено че е трябвало да не се появяват неуместни фотоси, само че и на всеки кадър водачът трябвало да наподобява хубав и най-важното – огромен.
Редовно са се правели монтажи. Когато Тодор Живков е бил на естрада да вземем за пример, множеството негови фотоси са такива, пускат фотографите на събитието за несъмнено време. В тези минути трябвало да се създадат наложително два разновидността на фотографията, от които да се сглоби финалната.
На трибуната са се нареждали всички водачи, а Тодор Живков трябвало да е по средата, а фотографите снимат в профил. По този метод на подредбата се получава по този начин, че първият човек, който е в най-близкия ъгъл до фотографа, наподобява максимален поради вероятността.
Малкото атентати и куриозни обстановки са белязали предишното на един лидер и първи човек в страната. Бързите реакции на службите и най- към този момент техният професионализъм в предишното може би са попречили за още по- голями атентати над Тодор Живков.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
Източник /
