Просвещението
В едно изявление за New Scientist от 2013 година, човек на име Греъм разказва възприятието на синдромът на Котар, и че неговият мозъкът умира. Всички сме изпадали в заспалост, изключително в петък следобяд или сме били толкоз изтощени, че сме изгубили способността си да мислим вярно и трезво.
Но при нашия воин Греъм това не било тъкмо по този начин. Той се чувствал по този начин, като че ли животът му е изгубил всевъзможен смисъл, като съвсем не можел да приказва, а също по този начин необичайно изгубил обонянието и усета си. Тялото му било живо, само че той се чувствал като мъртъв. Неспособен да се наслаждения на нещо толкоз малко като цигара, той даже почнал да посещава локалното гробище, където се чувствал по-приятно и комфортно измежду мъртвите.
В кабинета на невролога лекарите разкрили, че по-голямата част от мозъка на Греъм в действителност е във вегетативно положение, като че ли е бил под анестезия или е задремал. Този случай не е единственият, който разказва това събитие, което публично се е наречало синдрома на ходещия мъртвец или синдрома на Котар.
Според Scientific American,
първият човек, диагностициран със синдрома на Котар, била парижанка, която е посочена в научната литература за задачите на поверителността като Мадмоазел X. Много от психологичните болести, с които сме осведомени през днешния ден, като депресията, могат да накарат пациентите да изпитват обезсърчение или омерзение към себе си.
Но пациентката мадмоазел X през 1880 година имала дълбокото разбиране, че тялото ѝ не съществува. Тя била уверена, че ще отиде в пъкъла, само че не можела да почине. Вместо това тя била обречена да съществува в този свят, без никакво увлечение към света на живите. Всъщност по-късно тя умря от апетит.
Жул Котар, френският психиатър, който се занимавал със случая, по това време бил огромен разум в региона на проучването на съзнанието. Чрез работата му с мадмоазел X диагнозата е била публично разказана от него самия.
Синдромът на Котар се появява,
когато се образува увреждане в избрани области на мозъка, които замъгляват усещането на пациента. По-специално, областите на мозъка, които разпознават лица и обработват страстите, които са дейно затворени, което води до изключителна незаинтересованост и нихилизъм. Понякога синдромът на вървене на натрупа може да се появи като признак на тежка меланхолия и постоянно се характеризира като форма на илюзия или неуравновесеност.
В доста случаи заблудата, че пациентът е ходещ мъртвец, произтича от действителното място. Например, Греъм, обект на публикацията в New Scientist, претърпява припадък на синдрома на Котар след опит за самоубийство. Един от най-ранните регистрирани случаи е обвързван с мъж, който катастрофира с мотоциклета си при съвсем съдбовен случай. В различен случай мъж е бил уверен, че е мъртъв, тъй като непрекъснато е усещал, по какъв начин някой убожда гръдната му стена, а в действителност той имал отичане на същото място, което му причинявало болежка.
Въпреки че положението съществува от близо два века,
учените не престават да научават повече за него. През 2013 година откривателите разкрили, че лекарство, което нормално се употребява за лекуване на настинки, е обвързвано със синдрома на Котар, макар че корелацията е дребна.
Използвайки огромна извадка от болничните данни, те разкрили, че осем пациенти, които са приемали лекарството, са почнали да развиват синдрома на ходещия мъртвец, в това число една жена, която е била призната в болничното заведение в нервност, уверена, че крайниците ѝ не принадлежат на нея и че е проходила посредством мъртво тяло.
Въпреки това, положителната вест за тези пациенти, които приемали лекарството за простуда, била, че те към този момент не се чувствали като трупове и възвърнали чувството за тялото си след прекъсване на лекарството. Изследователите считат, че това, което разделяло хората от развиването на заболяването, се корени в генетиката и може да бъде провокирано от външни фактори като да вземем за пример медикаменти.
Средната възраст на хората със синдрома на Котар е 50 години, само че има случаи на болестта измежду подрастващите. Като цяло това заболяване е по-често при хора с други психологични разстройства като биполярна меланхолия. В обзор на положението от 2011 година в списание Neuropsychiatry, близо 90% от случаите са при хора с меланхолия. Въпреки това, синдромът на ходещия мъртвец е доста необичаен, с към 200 обявени случая по целия свят, съгласно WebMD.
Честотата на синдрома на Котар понижава с течение на времето, евентуално, тъй като през 19-ти век доста хора с неуравновесеност или меланхолия са били етикетирани като страдащи от синдрома на Котар, до момента в който в действителност са имали едно от тези психологични болести, с които сме по-запознати през днешния ден. Синдромът е по-често срещан при хора с други неврологични положения като мигрена, деменция и епилепсия.
Синдромът на Котар не е най-лесното за лекуване заболяване.
Въпреки това, лекарите могат да употребяват антидепресанти и антипсихотици, с цел да понижат психологичните епизоди и халюцинации, които са свързани със синдрома на ходещия мъртвец.
Въпреки че това разстройство е извънредно и малко известно, дано да си представим, че някой в действителност има вяра, че е мъртъв. Тогава тези пациенти са изложени на висок риск от проблеми с психологичното здраве и е допустимо да има самонараняване. В едно изследване от 2021 година един пациент развива заблудата на Котар след възобновяване от COVID-19. Така нареченият „ дълъг Коронавирус “ е положение след зараза с вируса COVID-19, което може да докара до отмалялост, мозъчна мъгла и продължаваща загуба на аромат или усет.
Както при синдрома на Котар, към момента не е доста известно за дълготрайния Коронавирус. Но има прочут смисъл, че двете болести могат да бъдат свързани освен с физическите признаци като загуба на усет и аромат, само че също и с мистериозното замъгляване на мозъка, което пречи на човек да изживее изцяло живота, какъвто го познаваме т.е. непрекъснатото чувство, че мозъкът е мъртъв.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
