В единствено по рода си издание с цветни порезки и

В само по рода си издание с цветни порезки и особено за българския пазар оформление излиза международният феномен на Рейчъл Гилиг, който покори обществените медии и феновете на фентъзи жанрa в десетки страни. 

Завладяваща и провокативна, тази пленителна готическа приказка дава началото на дуологията „ Кралят овчар “ и примамва читателите в кадифената прегръдка на рисков, само че съблазнителен свят, в който чудовищата дебнат от всяко кътче.

Спокойствието е рядко срещана приятност за двадесетгодишната Елспет, която от години е принудена да се крие. Хаотичните ѝ вълшебен качества са загадка, която не е споделяла с никого. Защото в случай че някой я разкрие, Елспет ще бъде заточена в злокобната мъгла, която се стеле по границите на кралството. Мъгла, от която никой в никакъв случай не се е прибирал. 

Единствената причина младата жена да успее да оцелее толкоз дълго е Кошмара. Древното, непредсказуемо страшилище, настанило се в главата ѝ, което я подарява с невиждана мощ и ѝ шепне изгубени секрети. Закрилата му обаче не идва гратис.

Един ден ориста среща Елспет с млад бандит. Зад маската му се крие не различен, а племенникът на краля – един от най-опасните мъже в кралството, чиято работа е да преследва хора като нея. Сега той се нуждае от помощта ѝ, с цел да излекува кралството от тъмната магия, която го заразява.

Защото Елспет е единственият човек, който може да избави Блъндер от прииждащата злополука, само че преди този момент би трябвало да се изправи против най-мрачната си загадка.  Тайна, която не смее да признае даже пред себе си. Кошмара постепенно превзема съзнанието ѝ. И тя не е в положение да го спре. 

Почитателите на Ребека Ярос и Наоми Новик ще попаднат в мрежата на този съблазнителен разказ, в който яростта и омразата бушуват с неуморимия пламък на пристрастеността. 

Веднъж изгубили се в мъгливите гори на „ Един мрачен прозорец “, читателите няма да желаят да изоставен този магнетичен свят на романтика и опасност, полуда и тайнственост. Обогатен със комплицирано изплетена магическа система, истинска митология и загадъчни карти, които една по една разплитат кълбото на сюжета, фантастичният роман на Рейчъл Гилиг ще ви прикове в обятията си от първата до последната страница. 

* * *
Снимка " Сиела "

Из „ Един мрачен прозорец “ от Рейчъл Гилиг
ГЛАВА ПЪРВА
Заразата идва сходно на тресчица в нощта. Заболееш ли, виж вените – кръвта, която стича се надолу по ръцете. Изглеждат ли те както постоянно, ти няма от какво да се боиш. Кръвта почерни ли се като мастило, болестта прихванала е. Заразата идва сходно на тресчица в нощта.

Бях деветгодишна, когато Докторите пристигнаха в къщата за първи път.

Чичо ми и хората му ги нямаше. Братовчедка ми Айони и братята ѝ си играеха шумно в кухнята, а вуйна чу блъскането по вратата едвам когато първият мъж в бяла тога към този момент беше в салона.

Тя нямаше време да ме скрие. Аз спях добродушно като котка край прозореца. Когато ме раздруса, с цел да ме разбуди, гласът ѝ беше кондензиран със боязън.

– Върви в гората – прошепна тя, – отлости прозореца – и нежно ме избута през дървената рамка на земята изпод.

Не паднах върху топла лятна трева. Главата ми се удари в един камък и запремигвах. Причерня ми пред очите от замаяно чувство за гадене, а главата ми беше обгърната в ореол от алена, лепкава топлота.

Чух ги вътре в къщата; стъпките им тежки, злокобно решителни.

„ Стани – извика гласът в главата ми. – Стани, Елспет. “

Надигнах се несигурно на крайници, обезверена да се добера до началото на гората, тъкмо оттатък градината. Обгърна ме мъгла и въпреки без талисмана в джоба ми, аз хукнах към дърветата. Но болката в главата ми беше прекомерно мощна.

Паднах повторно; по врата ми се стичаше кръв.

„ Те ще ме заловен – извиках, обезумяла от боязън. – Ще ме убият. “

„ Никой няма да те нарани, дете – изръмжа той. – А в този момент стани! “

Опитах се. Опитах се гневно. Но главата ми беше прекомерно наранена и пет обезверени крачки по-късно – началото на гората беше толкоз близо, че можех да доловя нейния мирис – аз припаднах върху пръстта, студена и безжизнена.

Сега знам, че това, което се случи след това, не беше сън. Не може да е било сън. Когато припаднат, хората не сънуват. Аз надалеч не сънувах. Но не знам по какъв начин другояче да го нарека.

В съня мъглата се просмука в мен, гъста и тъмна. Бях в градината на вуйна тъкмо както единствено момент по-рано. Можех да виждам и слушам – да подуша въздуха, да усетя пръстта под главата си, – само че бях вцепенена, неспособна да помръдна.

„ Помощ – извиках немощно. – Помогни ми. “

Стъпки отекнаха в съзнанието ми, тежки и настойчиви. Сълзи се стекоха по бузите ми. Изкривих лице от болежка, само че не можех да видя; зрението ми беше замъглено, като че ли се пробвах да виждам под морска вода. Остра, ядна болежка плъзна по ръцете ми и вените ми внезапно почерняха като мастило. Извиках. Виках, до момента в който светът към мен изчезна – зрението ми се сви като тунел и най-после всичко потъна в мрак. Събудих се под една елша, под прикритието на мъглата и гъстата горска зеленина. Болката във вените ми беше изчезнала. Някак, с разцепена глава, бях съумяла да се добера до началото на дърветата. Бях избягала от Докторите.

Щях да пребивавам.

Дробовете ми се издуха и изхлипах от благополучие, до момента в който мозъкът ми към момента се бореше с прииждащата суматоха, която заплашваше да ме обземе.

Едва когато се надигнах до седнало състояние, усетих болката в ръцете си. Погледнах надолу. Дланите ми бяха издраскани и ожулени, а пръстите ми напоени с кръв там, където набитите ми в този момент с пръст нокти бяха изпочупени. Около мен земята беше разровена, а тревата омачкана.

Нещо или някой я беше сплескал.

Нещо или някой ми беше оказал помощ да пропълзя на безвредно място през мъглата.

Той по този начин и не ми сподели по какъв начин беше придвижил тялото ми през оня ден, по какъв начин беше съумял да ме избави. Това си остава една от неговите многочислени секрети, неизказана, почиваща безжизнено в мрака, чиито пастири бяхме ние.

И въпреки всичко тогава за първи път аз стопирах да се багра от Кошмара – от гласа в моята глава, създанието със странни жълти очи и злокобен, равен глас. Единайсет години по-късно аз ни минимум не се багра от него.

Дори и да би трябвало.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.