Просвещението
В една от своите лекции професор Моника Грейди професор по планетарна и галактическа просвета в Open University била отдадена на доста завладяваща тематика, а точно може ли всемогъщият Бог (в случая християнският Създател, както елементарните хора са привикнали да го възприемат) да бъде привързан със законите на физиката на нашата Вселена, и в случай че да, по какъв начин тъкмо се е случвало това? Ако във Вселената има сили, които могат да нарушават физическите закони, за какво тогава не сме били очевидци на сходни събития до момента?
От учебно заведение всички си спомняме, че на света няма обекти, които да могат да се движат по-бързо от скоростта на светлината. Фотоните се популяризират във вакуум със скорост 299 500 км / сек. Преди няколко години обаче група физици предположили съществуването на частици, които минават границата на светлината. В момента това е единствено доктрина, неподкрепена с доказателствена база. Ако приемем, че тахионите в действителност съществуват, то тогава те биха изкривили самата тъкан на пространство-времето. Възможно е това да се случва на равнище, което актуалните устройства просто не могат да ги записват. За в този момент обаче не са открити доказателства за това изказване и съмнение.
Нещата стават доста по-интересни,
в случай че се опитаме да изчислим, какъв брой надалеч е минала светлината от хипотетичното раждане на Вселената – Големия гърмеж. Според последните калкулации, през 13,8 милиарда години битие на нашата действителност, първите фотони към този момент са минали 1,3 х 1023 километра. В същото време Вселената продължава да се уголемява със скорост от към 70 km / s на Mpc (Mpc = мегапарсек, или „ 30 милиарда милиарда километра). По този метод дистанцията до ръба на Вселената сега е към 46 милиарда светлинни години.
Струва си да се означи, че Вселената в действителност е доста по-голяма, в сравнение с можем да забележим. Най-отдалеченият обект от Земята, който астрономите са съумели да видят, е галактиката GN-z11, която е на към 13,4 милиарда светлинни години от нас. Тоест, когато първата искрица светлина проблясва във Вселената, това е единствено на три милиарда светлинни години от това, което ще се трансформира в Млечния път в бъдеще.
Не можем да изследваме цялата Вселена, която се е образувала след Големия гърмеж, тъй като светлината на първите елементи от секундата от новата действителност просто към момента не е достигнала до нас. Следователно е невероятно да се твърди на 100%, че физическите закони не се нарушават или изкривяват в области, които към момента са недостъпни за очите на сензитивното съоръжение на човечеството. Може ли Бог да се движи по-бързо от скоростта на светлината? Може би, само че в случай че това се случи в някакъв забележителен мащаб, то тогава това ще се случи отвън границите на наблюдаемото пространство. В допълнение, една от най-популярните гледни точки е, че нашата Вселена е единствено част от една голяма Мултивселената. Идеята за мултивселената се поддържа от теорията за инфлацията – концепцията, че Вселената се е разширила доста преди да е била на 10 -32 секунди.
Но в случай че инфлацията може да се случи един път, тогава за какво да не се случи два, три пъти и така нататък? С помощта на модерни опити учените били открили, че квантовите съмнения могат да доведат до обстоятелството, че двойките частици ненадейно ще се появяват и след момент, също толкоз ненадейно ще изчезнат. Ако частиците могат да създават такива трептения, за какво да не може това да се случва с цели атоми или вселени? Предполага се, че по време на безредната инфлация, разнообразни процеси протичат с друга скорост като по този метод квантовите съмнения на разширението могат да доведат до „ мехурчета “ от действителността, които експлодират и стават самостоятелни вселени.
Вписва ли се познатата ни идея за Бог в Мултивселената?
Отличителната линия на нашата Вселена е, че нейната най-сложна конструкция е необикновено завършена по подобен метод, че най-простите детайли в последна сметка са образували подобен комплициран и в прочут смисъл аномален феномен като живота, който по-късно също е придобил просветеност. Учените не могат и не се стремят да дадат отговор на въпроса дали това е тенденциозен проект на някаква висша мощ или просто фантастична поредност от произшествия. Изследването на този въпрос не се прави от научни, а от религиозни институции. Но със самата доктрина за съществуването на Мултивселената науката работи на драго сърце и възторг. Хипотезата за съществуването на паралелните светове има още едно извънредно едва място – до момента не са открити контактните точки сред нашия балон на действителността и другите действителности. Това обаче ни води до различен, не по-малко любопитен въпрос.
Всяка година ползата към квантовия „ борд “ на нашата Вселена непрестанно се усилва. Това се дължи на обстоятелството, че в научната общественост съществува абсурд повече от половин век. Физическите закони на “класическата ” действителност престават да работят на квантовото равнище на Вселената, където материята внезапно стартира да се държи извънредно и непредсказуемо, а квантовата механика продължава да се занимава с тяхното проучване като се пробва да откри връзката сред тях.
Една от постоянно срещаните теории
за квантовата механика разрешава съществуването на събитие, известно като „ квантово усложнение “. Същността на това събитие е хем елементарна, само че и комплицирана по едно и също време. Ако двете частици са заплетени една с друга, то тогава посредством манипулиране на едната от тях автоматизирано ще влияем върху другата, даже в случай че тя се намира на колосално разстояние една от друга.
Представете си тогава парченце, която се разделя на две частици, A и B. Свойствата на частиците би трябвало да се прибавят към свойствата на истинската парченце, това се назовава правилото на запазване. Например и двете частици имат квантово свойство, наречено „ въртене “ – жестоко казано, те се движат, като че ли са дребни стрелки на компаса. Ако истинската парченце има нулев “спин “, едната от двете частици би трябвало да има позитивен спин, а другата би трябвало да има негативен спин, което значи, че всяка парченце има 50% късмет да получи позитивен или негативен спин (Според квантовата механика, частиците по формулировка са в примес от разнообразни положения, до момента в който не ги измерите).
Представете си, че частиците са в разнообразни лаборатории на разнообразни планети. Ако мерите въртенето на парченце A и установите, че е позитивно, то тогава вашият сътрудник, до момента в който мери въртенето на B тъкмо по същото време, ще открие негативно завъртане.
Но и тук става мало неразбираемо. Ако подчастицата А е посочила позитивно завъртане по време на измерването, то тогава подчастицата В в същия миг ще стане негативна. С други думи, информацията за положението на въртенето се предава неотложно сред двете частици. Този трансфер на квантовата информация наподобява по-бърз от скоростта на светлината. Дори самият Айнщайн разказва квантовото усложнение като „ злокобно деяние от разстояние “, признавайки, че не схваща изцяло неговата същина.
И по този начин, в последна сметка в света към момента има нещо по-бързо от скоростта на светлината – квантовата информация. Това не потвърждава или опровергава съществуването на Бог, само че съгласно Моника Грейди ще помогне да го осмислим във физически проект и да го представим като да вземем за пример поток от заплетени частици, които предават квантовата информация толкоз бързо, че за вас и за мен ще ни се коства, че е по едно и също време на две места. Или три. Или … може би даже в няколко вселени от една и съща Мултивселена.
Самата професор Грейди признава, че нейната лекция надали ще отговори на поставените въпроси даже частично. Всъщност, с цел да преглежда Бог от позиция на науката, първо би трябвало да му бъде обещано научно изложение и характерност, което към момента не е направено от нито един незабравим академик. Освен това в света няма опит, кадърен да мери хипотетичната мощ, която построява цялата Вселена и, евентуално, неизмеримата по пласт действителност. Въпреки това самата идея за избрана безспорна стойност е доста комфортна насочна точка, обръщайки се към физиците, които ще могат да вършат забавни хипотези и да изведат теории, които да съумеят да опишат света към нас.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
