Новият мащабен роман на легендарния Джо Абъркромби – автор на

Новият огромен разказ на именития Джо Абъркромби – създател на обичаната по целия свят поредност „ Първият закон “ – към този момент е на българския хартиен пазар с две превъзходни издания: с и корица. Книгата слага началото на нова смайваща трилогия и още с излизането си притегли вниманието на режисьора Джеймс Камерън, който бързо закупи правата за екранизация и ще работи по сюжета за филмирането ѝ дружно с създателя.

В тази истинска нова история спряганият за заслужен правоприемник на Дж. Р. Р. Мартин създател заплита шеметно премеждие, в което невъзможната задача на една привидно неуместна сбирщина се оказва единственият късмет за избавление на свят, оказал се на прага на идващия си апокалипсис. Сякаш предходните не са били задоволителни.

Казват, че всички пътища на Свещения град водят към Небесния замък. За брат Диас обаче аудиенцията му в двореца е единствено началото на непредвидена и рискова авантюра. Призован с упованието за самопризнание и някой почетен пост, той получава надалеч по-тежка задача – да води една дръзка улична крадла до именитата Троя – тъй като тя се оказва, някак предстоящо, последната жива наследница на узурпирания Змийски престол.  Той би трябвало да оглави отряд от демонски създания, които Църквата жигосва обществено, само че употребява скрито, когато светът е на ръба на гибелта. 

Защото от време на време единствено дяволите могат да свършат Божията работа.

Смъртоносната тайфа се състои от анатемосан рицар тамплиер, изискан върколак с кървави привички, върколачка със вцепеняващ вкус към човешко месо, некромант с усет към диригентство на мъртвите, полуневидима елфка, движена от дълбока ненавист към хората, и опитна килърка с тъмно минало. Сковани от нерушимо папско проклинание, те би трябвало да минат през опожарена, пропита с магия и кръв земя, да оцелеят в борби с демонични твари, да излъгват алчни владетели и фанатични кардинали и – в случай че небето е милостиво – по опция да не се избият между тях.

А наред с това над цялата страна тегне опасността от ново елфическо настъпление – нечестиви създания, изтласкани с тъга в Светите земи, които чакат комфортния миг още веднъж да залеят Европа със сатанинския си огън. Континентът, въпреки и официално единен под властта на детето папа Бенедикта Първа, е разкъсван от чума, апетит и религиозни разколи и наподобява изцяло неопитен за идващия апокалипсис.

С „ Дяволите “ Джо Абъркромби още веднъж показва присъщия си тъмен и надълбоко психически жанр – забележителни дози черен комизъм, цинизъм и брутална почтеност, съчетани с ярки, спорни персонажи и свят, в който това, което може да бъде разказано само като положително, би трябвало да се опълчи против това, което може да бъде разказано само като зло. Само дето двете понятия рядко са ясно разграничими.

Подходящ както за читатели, които занапред се срещат с творчеството на Абъркромби, по този начин и за дългогодишните му фенове, романът вплита морални клопки, зрелищни борби и жестока подигравка или въобще – всичко належащо, с цел да се трансформира в един от актуалните шедьоври на жанра.

Дързък, динамичен и демонски занимателен (pun intended), „ Дяволите “ е мрачна и провокативна история за вярата, властта и обезверените решения, които човек може да вземе, когато щастливият край е съвсем заблуда. Разказ за чудовища, призвани да правят божията работа, и за свят, в който спасението постоянно идва от най-неочакваната страна.

Пригответе се за премеждие, което ще ви подсети, че от време на време, с цел да се оправиш с дяволите по пътя си, би трябвало да си готов… да използваш дяволи.

* * *

Из „ Дяволите “ от Джо Абъркромби
Снимка " Сиела "

Празникът
на свети Елфрик
Беше петнайсетият ден от Предаността и брат Диас закъсняваше за аудиенцията си при Нейно Светейшество папесата.

– По дяволите! – беснееше той, до момента в който каретата едвам се движеше и с тъга си пробиваше път през шествието от самобичуващи се ридаещи грешници.

Гърбовете им бяха набраздени от кървави линии, а лицата им – от сълзи на възторг, до момента в който се шибаха с камшици под знаме, на което пишеше просто „ Покайте се “.

Не беше конкретизирано защо тъкмо трябваше да се разкаят. Всеки имаше своите грехове, нали?

– По дяволите! – Брат Диас постоянно се беше гордял с точността си, въпреки тя да не беше изброена измежду Дванайсетте добродетели.

Беше си оставил цели пет часа, с цел да стигне от странноприемницата до мястото за срещата, уверен, че ще му останат най-малко два часа да се възхити благочестиво на статуите на основните светци, преди да влезе в Небесния замък. В края на краищата беше чувал, че всички пътища на Свещения град водят до такава степен.

Само дето, наподобява, сега всички пътища на Свещения град се въртяха в кръг измежду невъобразимо гъмжило от поклонници, проститутки, мечтатели, мошеници, купувачи на реликви, продавачи на индулгенции, търсачи на чудеса, проповедници и фанатици, фокусници и измамници, проститутки, крадци, търговци и лихвари, бойци и главорези и изумително количество добитък, сакати, проститутки и сакати проститутки. Спомена ли проститутките? Те превъзхождаха числено свещениците в съответствие към двайсет към едно. Разбира се, скандалното им наличие в благословеното сърце на Църквата, до момента в който крещяха, с цел да си търсят клиенти, и демонстрираха настръхналите си крака на безжалостния мраз, беше шокиращо и без подозрение – срамно, само че също по този начин разсъни в брат Диас стремежи, които той се беше надявал, че от дълго време е погребал. Наложи му се да оправи дрехата си и да вдигне очи към небето или най-малко към подскачащия таван на каретата.

Точно от такива неща бяха почнали неприятностите му.

– По дяволите! – Той смъкна прозореца и подаде глава в студения въздух извън.

Какофонията от химни, молби, пазарлъци и молебствия за помилван, както и вонята от пушек, на ниска цена тамян и близкия рибен пазар незабавно се утроиха и той не беше сигурен дали да запуши ушите, или носа си, когато изкрещя на кочияша:

– Ще закъснея!

– Няма да се изненадам – отвърна мъжът с изтощено примирие, като че ли беше безучастен наблюдаващ, а не беше взел безбожно висока сума, с цел да закара брат Диас до най-важната среща в живота му. – Днес е празникът на свети Елфрик, братко.

– И?

– Мощите му ще бъдат качени в камбанарията на Църквата на чистото помиряване и ще бъдат изложени за нуждаещите се. Говори се, че лекуват подагра.

Това обясняваше куцащите, бастуните и инвалидните столове в тълпата. Не можеше ли да е скрофулоза, хълцане или някаква болест, която не пречеше на страдащите от нея да се махнат от пътя на бързо движеща се карета?

– Няма ли различен път? – изкрещя брат Диас, с цел да надвика глъчката.

– Стотици. – Кочияшът немощно сви плещи към гъмжилото от хора. – Но празникът на свети Елфрик е на всички места.

Камбаните за обедната молитва започваха да отекват над града с единичния звън на крайпътните параклиси, който набъбна до безредно дрънкане, когато всички църкви и катедрали се включиха с трескавото пердашене на личните си камбани, с цел да подмамят поклонниците да влязат през вратите им, да седнат на пейките и да оставят парите си върху подносите за дарения.

Каретата се наклони и потегли напред, изпълвайки брат Диас с облекчение, след това незабавно спря и облекчението му беше сменено от обезсърчение. Недалеч двама опърпани свещеници от конкурентни ордени на просяците се бяха качили върху сгъваеми телескопични амвони, които се люлееха рисково над тълпата и скърцаха измъчено. Свещениците пръскаха в близост слюнки, до момента в който спореха гневно върху точното значение на апела към вежливо отношение, насочен от Спасителката.

– По дяволите!

След целия труд, който беше положил, с цел да подрони репутацията на братята в манастира, след всичките старания да попречи на любовниците на игумена да научат една за друга и всичките хвалби, че е извикан в Свещения град, тъй като е специфичен и съдбоносен за велико бъдеще, упоритостите му щяха да приключат тук. Щяха да бъдат заровени в една студена като маза и воняща като нужник карета, затънала в човешкото тресавище на стеснен площад, наименуван на името на светец, за който никой не беше чувал, сред отрупана с узаконени просяци боядисана ограда и направена от липово дърво платформа за обществени санкции, върху която група деца горяха сламени чучела на елфи.

Брат Диас наблюдаваше по какъв начин те блъскат остроухите чучела, вдигайки дъжд от искри, до момента в който зяпачите ги приветстваха снизходително. Разбира се, елфите си бяха елфи и беше добре да бъдат изгаряни, само че в огрян от буйно тържествуване лица на тези закръглени деца имаше нещо тревожно. Теологията в никакъв случай не е била негова мощна страна, само че той беше относително сигурен, че Спасителката постоянно е говорила за състрадание.

Пестеливостта несъмнено беше една от Дванайсетте добродетели. Брат Диас постоянно си подсещаше за това, когато отвън портите на манастира се държеше настрани от просяците. Но от време на време човек трябваше да влага, с цел да завоюва. Той се подаде от прозореца и изкрещя още веднъж на кочияша:

– Ако обещаеш да ме закараш в точния момент до Небесния замък, ще ти платя двойно!

– Това е Свещеният град, братко. – Кочияшът единствено сви плещи. – Само безумците дават обещания.

Брат Диас се вмъкна назад вътре. В очите му пареха сълзи. Той се измъкна от седалката, застана на едно коляно и измъкна мускалчето, което носеше към врата си. Полираното от триенето в кожата на предшествениците му антично сребро проблесна.

– О, благословена света Беатрикс – прошепна той и стисна обезверено мускалчето, – света мъченице и пазителко на сандала на нашата Спасителка, единствено за едно те апелирам – закарай ме в точния момент за шибаната визита с папесата!

Веднага съжали, че е изругал в молитва, и направи знака на кръга върху гърдите си. Но до момента в който се изправяше, откакто се ощипа, с цел да се самонакаже, света Беатрикс му сподели неодобрението си.

От покрива се разнесе мощен ням удар, каретата се разтресе и брат Диас беше запратен напред. Отчаяният му зов внезапно прекъсна, когато устата му се удари в предната седалка.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.