За първи път на български език четем пълното издание на

За първи път на български език четем цялостното издание на световния бестселър на Робърт Грийн. Световноизвестният създател на „ 48-те закона на властта “, „ 33-те тактики за войната “, „ Майсторството “ и „ Законите на човешката природа “ учи читателите по какъв начин да убеждават хората към себе си и да упражняват най-фината форма на власт – „ съблазняването “.

В шумния свят, в който всеки се пробва да притегли вниманието на останалите и да внуши своята позиция, съблазняването е изкуство за напреднали. Но Робърт Грийн разкрива една загадка – всеки може да бъде неотразим, стига да развие верните тактики. 

В обновеното несъкратено издание на паметната книга Робърт Грийн показва на почитателите си по какъв начин да печелят съдружници на своя страна, да обезоръжават съперниците и да превземат съзнанието и сърцето на другите вечно.

От този скъп справочник читателят ще научи по какъв начин да построи съвършения облик на съблазнителя, следвайки съответни тактики за въздействие и психически игри.

Авторът превежда читателите през целия развой на съблазняването:
по какъв начин да разсъните интерес и желание;как да създадете прелъщение и да проникнете в съзнанието на всекиго;как да уязвявате враговете си;как да установявате контрол;как да карате хората сами да паднат в обятията ви.
Мащабна, провокативна и проницателна, „ Изкуството да съблазняваш “ е идната ви обичана настолна книга, в случай че желаете да сте най-успешната своя версия и да плените всички към себе си. 

* * *

Из „ Изкуството да съблазняваш “ от Робърт Грийн
Снимка " Сиела "

Предговор
Преди хиляди години властта е била вземана основно посредством физическо принуждение и поддържана с груба мощ. Нямало потребност от тактичност – един крал или император трябвало да бъде безсърдечен. Властта била в ръцете на шепа избраници, а от това най-вече страдали дамите. Жените нямали по какъв начин да се опълчват, нямали по какъв начин да накарат мъжа да направи това, което желаят – нито на политическата сцена, нито в обществото, нито даже вкъщи.

Разбира се, мъжете имали една уязвимост: ненаситното им предпочитание за секс. Една жена постоянно можела да си играе с това предпочитание, само че един път щом се отдаде на мъжа, той още веднъж поемал властта. Ако дамата му откажела секс, той можел просто да потърси друга или да упражни груба мощ. Каква била изгодата от толкоз нетрайна и нежна власт? Жените обаче нямали различен избор, с изключение на да одобряват това състояние. Имало обаче и дами, чийто апетит за власт бил прекомерно огромен, и те с доста разум и креативност съумели да намерят метод да трансформират разпоредбите и да основат по-трайна и по-ефективна форма на власт.

Потисничество и пренебрежение – това е било отношението към дамите в зараждащите се общества и това траяло по този начин, до момента в който вековете опит не научили дамите да заместват силата с изкусност. Жените осъзнали, че бидейки по-слаби, единственият им запас е съблазняването. Разбрали, че щом са подвластни от мъжете посредством мощ, мъжете могат да станат подвластни от тях посредством удоволствията. И защото били по-нещастни, в сравнение с били мъжете, евентуално дамите са размишлявали по тематиката преди мъжете и преди тях са разбра­ли, че удоволствието постоянно е по-бледо от фантазията за само­то наслаждение и че въображението стига по-далеч от реалност­та. Осъзнали един път тези базисни истини, дамите първо се на­учили да прикриват прелестите си, с цел да разсънят любопит­ството, и усвоили сложното изкуство да откажеш тогава, когато искаш да се съгласиш. От този миг нататък те знаели по какъв начин да разпа­лят мъжките фанта­зии, по какъв начин да разсънят и насочат желанията: по този начин се родили красо­тата и любовта. Така ориста на дамите станала по-малко сурова, не че са съумели да се освободят изцяло от потиснатото състояние, на което са наказани, бидейки физически по-слаби. В положението на безконечната война сред дамите и мъжете обаче се вижда по какъв начин посредством ласките, на кои­то са способни, те по­беждават от време на време, само че в множеството случаи ловко се възползват от силата, ориентирана против тях. Понякога мъжете също са обръ­щали против дамите тези оръжия, които дамите изковали, с цел да се борят с тях, и от това робството им е ставало още по-тежко.
ШОДЕРЛО ДЬО ЛАКЛО,„ ЖЕНИТЕ И ТЯХНОТО ОБРАЗОВАНИЕ “
Тези дами, измежду които са Вирсавия от Стария завет, Елена от Троя, китайската сирена Си Ши и най-умелата от всички, Клеопатра, измислили съблазняването. Те първо привличали мъжа с обаятелен външен тип, като си слагали грим и украшения, като че ли са оживели богини. После му давали опция единствено да зърне частици от тяхната плът и по този начин предизвикали въображението му, възбуждайки у него освен предпочитание за секс, само че и освен това – копнежа да има тази жена, олицетворение на неговата фикция. Веднъж спечелили интереса на жертвите си, те ги примамвали надалеч от мъжкия свят на войни и политика и ги отвеждали в женския свят на разкош, зрелища и удоволствия. Това не било в метафоричен смисъл, а в дословен – водели мъжа на странствуване да вземем за пример, както Клеопатра примамила Юлий Цезар на странствуване по Нил. Пленени от тези изтънчени, чувствени удоволствия, мъжете се влюбвали. Тогава дамите непроменяемо ставали студени и безразлични, обърквайки жертвите си. Точно когато мъжете желали още и още, откривали, че удоволствията им са спрени. Те трябвало да се впуснат в гонене, пробвайки всичко, с цел да си върнат благоволението, на което в миналото се радвали. Така силите им се изтощавали и те се предавали на чув­ствата си. Мъже, които имали физическа мощ и цялостна власт, мъже като цар Давид, троянеца Парис, Юлий Цезар, Марк Антоний, цар Фучай се оказвали плебеи на жена.

В свят, доминиран от насилието и грубата мощ, тези дами трансформирали съблазняването в изискано изкуство, във висша форма на власт и упраж­няване на въздействие. Те се научили да ра­ботят първо върху мозъка, стимулирайки фантазиите на мъжа, като го карали да желае още и още, редувайки вяра и обезсърчение – същността на съблазнява­нето. Силата на тези дами не била фи­зическа, а психическа, не груба, а хитра. Първите огромни съблазнителки били като генерали, планиращи разгро­ма на врага. В едни от първите сведе­ния съблазняването постоянно го съпоставят с борба, женската форма на войната. За Клеопатра съблазняването било сред­ство за консолидиране на империя. Жената съблазнителка към този момент не била па­сивен полов обект, тя се превръща­ла в деен участник, във фигура на властта.

За да създаваш обич, е нужна доста повече талантливост, в сравнение с с цел да командваш армии.

НИНОН ДЬО ЛАНКЛО

С дребни изключения, а точно по­етът Овидий и средновековните тру­бадури, мъжете не се интересували доста от такова безгрижно изкуство като съблазняването. По-късно, през седемнайсети век, настъпила огромна смяна: мъжете се заинтересували от съблазняването като средство да пре­одолеят съпротивата на младата жена към секса. Първите фамозни съблазни­тели в историята – херцог Дьо Лозьон, всякакви испанци, въодушевили легендата за Дон Жуан – почнали да ползват обичайно употребяваните от дамите способи. Те се научили да заслепяват с външния си тип, да подтикват въобра­жението, да кокетират. Добавили и нов, мъжки детайл към играта: съблазнителен език, тъй като били разкрили слабостта на дамите към нежните сло­ва. Границите сред тези две форми на съблазняване – дамите съблазнявали посредством очите, а мъжете – посредством думите – постоянно се размивали: Казанова заслепя­вал дамите с облеклото си, Нинон дьо Ланкло очаровала мъжете с думите си.

По времето, когато мъжете раз­вивали своята версия на съблазняване­то, някои почнали да приспособяват това изкуство за реализиране на публични цели. С отмирането на феодалната система в Европа придворните трябвало да си проправят път в двора, без да раз­читат на грубата мощ. Те усвоили уме­нието да съблазняват хората над тях и съперниците си посредством психически игри, нежни думи, доза кокетство. С демократизирането на културата актьо­ри, дендита и художници почнали да употребяват тактиката на съблазняване­то, с цел да очароват и завоюват публиката и обществената среда. През деветнайсети век настъпила още една огромна промя­на: политици като Наполеон съзнател­но се представяли като съблазнители в огромен мащаб. Тези мъже разчитали на изкуството на съблазняващото красноречие, само че също по този начин усвоили и някогаш­ните женски тактики: образуване на впечатляващи зрелища, театрални похвати, физическо наличие, изпълнено със заряд. Нова е същността на харизмата, научили те. Такава е тя и до през днешния ден. Съблазнявайки масите, те придо­бивали голяма власт, без да употребяват мощ.

Ако убиеш твоята брачна половинка, хвала на тебе, Менелае! / Но видиш ли я, бягай, че може в теб страст­та да заиграе: / тя сграбчва мъжките очи и хвърля градовете във плен и във пожар – / неотразими сили има във нейния рисков сексапил! / Добре познаваме я ние: и аз, и ти, / и другите, които тя опропасти.
ХЕКУБА ГОВОРИ ЗА ЕЛЕНА ОТ ТРОЯ;ЕВРИПИД, „ ТРОЯНКИ “
Превод от старогръцки Георги Михайлов

Днес сме достигнали до най-високата точка в еволюцията на съблазняването. Днес повече от кога­то и да било преди няма място за гру­ба мощ и грубост. Всички сфери на обществения живот изискват умеенето да убеждаваме хората по метод, който не ги наскърбява и не им постанова непозната воля. Навсякъде можете да откриете фор­ми на съблазняването, като мъжките и женските тактики преливат едни в други. Ако желаеме да променим мнението на хората – а въздействието върху мнението е едно от най-важните неща при съблазняването, би трябвало да дей­стваме тънко, на подсъзнателно равнище. Днес всички политически акции разчитат на съблазняването. От епо­хата на Джон Ф. Кенеди политическите фигури са длъжни да имат из­вестна харизма, да имат очарователно наличие, с цел да задържат вниманието на публиката си, което е половината от борбата. Киното и медиите сътвориха плеяда от съблазнителни звезди и об­рази. Ние сме потопени в съблазнява­не. И колкото и да е друго по мощ и мащаб, в същността си съблазняването е еднообразно: не бъдете груби или дирек­тни, използвайте удоволствието като примамка, играйте си с възприятията на хора­та, разпалвайте предпочитание, обърквайте ги и ще постигнете психическа ка­питулация. В практикуваното и в наши дни съблазняване методите на Клеопатра са още годни.

Никой мъж не при­тежава задоволително власт, че да надделее над лукавостта на дамата.

МАРГЬОРИТ ДЬО НАВАР

***
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
-->