Бизнесклуб: В македонското общество няма негативни настроения спрямо България
В македонското общество няма отрицателни настроения по отношение на България, има известна засегнатост във връзка с ветото и дългото закъснение във времето за старт на договарянията на Северна Македония. Това сподели в предаването „ Лице в лице” по бТВ Владимир Владимиров от Българо-македонски бизнесклуб.
„ В контракта подписан 2017 година написа, че двете страни споделят общата история, т.е. Македония приема, написано е в контракта, че ние споделяме обща история. След това обаче България наложи своя прочит на историята, без да имаме някакъв реализиран консенсус в историческата комисия и мисля, че от там потеглят част от проблемите”, съобщи Владимиров.
По думите му страната ни е позволила стратегическа неточност, че не е пренесла историческия спор вътре в македонското общество и там е казусът.
„ Другият пропуск, който аз персонално считам, че изпуснахме след сполучливото европредседателство на България, когато България отбрани тематиката за разширението и я върна още веднъж в дневния ред на Европейския съюз, на процедура ние имахме една огромна инерция набрана, в македонското общество имаше извънредно положителни настроения по отношение на България и може би тогава това беше моментът, в който ние трябваше да потърсим подпомагане от Европейската комисия във връзка с говора на омразата в част от македонските медии. Има голяма разлика сред мислите и възприятията на елементарния жител на Македония и това, което виждаме в избрани медии, а огромната част от тези медии са благосъстоятелност на медийния холдинг на господин Орбан”, добави Владимиров.
По думите му медийният холдинг на Орбан е благосъстоятелност на доста огромна част от медиите в Северна Македония и това са медиите, в които най-често може да се срещне открит или затулен диалект на омразата към България.
„ И ето това е европейска тематика, с която България може да занимае Европейската комисия. В пътя на всяка една страна към Европейския съюз има доста ясни критерии и те са Копенхагенските критерии - господство на правото, демократично свободни медии и по този начин нататък, билатералните разногласия са отвън копенхагенските критерии и може би това е част от повода България да остане отчасти неразбрана от своите сътрудници в НАТО и в Европейския съюз, и считам, че напъните на настоящето държавно управление да преместим фокуса от историята върху стопанската система са един от дребното вероятни позитивни пътища напред”, сподели още Владимир Владимиров.
Наистина се виждат извънредно интензивни контакти на държавно равнище да се вземат решение проблеми, които са насъбрани към този момент над 30 години, добави той.
„ В контракта подписан 2017 година написа, че двете страни споделят общата история, т.е. Македония приема, написано е в контракта, че ние споделяме обща история. След това обаче България наложи своя прочит на историята, без да имаме някакъв реализиран консенсус в историческата комисия и мисля, че от там потеглят част от проблемите”, съобщи Владимиров.
По думите му страната ни е позволила стратегическа неточност, че не е пренесла историческия спор вътре в македонското общество и там е казусът.
„ Другият пропуск, който аз персонално считам, че изпуснахме след сполучливото европредседателство на България, когато България отбрани тематиката за разширението и я върна още веднъж в дневния ред на Европейския съюз, на процедура ние имахме една огромна инерция набрана, в македонското общество имаше извънредно положителни настроения по отношение на България и може би тогава това беше моментът, в който ние трябваше да потърсим подпомагане от Европейската комисия във връзка с говора на омразата в част от македонските медии. Има голяма разлика сред мислите и възприятията на елементарния жител на Македония и това, което виждаме в избрани медии, а огромната част от тези медии са благосъстоятелност на медийния холдинг на господин Орбан”, добави Владимиров.
По думите му медийният холдинг на Орбан е благосъстоятелност на доста огромна част от медиите в Северна Македония и това са медиите, в които най-често може да се срещне открит или затулен диалект на омразата към България.
„ И ето това е европейска тематика, с която България може да занимае Европейската комисия. В пътя на всяка една страна към Европейския съюз има доста ясни критерии и те са Копенхагенските критерии - господство на правото, демократично свободни медии и по този начин нататък, билатералните разногласия са отвън копенхагенските критерии и може би това е част от повода България да остане отчасти неразбрана от своите сътрудници в НАТО и в Европейския съюз, и считам, че напъните на настоящето държавно управление да преместим фокуса от историята върху стопанската система са един от дребното вероятни позитивни пътища напред”, сподели още Владимир Владимиров.
Наистина се виждат извънредно интензивни контакти на държавно равнище да се вземат решение проблеми, които са насъбрани към този момент над 30 години, добави той.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ