Границата на креативността на ЕЦБ
" В Европейския съюз ситуацията с инфлацията не е толкоз трагично като в Съединени американски щати и задачата на ЕЦБ е по-лесна от тази на Федералния запас ". Това сподели някогашният основен икономист на МВФ Оливие Бланшар по време на Световния капиталов конгрес на Amundi в Париж на 9 юни.
Само седмица по-късно доходността по италианския държавен дълг скочи с към 1 процентен пункт и надвиши символичната граница от 4%, задържането над която за повече време се приема за неустойчиво. А на, на която да разгласи чернова за нов " анти-фрагментационен инструмент ". Целта му е на практика да обезпечи надзор върху спреда сред равнищата, на които се финансират другите държавни управления, което е много спорна и непазарна мярка. Как тъкмо ще бъде учредена тя (освен с това че Италия е прекомерно огромна с цел да фалира) и какъв тъкмо дизайн ще добие не е ясно.
Но ще разберем скоро, защото задачата е още за юлското съвещание на ЕЦБ, когато се чака тя да стартира да подвига лихвите, новият инструмент да е разполагаем. А и ден след блиц срещата на централните банкери, напрежението на дълговите пазари не наподобява да е изключително спаднало - доходността по 10-годишните италиански ДЦК правилно се върна леко на равнища малко под (но недалеч) от 4%, само че тази по немските скочи до нови най-високи стойности от края на 2013 година насам - над 1.9%.
Реклама Невъзможната алтернатива
Сравнително оптимистичният прочит на Бланшар е защото съгласно него има два евентуални сюжета пред нас. Или ЕЦБ ще увеличи внезапно лихвите, въпреки и много по-малко от Федералния запас (в сряда той предприе стремително повишаване с 0.75 пункта, каквото не е правил от близо 30 години), или стопанската система ще се забави от единствено себе си под ударите на високата инфлация и резултатите от войната в Украйна. Според именития икономист обаче ЕЦБ е решена да постави под надзор инфлацията и ще го направи, само че същинският въпрос е какво следва по-късно. Бланшар е убеден, че в този момент стопанската система минава през бабуна, само че мощните дефлационни сили от предходните години още работят и по тази причина ще се върнем към средата на ниски лихви.
Затова и съгласно него ЕЦБ няма проблем с дълговата резистентност на Италия до равнищата, на които ще й се наложи да подвига лихвите. Но както и самичък признава, в какво той има вяра няма толкоз значение, а в какво имат вяра пазарите и техните терзания могат да се трансфорат в самосбъдващо се знамение. А тогава ЕЦБ може да се намеси, само че този път може да не разполага с нужните средства да успокои вложителите.
Причината в този момент да е друго и мантра, по сходство на " ще създадем каквото би трябвало " на Марио Драги от преди 10 години, да не може да проработи е, че мъчно може да си представим инструмент, който да реши казуса. През 2012 година подобен нямаше в кутията, само че ЕЦБ и другите централни банки " изобретиха " немислимите до тогава отицателни лихви и дълги години на отпечатване на пари, евфемистично облечено като quantitative easing. Сега обаче в изискванията на висока инфлация ограниченията тя да се овладее са противоположни - преустановяване на покупките на ДЦК и повишаване на лихвите. Преди още обаче те да са почнали всъщност дълговите пазари към този момент реагират с равнища, които слагат под въпрос по какъв начин страни като Гърция и най-много Италия ще могат да рефинансират задълженията си. А да не приказваме и че те залагат на обилни дефицити, отворени с цел да смекчат резултатите от пандемията, само че продължаващи и с цел да притъпят икономическия удар от войната в Украйна.
На ръба на паричната политика
При този нежен баланс към този момент е сложена под въпрос изобщо ЕЦБ да може да организира затягаща парична политика. Без още да имаме ясни елементи, лансираната все още идея е горе долу следната: ЕЦБ ще повишава лихвите, с цел да потисне инфлацията (вече пазарните упования са за 2 процентни пункта до края на 2022 г.), само че в същото време таргетирано ще изкупува дълг на държавните управления, чието финансиране прекомерно се оскъпява. Според упованията Николай Ваньов, ръководещ управител на " МК брокерс ", на практика немският дълг ще остане да се образува пазарно и ще служи като бенчмарк, а за другите страни ще се управлява спредът (надценката) по отношение на него. Той допуска, че този диференциал в доходността няма да е заложен експлицитно, а по-скоро ЕЦБ ще го преследва имплицитно.
Реклама
С тази тактика обаче има няколко казуса. Първият е чисто концептуален - до момента ограниченията на ЕЦБ търсеха пропорция, до момента в който в този момент тя непосредствено ще стартира да дирижира цени на дълговите пазари. Това с изключение на всички други проблеми с поемания от нея риск, поражда и моралната заплаха още повече да понижи тласъците за промени и стягане на бюджетните дефицити точно в страните, където те са най-необходими.
Вторият е, че даже и по този начин новата анти-фрагментационна политика може да не успее да реализира задачата си. Вече равнищата на десетгодишните немски облигации гонят 2% рентабилност, а италианските - 4%. На моменти спредът сред тях се покачваше до 2.5 пункта, само че даже да се заложи дирижиран спред към 1.5 пункта това няма да облекчи изключително обстановката. А в случай че на ЕЦБ се наложи да повиши лихвите сензитивно, с цел да избегне инфлационна серпантина, и да доближи равнища над 3% на главната си рента каквито все още се чакат в Съединени американски щати в края на годината, даже и бенчмарковите бундове към този момент ще са на равнища, които за по-задлъжнелите членки на Европейски Съюз ще са неустойчиви.
И най-после самата концепция да продължат покупките на активи, въпреки и таргетирано, до известна степен подкопава успеваемостта на паричната политика. Да се опитваш да пребориш инфлацията като в същото време продължаваш да наливаш напечатани пари опонира освен на учебниците по макроикономика, а и на здравия разсъдък. Проблемът е, че друга концепция няма на масата.
Свързани публикации Фед се пробва да укроти инфлацията с максимален растеж на лихвите от 28 години 16 юни 2022, 11:25 ЕЦБ ще има изключителна среща в сряда поради пазарните разтърсвания 15 юни 2022, 12:15 Икономисти предвиждат криза в Съединени американски щати следващата година 13 юни 2022, 13:15 ЕЦБ поставя завършек на евтините пари и стартира битка с инфлацията 9 юни 2022, 18:05 Централните банки стартират най-мащабното повишаване на лихвите за последните 20 години 1 юни 2022, 10:47 Инфлацията в еврозоната доближи рекордните 8.1% 31 май 2022, 15:21 Фед предприе най-рязкото покачване на лихвите от 22 години в опит да удържи инфлацията 4 май 2022, 22:06 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Николай Стоянов
Само седмица по-късно доходността по италианския държавен дълг скочи с към 1 процентен пункт и надвиши символичната граница от 4%, задържането над която за повече време се приема за неустойчиво. А на, на която да разгласи чернова за нов " анти-фрагментационен инструмент ". Целта му е на практика да обезпечи надзор върху спреда сред равнищата, на които се финансират другите държавни управления, което е много спорна и непазарна мярка. Как тъкмо ще бъде учредена тя (освен с това че Италия е прекомерно огромна с цел да фалира) и какъв тъкмо дизайн ще добие не е ясно.
Но ще разберем скоро, защото задачата е още за юлското съвещание на ЕЦБ, когато се чака тя да стартира да подвига лихвите, новият инструмент да е разполагаем. А и ден след блиц срещата на централните банкери, напрежението на дълговите пазари не наподобява да е изключително спаднало - доходността по 10-годишните италиански ДЦК правилно се върна леко на равнища малко под (но недалеч) от 4%, само че тази по немските скочи до нови най-високи стойности от края на 2013 година насам - над 1.9%.
Реклама Невъзможната алтернатива
Сравнително оптимистичният прочит на Бланшар е защото съгласно него има два евентуални сюжета пред нас. Или ЕЦБ ще увеличи внезапно лихвите, въпреки и много по-малко от Федералния запас (в сряда той предприе стремително повишаване с 0.75 пункта, каквото не е правил от близо 30 години), или стопанската система ще се забави от единствено себе си под ударите на високата инфлация и резултатите от войната в Украйна. Според именития икономист обаче ЕЦБ е решена да постави под надзор инфлацията и ще го направи, само че същинският въпрос е какво следва по-късно. Бланшар е убеден, че в този момент стопанската система минава през бабуна, само че мощните дефлационни сили от предходните години още работят и по тази причина ще се върнем към средата на ниски лихви.
Затова и съгласно него ЕЦБ няма проблем с дълговата резистентност на Италия до равнищата, на които ще й се наложи да подвига лихвите. Но както и самичък признава, в какво той има вяра няма толкоз значение, а в какво имат вяра пазарите и техните терзания могат да се трансфорат в самосбъдващо се знамение. А тогава ЕЦБ може да се намеси, само че този път може да не разполага с нужните средства да успокои вложителите.
Причината в този момент да е друго и мантра, по сходство на " ще създадем каквото би трябвало " на Марио Драги от преди 10 години, да не може да проработи е, че мъчно може да си представим инструмент, който да реши казуса. През 2012 година подобен нямаше в кутията, само че ЕЦБ и другите централни банки " изобретиха " немислимите до тогава отицателни лихви и дълги години на отпечатване на пари, евфемистично облечено като quantitative easing. Сега обаче в изискванията на висока инфлация ограниченията тя да се овладее са противоположни - преустановяване на покупките на ДЦК и повишаване на лихвите. Преди още обаче те да са почнали всъщност дълговите пазари към този момент реагират с равнища, които слагат под въпрос по какъв начин страни като Гърция и най-много Италия ще могат да рефинансират задълженията си. А да не приказваме и че те залагат на обилни дефицити, отворени с цел да смекчат резултатите от пандемията, само че продължаващи и с цел да притъпят икономическия удар от войната в Украйна.
На ръба на паричната политика
При този нежен баланс към този момент е сложена под въпрос изобщо ЕЦБ да може да организира затягаща парична политика. Без още да имаме ясни елементи, лансираната все още идея е горе долу следната: ЕЦБ ще повишава лихвите, с цел да потисне инфлацията (вече пазарните упования са за 2 процентни пункта до края на 2022 г.), само че в същото време таргетирано ще изкупува дълг на държавните управления, чието финансиране прекомерно се оскъпява. Според упованията Николай Ваньов, ръководещ управител на " МК брокерс ", на практика немският дълг ще остане да се образува пазарно и ще служи като бенчмарк, а за другите страни ще се управлява спредът (надценката) по отношение на него. Той допуска, че този диференциал в доходността няма да е заложен експлицитно, а по-скоро ЕЦБ ще го преследва имплицитно.
Реклама
С тази тактика обаче има няколко казуса. Първият е чисто концептуален - до момента ограниченията на ЕЦБ търсеха пропорция, до момента в който в този момент тя непосредствено ще стартира да дирижира цени на дълговите пазари. Това с изключение на всички други проблеми с поемания от нея риск, поражда и моралната заплаха още повече да понижи тласъците за промени и стягане на бюджетните дефицити точно в страните, където те са най-необходими.
Вторият е, че даже и по този начин новата анти-фрагментационна политика може да не успее да реализира задачата си. Вече равнищата на десетгодишните немски облигации гонят 2% рентабилност, а италианските - 4%. На моменти спредът сред тях се покачваше до 2.5 пункта, само че даже да се заложи дирижиран спред към 1.5 пункта това няма да облекчи изключително обстановката. А в случай че на ЕЦБ се наложи да повиши лихвите сензитивно, с цел да избегне инфлационна серпантина, и да доближи равнища над 3% на главната си рента каквито все още се чакат в Съединени американски щати в края на годината, даже и бенчмарковите бундове към този момент ще са на равнища, които за по-задлъжнелите членки на Европейски Съюз ще са неустойчиви.
И най-после самата концепция да продължат покупките на активи, въпреки и таргетирано, до известна степен подкопава успеваемостта на паричната политика. Да се опитваш да пребориш инфлацията като в същото време продължаваш да наливаш напечатани пари опонира освен на учебниците по макроикономика, а и на здравия разсъдък. Проблемът е, че друга концепция няма на масата.
Свързани публикации Фед се пробва да укроти инфлацията с максимален растеж на лихвите от 28 години 16 юни 2022, 11:25 ЕЦБ ще има изключителна среща в сряда поради пазарните разтърсвания 15 юни 2022, 12:15 Икономисти предвиждат криза в Съединени американски щати следващата година 13 юни 2022, 13:15 ЕЦБ поставя завършек на евтините пари и стартира битка с инфлацията 9 юни 2022, 18:05 Централните банки стартират най-мащабното повишаване на лихвите за последните 20 години 1 юни 2022, 10:47 Инфлацията в еврозоната доближи рекордните 8.1% 31 май 2022, 15:21 Фед предприе най-рязкото покачване на лихвите от 22 години в опит да удържи инфлацията 4 май 2022, 22:06 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Николай Стоянов
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ