20 години по-млад по документи - как едно дело е на път да промени света
В Холандия се преглежда неповторимо дело по иск, подаден от мъж, който желае да потвърди, че е с 20 години по-млад, затова данните в документите му би трябвало да бъдат изменени. Колкото и парадоксално да звучи, въпросът може да се трансформира в сериозен стопански и публичен проблем.
69-годишният Емил Ратълбанд желае да бъде приет за 49-годишен. Основният му аргумент е неговото физическо положение.
" Лекарите споделиха, че тялото ми принадлежи на 45-годишен мъж ", споделя той пред The Guardian. Самият той се назовава " млад господ ".
Ретълбанд се базира на отношението на холандците към транссексуалните. Ако преди биологичният пол е бил синоним на джендър и се е считал за обективно събитие, то в този момент тези понятия са разграничени и се възприемат като предмет на избор. Сега човек може освен да смени пола си, само че и да избере и различен джендър (социална роля), т.е. да се нарежда като жена, оставайки мъж от биологична позиция.
Борбата против дискриминирането на транссексуалните в този момент е наложителна част от правозащитните правосъдни каузи. И в случай че може да се смени джендъра въз основа на свободния избор, с цел да се чувстваш " удобно ", за какво не може да смениш и възрастта си по същата причина? Ищецът показва, че промяната на датата на раждане му е нужна точно поради битката с дискриминирането.
Ратълбанд твърди, че е дискриминиран по възраст в уеб страниците за запознанства и при търсене на работа. Той е професионален " треньор " за личностно развиване, експерт по " лингвистично програмиране ".
Някои мислят, че делото му е опит или акция за привличане на вниманието, само че Ратълбанд е изцяло сериозен, че фактическата му възраст се отразява на прочувственото му положение и предизвика хората да се подават на стандартите.
" Когато съм на 69 години, аз съм стеснен. Ако съм на 49 години ще мога да си избера друга къща, друга кола. Ще мога да работя повече. Когато съм в уебсайт за запознанства, на 69 години не получавам отговори от тези, с които желая да се срещна. Когато бъда на 49, с моето лице ще имам доста благоприятни условия ", разсъждава Ратълбанд.
Съдията по делото призовал да се намерения за родителите, от които ищецът ще открадне 20 години от живота им – време на изключителна грижа и образование. Но родителите на Ратълбанд към този момент са умряли. На въпрос от какво би трябвало да се управлява съдът, променяйки датата на раждане на хората, Ратълбанд дава отговор: " От здравия смисъл ".
Ейджизмът като обществено събитие
Според социолозите доста скоро битката с ейджизма (бел. ред. - на британски ageism, от age - възраст) ще излезе на напред във времето и ще се трансформира във значима част от публичната полемика в развитите страни. Някои аспекти в концепцията не разрешават да се махне с лека ръка и тя да бъде избрана като следващата " мултикултурна прищявка " или " ляволиберална нелепост ", написа " Взгляд ".
Все отново консерваторите също остаряват и даже най-големите традиционалисти надали биха желали да усетят дискриминирането на собствен тил.
Обикновено ейджизмът бива два типа – дискриманция заради младост и дискриминация заради напреднала възраст. В предишното, когато възрастта е определяла размера на познания и умения на индивида, най-разпространен е била първият тип дискриминация. Редица политически и цивилен права се предоставяли след 25-35-годишна възраст. Но границата непрестанно се смъква и в множеството случаи пълнолетието през днешния ден се дава на 18-годишна възраст.
Дискриминацията на възрастните хора е присъща за днешните времена. Понякога я назовават геронтофобия, а явлението се изяснява с разпада на огромното семейство. Грубо казано – по-рано младите живееха в един дом със старите, а в този момент живеят настрана. Като резултат възрастните все по-трудно биват разбирани и се считат надали не за извънземни – подобен е резултатът от разрива на връзката сред поколенията.
Според психолозите пренебрежителното отношение към възрастните хора е провокирано от страха пред старостта и гибелта, само че това е доктрина, а дискриминирането при наемане на работа е процедура. Това е от дълго време съзнателен проблем, против който противодействието не е толкоз огромно, колкото битката против расовото, половото или други неравенства.
В доста европейски страни има закони, забраняващи ейджизма при наемането на сътрудници отвън рестриктивните мерки, които слага самата компетентност. На равнище социална реакция се следи отрицание и неприемане на ейджизма. Чиновниците и предприемачите, които си разрешават да кажат нещо от вида " старите хора са товар за фамилията и бюджета ", не могат да чакат нищо положително.
Очевидно казусът за трудоустрояването на възрастните хора ще става все по-актуален и мъчителен, изключително с повишението на пенсионната възраст (в Япония тя е 70 години, освен това се разисква опция за повишаване). Следователно търпимостта към ейджизма ще се намалява и може да премине в неприемане със кавги на такова равнище, каквото провокира през днешния ден расизмът.
Методът на Ратъбланд не е повсеместен, само че холандецът е прав за това, че възрастта не постоянно е биологична даденост и доста зависи от особеностите на всеки човек и метода му на живот- някои на 70 са " свежарки ", а други – още на 50 са " отломки ".
Всъщност Ратълбанд е подготвен да се жертва за своето желаете, като е подготвен да се откаже от правото си на пенсия, с цел да не зародят " никакви непредвидени юридически условия ". В този смисъл всеки по себе си е Ратълбанд и може да се допусна, че в случай че холандецът завоюва делото си, стотици хора ще подадат сходни искове. Но пазарът не е в положение на предложи редовно решение на казуса. Той даже в този момент не може да се оправи с натиска от страна на роботите, които изместват хората от работните им места.
Що се отнася до по-широкото разбиране за " пренебрегването на възрастните ", то има вяра, че изглаждането на обстановката ще се размине без внезапно поляризиране на мненията и уличното опълчване на деятелите. А първата крачка към това е – обадете се на родителите си.
Превод: Actualno.com/Евгения Чаушева
69-годишният Емил Ратълбанд желае да бъде приет за 49-годишен. Основният му аргумент е неговото физическо положение.
" Лекарите споделиха, че тялото ми принадлежи на 45-годишен мъж ", споделя той пред The Guardian. Самият той се назовава " млад господ ".
Ретълбанд се базира на отношението на холандците към транссексуалните. Ако преди биологичният пол е бил синоним на джендър и се е считал за обективно събитие, то в този момент тези понятия са разграничени и се възприемат като предмет на избор. Сега човек може освен да смени пола си, само че и да избере и различен джендър (социална роля), т.е. да се нарежда като жена, оставайки мъж от биологична позиция.
Борбата против дискриминирането на транссексуалните в този момент е наложителна част от правозащитните правосъдни каузи. И в случай че може да се смени джендъра въз основа на свободния избор, с цел да се чувстваш " удобно ", за какво не може да смениш и възрастта си по същата причина? Ищецът показва, че промяната на датата на раждане му е нужна точно поради битката с дискриминирането.
Ратълбанд твърди, че е дискриминиран по възраст в уеб страниците за запознанства и при търсене на работа. Той е професионален " треньор " за личностно развиване, експерт по " лингвистично програмиране ".
Някои мислят, че делото му е опит или акция за привличане на вниманието, само че Ратълбанд е изцяло сериозен, че фактическата му възраст се отразява на прочувственото му положение и предизвика хората да се подават на стандартите.
" Когато съм на 69 години, аз съм стеснен. Ако съм на 49 години ще мога да си избера друга къща, друга кола. Ще мога да работя повече. Когато съм в уебсайт за запознанства, на 69 години не получавам отговори от тези, с които желая да се срещна. Когато бъда на 49, с моето лице ще имам доста благоприятни условия ", разсъждава Ратълбанд.
Съдията по делото призовал да се намерения за родителите, от които ищецът ще открадне 20 години от живота им – време на изключителна грижа и образование. Но родителите на Ратълбанд към този момент са умряли. На въпрос от какво би трябвало да се управлява съдът, променяйки датата на раждане на хората, Ратълбанд дава отговор: " От здравия смисъл ".
Ейджизмът като обществено събитие
Според социолозите доста скоро битката с ейджизма (бел. ред. - на британски ageism, от age - възраст) ще излезе на напред във времето и ще се трансформира във значима част от публичната полемика в развитите страни. Някои аспекти в концепцията не разрешават да се махне с лека ръка и тя да бъде избрана като следващата " мултикултурна прищявка " или " ляволиберална нелепост ", написа " Взгляд ".
Все отново консерваторите също остаряват и даже най-големите традиционалисти надали биха желали да усетят дискриминирането на собствен тил.
Обикновено ейджизмът бива два типа – дискриманция заради младост и дискриминация заради напреднала възраст. В предишното, когато възрастта е определяла размера на познания и умения на индивида, най-разпространен е била първият тип дискриминация. Редица политически и цивилен права се предоставяли след 25-35-годишна възраст. Но границата непрестанно се смъква и в множеството случаи пълнолетието през днешния ден се дава на 18-годишна възраст.
Дискриминацията на възрастните хора е присъща за днешните времена. Понякога я назовават геронтофобия, а явлението се изяснява с разпада на огромното семейство. Грубо казано – по-рано младите живееха в един дом със старите, а в този момент живеят настрана. Като резултат възрастните все по-трудно биват разбирани и се считат надали не за извънземни – подобен е резултатът от разрива на връзката сред поколенията.
Според психолозите пренебрежителното отношение към възрастните хора е провокирано от страха пред старостта и гибелта, само че това е доктрина, а дискриминирането при наемане на работа е процедура. Това е от дълго време съзнателен проблем, против който противодействието не е толкоз огромно, колкото битката против расовото, половото или други неравенства.
В доста европейски страни има закони, забраняващи ейджизма при наемането на сътрудници отвън рестриктивните мерки, които слага самата компетентност. На равнище социална реакция се следи отрицание и неприемане на ейджизма. Чиновниците и предприемачите, които си разрешават да кажат нещо от вида " старите хора са товар за фамилията и бюджета ", не могат да чакат нищо положително.
Очевидно казусът за трудоустрояването на възрастните хора ще става все по-актуален и мъчителен, изключително с повишението на пенсионната възраст (в Япония тя е 70 години, освен това се разисква опция за повишаване). Следователно търпимостта към ейджизма ще се намалява и може да премине в неприемане със кавги на такова равнище, каквото провокира през днешния ден расизмът.
Методът на Ратъбланд не е повсеместен, само че холандецът е прав за това, че възрастта не постоянно е биологична даденост и доста зависи от особеностите на всеки човек и метода му на живот- някои на 70 са " свежарки ", а други – още на 50 са " отломки ".
Всъщност Ратълбанд е подготвен да се жертва за своето желаете, като е подготвен да се откаже от правото си на пенсия, с цел да не зародят " никакви непредвидени юридически условия ". В този смисъл всеки по себе си е Ратълбанд и може да се допусна, че в случай че холандецът завоюва делото си, стотици хора ще подадат сходни искове. Но пазарът не е в положение на предложи редовно решение на казуса. Той даже в този момент не може да се оправи с натиска от страна на роботите, които изместват хората от работните им места.
Що се отнася до по-широкото разбиране за " пренебрегването на възрастните ", то има вяра, че изглаждането на обстановката ще се размине без внезапно поляризиране на мненията и уличното опълчване на деятелите. А първата крачка към това е – обадете се на родителите си.
Превод: Actualno.com/Евгения Чаушева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ