Несравнима и незабравима – такава е Олив Китридж от едноименния

Несравнима и незабравима – такава е Олив Китридж от едноименния разказ на Елизабет Страут, отличен с „ Пулицър “, претворен в минисериал и завладял читателите по целия свят, в това число у нас. Новото му българско издание със знака на „ Кръг “ към този момент е налично в книжарниците – малко откакто тиражът на предходното беше привършен в края на предходната година. Преводач на книгата е Анелия Данилова, а Стоян Атанасов (Kontur Creative) e дизайнер на корицата, на която e изобразена Франсис Макдорманд – изпълнителката на основната роля в екранизацията на HBO.

Изключителен повествовател и ценител на човешката душа и природа, американската писателка Елизабет Страут придвижва читателите в измисленото крайбрежно градче Кросби, щата Мейн. Пенсионираната учителка по математика Олив Китридж – колкото безцеремонна и язвителна, толкоз и състрадателна и уязвима, е свързващата нишка сред тринайсетте истории в романа. С тънък психологизъм и забележителна емпатия, с горест, само че и с вяра, Страут рисува нюансирана картина на взаимоотношенията сред хората с всичките им несъгласия: споровете и любовта, самотата и близостта, нещастията и радостта…

Неслучайно романът се подрежда на челните места в годишните книжни ранглисти за 2008 година на голям брой авторитетни издания, измежду които „ Уошингтън Поуст “, „ Уолстрийт Джърнъл “, „ Чикаго Трибюн “ и „ Ю Ес Ей Тъдей “‘. От „ Ню Йорк Таймс “ пък даже го прогласяват за една от най-хубавите книги на XXI в.

През 2014 година HBO екранизира многопластовата история в романа с впечатляващи осъществявания на трикратната носителка на „ Оскар “ за най-хубава актриса Франсис Макдорманд и Ричард Дженкинс.
Франсис Макдорманд и Ричард Дженкинс в кадър от минисериала на НВО. Снимка НВО/ " Кръг "

Продукцията печели 8 награди „ Еми “, в това число за най-хубав минисериал, най-хубава основна женска роля, най-хубава основна мъжка роля и най-хубава поддържаща мъжка роля на Бил Мъри. „ Олив Китридж “ е разполагаем с български надписи в стрийминг платформата HBO Max.

В особено изявление за българските читатели през лятото на 2023 година Елизабет Страут показа, че съгласно нея Франсис Макдорманд е свършила страхотна работа, превъплъщавайки се в Олив Китридж. И добави:

„ Не по този начин си представям героинята си. Според мен Франсис Макдорманд е хубава жена, а моята Олив – неособено. Но Франсис изигра отлично ролята “.

Освен романа „ Олив Китридж “ в каталога на „ Кръг “ участва и неговото продължение „ Олив Китридж още веднъж “, както и друга завладяваща творба на Елизабет Страут – „ Момчетата Бърджис “. Тази година със знака на издателството ще излезе и дебютният разказ на писателката – „ Ейми и Изабел “, изрично отредил ѝ място измежду най-ярките гении в днешната литература.    

Елизабет Страут (1956) е американска писателка, родена в Портланд, щата Мейн. Завършва британска литература и право. Авторка е на 10 романа, спечелили овациите на литературните критици и читателите и трансформирали се в международни бестселъри. През 2009 година е удостоена с „ Пулицър “ за „ Олив Китридж “.

* * *

Из „ Олив Китридж “ от Елизабет Страут
Снимка " Кръг "

МАЛКА ЕКСПЛОЗИЯ
Преди три часа, до момента в който слънцето гневно се прокрадваше напряко през дърветата на задната ливада, локалният подиатър Кристофър Китридж, мъж на междинна възраст, се ожени за една жена от различен град на име Сузан. И за двамата това е първи брак и сватбата е дребна, само че с приятна гала, на която свири флейтист, а в къщата и към нея има разпръснати кошници с жълти рози. Дотук кроткото забавление на гостите не дава признаци да стихва и Олив Китридж, застанала до масата за пикник, си мисли, че е извънредно време всички да си вървят.

През целия следобяд Олив се е борила с чувството, че се движи под вода – паническо, тъмно възприятие, защото, неизвестно за какво, тя в никакъв случай не съумя да се научи да плува. Пъхайки хартиената си салфетка сред дъските на масата, тя си мисли: „ Е, дотук бях “ и като свежда взор, с цел да избегне да я въвлекат в следващия празнодумен диалог, заобикаля и потегля към страничния вход на къщата, който води непосредствено към спалнята на сина ѝ. Тук минава по блесналия на слънцето боров под и поляга върху двойното легло на Кристофър (и Сузан).

Роклята на Олив – която е от голяма важност в този ден, защото тя е майката на младоженеца – е направена от тъничък зелен муселин с щампирани огромни розови цветове на мушкато и тя би трябвало доста деликатно да се излегне, с цел да не я измачка, а също, в случай че някой инцидентно влезе в стаята, да наподобява обичайно. Олив е едра жена. Съвсем наясно е с това, само че не всеки път е била такава и още ѝ е мъчно да свикне. Вярно че все си е била висока и постоянно се е чувствала непохватна, само че напълняването пристигна с възрастта: глезените ѝ се раздуха, раменете ѝ се закръглиха над врата, а китките и ръцете ѝ като че ли станаха като на мъж. Не ѝ е прелестно, естествено; от време на време скрито изпитва мощна злост. Но на този стадий на играта няма желание да се отхвърля от удоволствието на храната и това значи, че тъкмо в този момент най-вероятно наподобява като пълен, задрямал тюлен, оплетен в нещо като тънка превръзка. Но роклята се оказа подобаваща, припомня си тя, отпуска се и затваря очи. Много по-добър избор от тъмните, мрачни облекла, в които са се облекли Бърнстейнови, като че ли са ги поканили на заравяне, а не на женитба в този безоблачен юнски ден.

Вътрешната врата на спалнята е леко открехната и тя дочува гласове и звуци от предната част на къщата, където също се чества: високи токчета чаткат по коридора, врата на баня се блъска лудо („ За бога, мисли си Олив, за какво просто не затворят вратата обикновено? “). По пода в дневната стърже стол и там вътре, с приглушения смях и диалози, се усеща миризмата на кафе и плътното, сладникаво благоухание на печива, тъкмо както едно време миришеха улиците към хлебозавода „ Нисен “, преди да го затворят. Ухаят и най-различни парфюми, в това число и оня, който на Олив през целия ден ѝ мирише на отровата за инсекти. Някак си всички тези миризми са съумели да прелетят през коридора и да се промъкнат в спалнята.

Цигарен пушек също. Олив отваря очи: някой пуши в задния двор. През отворения прозорец се чува покашляне, тракване на запалка. Невероятно, само че всяко кътче е превзето. Представя си по какъв начин тежки обувки газят лехата с гладиоли, а по-късно, като чува по какъв начин от другия завършек на коридора се пуска водата в тоалетната, за момент си показва, че къщата се разпада: тръбите експлодират, подовите дъски се пречупват, стените рухват. Тя се надига леко, намества се и обляга още една възглавница върху таблата.

Бе построила тази къща с ръцете си или съвсем. Двамата с Хенри преди доста години направиха плана и след това работиха дружно със строителите, с цел да може Крис да има обичайно място за живеене, когато се върне от университета за подиатри. Ако самичък строиш една къща, имаш друго чувство за нея от другите хора. Олив е привикнала с това, тъй като постоянно е обичала да употребява ръцете си: рокли, градини, къщи (подреди и жълтите рози в кошниците рано тази заран, преди слънцето да изгрее). Собствения ѝ дом на няколко благи отсам също издигнаха двамата с Хенри преди години, а напълно неотдавна тя освободи чистачката си поради метода, по който това неуместно момиче дърпаше прахосмукачката по пода, като я удряше в стените и я влачеше по стълбите.

Кристофър най-малко прави оценка това място. През последните няколко години тримата – Олив, Хенри и Кристофър – дружно се грижиха за него, като разчистваха дървета, засаждаха люляци и рододендрони, копаеха дупки за коловете на оградата. Сега Сузан (или доктор Су, както я назовава Олив в мислите си) ще поеме нещата и откакто произлиза от заможно семейство, най-вероятно ще наеме икономка, както и градинар. („ Колко са ти красиви латинките! “, възкликна доктор Су преди няколко седмици, като уточни петуниите.) Но все едно, мисли си в този момент Олив. Отдръпваш се и правиш място за новото.

През затворените си клепачи вижда лъчите алена светлина, проникващи през прозорците; усеща по какъв начин слънцето затопля прасците и глезените ѝ върху леглото, а под ръката си усеща по какъв начин сгрява меката тъкан на роклята ѝ, която фактически излезе сполучлива. С наслаждение се сеща по какъв начин съумя да пъхне в огромната си кожена чанта парче от боровинковата торта – по какъв начин ще си иде скоро вкъщи и ще си го хапне на мира, ще се освободи от този корсаж и всичко ще стане отново обикновено.

Олив долавя нечие наличие в стаята и отваря очи. Някакво малко дете е застанало на прага и я зяпа – една от невръстните племенници на младоженката от Чикаго. Тя е тази, която трябваше да разпръсква розови листенца по земята преди церемонията, само че в последния миг реши, че не желае, и се отдръпна намръщена. Д-р Су обаче не се скара, заприказва успокоително на момиченцето и нежно обхвана с длан главичката му. Накрая Сузан кротко извика: „ О, започвайте! “ на дамата, застанала край дърветата, и тя засвири на флейтата си. После отиде при Кристофър – който не се усмихваше, а стоеше заледен като скулптура – и двамата останаха по този начин, с цел да ги венчаят на моравата.

Но жестът, това леко обгръщане с длан на детската главичка, методът, по който ръката на Сузан с едно гладко придвижване погали фината косица и тънкото вратле, се запечатаха у Олив. Сякаш гледа жена да се гмурка от лодка и с лекост да изплува до кея. Едно увещание по какъв начин някои хора могат да вършат неща, които други не могат.

– Здравей – споделя Олив на дребосъчето, само че то не дава отговор. След малко Олив заговаря отново: – На какъв брой си години? – Вече не я бива толкоз с децата, само че допуска, че това е на към четири, може би пет; никой в семейство Бърнстейн май не се отличава с височина.

Детето продължава да мълчи.

– Хайде, тичай в този момент! – заръчва му Олив, само че то се обляга на касата на вратата и леко се полюшва, без да смъква очи от нея. – Невъзпитано е да зяпаш по този начин – прибавя. – Не са ли те учили?

Момиченцето, към момента полюшвайки се, отвръща:

– Приличаш на умряла.

Олив надига глава.

– Нима това ви учат да казвате в днешните времена? – Но усеща физическа реакция, когато още веднъж се отпуска – някаква мигновена лека болежка, която бие по гръдния ѝ панер, все едно в него има крило на птица. На това дете би трябвало да му измият устата със сапун.

Все едно, денят е съвсем към края си. Олив се вглежда в капандурата над леглото и си припомня успокоително, че явно е съумяла да го преживее. Беше си представяла по какъв начин получава нов сърдечен удар в деня на сватбата на сина си: по какъв начин седи на сгъваемия си стол на моравата пред погледа на всички и незабавно откакто синът ѝ споделя „ да “, тя безмълвно, тромаво се строполява мъртва на земята, с лице, притиснато в тревата, и солидните ѝ задни елементи в тънкото щампирано мушкато стърчат във въздуха. Хората щяха да приказват сума ти време за това.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.