Просвещението
В Германия през 1969 година излиза книгата на латвийския бежанец, психолог Константин Раудив „ Превръщането на нечуваем сигнал в звуков “. В него ученият разказва метода на връзка с другия свят, който е разкрил благодарение на електронни устройства.
В своята работа К. Раудив цитира многочислени обстоятелства за мистериозни радиосъобщения и обосновава теорията за това, по какъв начин радиокомуникациите вършат допустимо приемането на известия „ от другия свят “, макар че преди този момент е било допустимо единствено с носители.
Въпреки това, латвийският психолог не бил първият, който разкрил феномена на мистериозните радиосигнали.
Десетилетие преди публикуването на книгата на К. Раудив, шведският кино режисьор Фридрих Юргенсон, до момента в който слушал аудиозаписите на птичите трели, той чувал от магнетофона друг мъжки глас, който изнасял лекция по орнитология. Предположението на режисьора, че магнетофонът може да хване излъчването на една от просветителните радиопрограми, не се удостоверил и на този ден никоя от радиостанциите не излъчвала известия по тази тематика.
Това събитие изумило и увлекло Ф. Юргенсън толкоз доста, че той с възторг се впуснал в опита със звукозаписна техника, вследствие на което пет години по -късно в музикалната библиотека на откривателя се натрупали многочислени любопитни записи. Необичайните опити на Ф. Юргенсън довели до неговата книга „ Радио връзка с отвъдния свят “, която провокирала голям брой несъгласия и сериозни забележки.
Въпреки цялостното безмълвие, което представителите на формалната просвета наградили с тази обява, запалянковците, интересуващи се от мистериозните радио известия, от средата на 50 -те години на ХХ век, със забележителна прецизност, почнали да означават сходни случаи, които са се случвали в разнообразни елементи на света.
Например през 1963 година група американски пътешественици записват тирада на един от тибетските лами в Лхаса. След това поклонниците разкрили, че дружно с гласа на тибетския духовник, различен глас бил уловен на лентата, скандирайки текст на чужд език.
След завръщането си в родината си пътешествениците посочили записа на лингвистите и създали необикновено съмнение, че езикът, на който се чува мистериозният глас, може да принадлежи на произношение, от дълго време изчезнало от използването, което по фонематични характерности надалеч припомня на санскрит.
Радио талази от нищото
Въпреки това необяснимоте радио известия са записани доста преди необятното потребление на технологията за запис на тон. Например през 1942 година Марк Амесън, радист на британска подводница, патрулираща във водите на пролива Свети Георги, внезапно чува гласа на починалия си татко Джоузеф на секретна периодичност. Глас, прочут на Марк от детството, няколко пъти ясно повторил фразата: „ Спаси се, малко врабче “.
Радиооператорът бил шокиран даже не от поразителната аналогия на тембъра на гласа му с този на татко му, а от обстоятелството, че той нарекъл Марк тъкмо по този начин, както татко му го наричал в детството – врабче. Радиооператорът съобщил за странното известие на капитана и час по -късно, по време на изкачването, корабът им бил атакуван от немска подводница. В тази морска борба единствено трима членове на екипажа на британската подводница успяли да оцелеят. Сред тях бил и Амесън, който скоро бил взет от английски патрулен транспортен съд.
Подобен случай се случил и напролет на 1939 година на норвежкия търговски транспортен съд „ Емилия “ в Северно море. С екипажа на кораба се свързали по радиовръзка някогашният капитан на кораба, който умрял преди шест месеца. Мъжки глас с присъща дрезгавост предизвестил екипажа за идна стихия и по-късно липсващ в мощни радиосмущения.
През 1932 година в американската преса се появили известия, че радиолюбител от Чикаго Джон Рийд уловил на къса вълна гласа на президента Джордж Вашингтон, който се показал на Рийд и даже съобщил, че цената на акциите на една металургична компания, на която Рейд бил огромен собственик, неизбежно ще намалее. Радиолюбителят в началото третирал това известие като нечия хитро проведена смешка. Въпреки това, за всеки случай, той побързал да се отърве от акциите си. Скоро по-късно той бил неописуемо сюрпризиран да научи за банкрута на същата тази компания.
Съвременният мистицизъм
Има доста случаи, свързани с незнайни мистериозни гласове в ефир, които се записват и до през днешния ден. По -специално, през 1998 година група алпинисти от Краснодар се изкачили на връх Макалу в Непал. По време на монтирането на щурмовата палатка на височина 7900 метра, един от алпинистите получил известие по уоки-токито.
Този факт провокирал доста учудване измежду членовете на експедицията, защото на такава височина единственото средство за връзка бил сателитен телефон. Скоро, през хрипове, идващи от радиото, хармоничното пеене на мъжки или женски гласове пробива, изпълнявайки невероятна, неземна мелодия на хубост, която омагьосва всеки, който я чуе. Пеенето траяло към половин минута, след което ненадейно прекъснало и радиото още веднъж замлъкнало.
През 2000 година по време на подготвителен полет на съветски стратегически бомбардировач покрай град Кимри, екипажът внезапно чул бърза немска тирада в ефира, прекратена от доста прочувствени реплики на съветски език. В този миг водачите имали възприятието, че са аудио очевидци на борба с парещ въздух. Чрез кавгата и мощната съветска нетактичност се чувал даже шумът на моторите на крилатите машини. После се чул мощен и къс рев и предаването замлъкнало.
Предположения и отново предположения…
В началото на 50-те години на ХХ век двама католически свещеници, които записвали григориански песнопения на магнетофон, до момента в който го слушали, уловили гласовете на познати, само че по това време към този момент мъртви хора. Свещениците съобщили този факт на папа Пий XII, на което главата на католическата черква рационално отбелязал, че съществуването на гласове е непоколебим теоретичен факт, който няма нищо общо със спиритизма. Тъй като магнетофонът е безусловно справедлив, той записва единствено звуковите талази, без значение от кое място идват те…
През идващия половин век били направени многократни опити да се изясни от научна позиция феноменът на електронните „ радио гласове “, кръстени на човек, отдал доста старания на проучванията в тази област. През 70 -те години на предишния век редица немски и френски психиатри предположили, че това събитие е една от многото форми на слухови халюцинации, които се срещат при психологични разстройства при хората.
В същото време физикът от Германия Питър Щайн предположил съществуването на избрана вълнова банка данни в околоземното пространство, която обгръщаща планетата в компактно одеяло.
Дълго време тази банка съхранява както звуци, които в миналото са се появявали в разнообразни елементи на земята, по този начин и изображения, за обзор на които е належащо особено съоръжение, което към момента не е измислено. Още в края на XX-XXI век редица западни физици са създали това съмнение, като настояват, че самата Вселена е неизчерпаемо вместилище на информация за всички събития, които са се случили в нейните неизмерими простори.
Привържениците на мистичната догадка – окултисти, медиуми и екстрасенси са уверени, че електронните гласове са самобитни ехота от другия свят, чиито поданици по сходен метод се пробват да потвърдят на хората, живеещи на земята, че няма гибел, а че има безкрайна еволюция.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
