Просвещението
В хода на своето развиване индивидът е основал доста превъзходни културни творби – картини, статуи, архитектурни монументи. Специално място измежду културното завещание на човечеството заемало и устното национално изкуство, което се предавало от потомство на потомство, до момента в който придобие писмена форма. Играта на въображението на нашите предшественици изумявали откривателите, а детайлите от описанието на мистериозните и тайнствени същества са били толкоз подробни, че възниквал естествения въпрос – дали в действителност може да има такива същества по света?
Има ли паралелни измерения?
Терминът „ действителност “ поражда във философската среда. Тази идея имала огромен брой омоними като са се трансформирали в неразделна част от ежедневния речник. Терминът ви разрешава обективно да разгледате и научно да анализирате събитията от материалния свят, които се случват съгласно естествените процеси и се подчиняват на волята на интелигентните същества. Нашата действителност има справедлива и субективна страна. Съвкупността от явленията, протичащи се в света, основани от индивида, естествени, породени от волята на индивида, съставляват справедлива част от действителността. По това време всеки обособен субект образува своя лична действителност посредством персонални прекарвания, интелектуални процеси и демонстрация на своята воля.
Дори в зората на човечеството хората са се питали – същинско ли е всичко това, което се случва с човек? До каква степен действителността се възприема от индивида вярно?
В антични времена хората са се опитвали пробно да дефинират до каква степен всичко, което се случва в живота ни, дава отговор на действителността. Някои търсели отговора на този въпрос в набожен възторг, до момента в който други са се опитвали спекулативно да намерят отговора на този въпрос.
Платон декларира, че човек не вижда цялата действителност, като слепец, който вижда единствено сенките на предметите в безоблачен ден. Много философи размишлявали върху този въпрос, и сходни размисли никога не бяха били празно занятие, а отражение на действителния опит, с който предците на актуалната цивилизация контактували.
В последна сметка съществата от другите действителности неведнъж са били прониквали в нашето измерение. Подобни истории са били отразени в митовете на народите по света. Достатъчно е да си напомним египетския мит, разказващ за господ Сет, който дружно с армията си излезнал от „ портите на мрака “ и много сполучливо унищожили хората.
Разбира се, може да се твърди, че обликът на Сет е групов или в действителност е имало избран свиреп лидер на диваците, който се е бил с античен Египет. Може да има голямо многообразие от теории. Нито един египтолог обаче няма да може да даде отговор на въпроса – каква е „ портата на мрака “. Докато летописецът, описал това събитие, оперира с такива обстоятелства и детайлности, които е просто невероятно да се измислят. Освен това самият той възприема това събитие като нещо действително и извънредно.
Всички знаят тъжната история на Джордано Бруно, който станал жертва на тиранията на католическата черква. Много хора са били сигурни, че той е платил цената за отбрана на концепцията за хелиоцентризъм, само че в действителност Бруно се е опитвал да опише на човечеството за заплахата, която съставляват жителите на паралелни измерения.
През 50-те години физикът Еверет научно обосновава концепцията за множеството действителности. Неговата смела идея била посрещната с неприязън от научния свят. Критиката била толкоз изчерпателна, че Еверет трябвало да напусне света на науката. Накратко, концепцията му се свеждала до вярата в съществуването на други измерения, които от време на време са се сблъсквали с нашия свят. Освен това физикът бил сигурен, че другите измерения са били населявани от живи същества.
Последните проучвания на учени от Съединени американски щати и Австралия били удостоверили теорията на физика Хю Еверет. Според констатациите на изследователския екип съществували и други измерения. Такива изводи били доказани от специфични опити, които били създали учените.
Космологията на античните хора?
Парадоксалното изобретение може изцяло да промени нормалната научна парадигма. Обаче през цялото време на смисленото си битие човечеството било решително, че съществуването не се лимитира единствено до материалния свят. Според концепцията за множеството антични нации светът имал три съставния елемент. Човек можел да изпитва единствено едно пространство – материалния свят. Другите две измерения, а точно дворците на боговете и светът, населяван от враждебните същества, са били затворени за човешкото усещане.
В културното завещание на човечеството имало доста легенди и митове за светове, недостъпни за знание. Следователно не е необичайно, че човек може да стигне до извода, че античните митове на предците на актуалното човечество не са измислици. Нашите предшественици са знаели за съществуването на паралелните светове. Колкото и да е необичайно, съществата от тези измерения понякога прониквали и в нашия свят. Именно тези посетители от другите измерения станали прототипите на митичните персонажи.
Послание от предишното
Предварително античните хора били оставили криптирано обръщение на своите потомци, за събраните от тях познания, които трябвало да оказват помощ на актуалното човечество да се оправи със опасността. В международните митове на античните нации, може да се откри голямо многообразие от герои, които изумявали въображението ни. В последна сметка изобретяването на такива същества е било извънредно мъчно. Освен това учените са се позовавали на общоприетия закон на логиката на психиката, че човек не може да измисли нищо ново. Подсъзнанието на човек оперирало с към този момент видяните изображения на другите предмети, като подчертавали някои елементи от обектите. След което въображението събирало самостоятелните свойства на обектите и се е получавал обект на въображението, което не е нещо ново, само че е способена компилация. Добър образец е чудовището от кино лентата Alien.
От това следва, че нашите предшественици не са могли да измислят тези митични персонажи? Някои откриватели даже настояват, че съществатата, които били разказани в митовете, в действителност са съществували.
Герои от приказките, посетители от успореден свят?
Във всички приказки на народите постоянно се срещат същества, които са разказани като демони или други по- страшни герои. Тези същества имали два съставния елемент – същността на дявол от друга действителност и материална обвивка, която духът успявал да улови. Измъчван от непрекъснат апетит, демонът се стремял да задоволи жаждата си за заличаване и по тази причина се опитвал да се насити на плътта и кръвта на живите хора. Не е елементарно да убиеш такова създание, тъй като мъртвото тяло не можело да бъде лишено от живот още веднъж. Само огънят можел да унищожи тези същества. Това обяснявало потреблението и таченето на огъня от античните ни предшественици.
Баба Яга в националните приказки също е много подъл персонаж. Все повече откриватели стигат до извода, че този дявол е не различен, а пазителят, който е нагърбен със задачата да пази отвореният портал сред измеренията.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
