Просвещението
В края на III хилядолетие пр.н.е. в античен Египет, съвсем от нулата, имало непонятен софтуерен пробив. Сякаш с магия египтяните успяли да построят пирамидите за прекомерно къси периоди и по този метод показали невижданите си умения за обработката на твърди материали като гранит, диорит, обсидиан, кварц… Всички тези чудеса се случили преди появяването на желязото, машинните принадлежности и други механически принадлежности. Впоследствие неповторимите умения на античните египтяни също толкоз бързо и необяснимо изчезват…
СТРАННО СЪСЕДСТВО
Вземете да вземем за пример историята за египетските саркофази. Те са разграничени на две групи, които са поразително разнообразни по качество на осъществяване. От една страна, повърхностно направени кутии, в които доминират неравните повърхности. От друга страна, многотонни гранитни и кварцови съдове с неразбираемо предопределение, които били полирани с необикновено умеене. Често качеството на обработка на тези саркофази е на границата на актуалните машинни технологии.
Не по-малко загадъчни са и древноегипетските скулптури, основани от тежки материали. В Египетския музей всеки може да види скулптура, издълбана от едно-единствено парче черен диорит. Повърхността на статуята е полирана до огледално покритие. Учените допускат, че това принадлежи към интервала на Четвъртата династия (2639-2506 година прочие н. е.) и изобразява фараона Хафрен, на който се приписва построяването на една от трите най-големи пирамиди в Гиза.
Всички знаем обаче, че в тези дни египетските майстори са употребявали единствено каменни и медни принадлежности. Поне по този начин ни споделят археолозите. Мекият варовик към момента може да се обработва с такива принадлежности, нооо диоритът, който е една от най-твърдите скали, по никакъв метод няма да можете да го обработите с тези принадлежности.
Колосите на Мемнон, които са ситуирани на западния бряг на Нил, против Луксор, освен, че са направени от тежък кварцит, като височината им доближава 18 метра, а всяка скулптура тежи даже 750 тона. Освен това те са инсталирани на кварцитов фундамент, който пък тежи 500 тона! Ясно е, че нито едно транспортно средство тогава не би могло да издържи такова натоварване. Въпреки че статуите са мощно развалени, отличното осъществяване на оживелите плоски повърхности допуска потреблението на съвременна машинна технология.
Но даже величието на колосите бледнее спрямо фрагментите от гигантската скулптура, стояща в двора на Рамесеума, мемориалния храм на Рамзес II. Изработена от едно парче розов гранит, скулптурата доближава височина от 19 метра и тежи към 1000 тона! Теглото на пиедестала, върху който в миналото е стояла статуята, е към 750 тона. Чудовищните размери на статуята и най-високото качество на осъществяване безусловно не се вписват в познатите ни софтуерни благоприятни условия на Египет от интервала на Новото царство (1550-1070 година прочие н. е.), към който актуалната просвета датира скулптурата.
Но самият Рамесеум е изцяло съгласуван с техническото равнище от това време – скулптури и храмови здания са основани най-вече от мек варовик и не блестят от строителен екстаз.
Същата картина следим и с колосите на Мемнон, чиято възраст се дефинира от останките от разположения зад тях траурен храм. Както там по този начин и в тази ситуация с Рамесеума, качеството на тази структура, меко казано, не свети с високи технологии, тъй като е направена от непечена тухла и жестоко прилепващ варовик, това е цялата зидария.
Такова несвоевременно съседство може да се изясни единствено с обстоятелството, че фараоните просто прибавят своите храмови комплекси към паметниците, останали от друга, доста по-древна и високоразвита цивилизация.
СТАТУЯТА С ОЧИТЕ
Друга мистерия, която е обвързвана с древноегипетските скулптури. Говорим за очи, направени от части планински кристал, които по предписание са били вмъкнати във варовиковите или дървени статуи. Качеството на лещите е толкоз високо, че мисълта за стругови и шлифовъчни машини идва сама.
Очите на дървената скулптура на фараон Хор, са като очите на жив човек, които наподобяват или сини, или сиви според от ъгъла на осветление и даже имитират капилярната конструкция на ретината! Проучване на професор Джей Енок от университета в Бъркли демонстрира изненадващата непосредственост на тези стъклени модели с формата и оптичните свойства на същинското око.
Колосите на Мемнон Американският откривател счита, че Египет е достигнал до най-голямото си умеене в обработката на лещи към 2500 година пр.н.е. След това такава прелестна технология по някаква причина престава да се употребява и след това е изцяло забравена. Единственото рационално пояснение е, че египтяните са заимствали отнякъде концепцията за кварцовите заготовки, които били употребявани за моделите на очите и когато запасите се изчерпват, „ технологията “ е прекратена.
КАК ИЗГЛЕЖДАТ БОГОВЕТЕ?
Древногръцкият историк Диодор Сицилийски написа от думите на египетските жреци, че смъртните са управлявали Египет за по-малко от 5 хилядолетия. Човешкото царство е предшествано от ръководството на богове и герои, които са управлявали в продължение на невероятните 18 000 години. Древноегипетският духовник и историк Манетон също стартира своя лист на владетелите на Египет с династия от богове и полубогове.
Ако съпоставим изказванията на антични създатели и обстоятелствата, с които разполагаме сега, се оказва, че не е имало софтуерен пробив. Едва започвайки от III хилядолетие пр.н.е. в Египет стартират да се появяват артефакти от първите божествени династии. Възможно е фараоните целеустремено да са търсили, опитвали да овладеят и по едно и също време с това да присвоят от оживелите фрагменти от това завещание.
Скулптурните изображения на дъщерите на фараона-реформатор Ехнатон могат да опишат за външния тип на истинските основатели на антични шедьоври. Първото нещо, което хваща окото, е неестествено удължената форма на черепа, която е присъща, апропо, за други творби от интервала на Амарна. Това събитие породило хипотезата за вродено заболяване на фамилията на фараона. Не се загатва обаче за някакви душевен отклонения в фамилията на владетеля, които неизбежно би трябвало да провокират сходно заболяване.
Ако фараоните в действителност са били далечни потомци на боговете, допустимо е понякога те да демонстрират своите „ божествени “ гени.
Друг значим и тайнствен подробност от древноегипетския скулптурен канон е безспорната симетричност на пропорциите на лицето. Както знаете, в природата няма симетрични обекти. Това предписание важи и за човешкото тяло. Освен това опитите демонстрират, че фотосите, формирани от строго симетрични половини на едно и също лице, провокират инстинктивно отменяне у човек.
В тях пробива нещо неестествено и непознато на човешката природа. Но може би в света, откъдето са пристигнали боговете, са царували други естествени условия, с помощта на които „ аномалията “ станала норма? Както и да е, би трябвало деликатно да се вслушаме в думите на Плутарх:
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
