След като преди повече от година Ели Лозанова поднесе на

След като преди повече от година Ели Лозанова сервира на читателите чудатата и шеметно занимателна книга, в този момент писателката се завръща с нов разказ, в който читателите ще я видят в напълно друга светлина.

е жива и трогателна книга за тези неща от живота, които рядко се получават по този начин, както желаеме. Роман за загубите и триумфите, разделите и срещите, проектите и обратите. И за „ острата потребност да бъдеш обичан “, която стои в дъното на всичко.    

Запознайте се с Филомена. Тя е интелигентна и любознателна, а в годините ползите ѝ прескачат от публицистиката към логиката на психиката и даже до китаистиката. Изглежда, че Филомена може да се оправи с всичко, нали?

Обаче не става тъкмо по този начин. На 50 години бракът ѝ е неистина, раните са повече от насладите, а тя самата към момента не е намерила място в света, в което да се усеща по размер.

Няколко отрезвяващи събития ще ѝ дадат воля да промени действителността си – и Филомена ще стартира да танцува през живота в своя личен темп.

Разказана с възприятие за комизъм от името на дръзката си основна героиня и вплитайки мемоари и настояще в палав низ, „ Обаче не стана тъкмо по този начин “ рисува красива история:
за пътя от една триетажна къща в София, през няколко квартири, приют в Германия и хотели в Китай до комфортен дом над Велека на брега на Черно море;за фамилията и всичките му пукнатини;за това „ лепкаво страшилище “ депресията и изцелението;за пъстри герои – като Марк, Бобсъна, Иво, Кало и Аглая, които няма по какъв начин да не оставят вадичка в паметта на читателя;за фантазиите, огромни като Вселена;за сърцето, което си идва на мястото;и най-много за любовта.
Дръзка и истинска, книгата на Ели Лозанова е мас за всяка читателска душа, която търси пътя към себе си.

И увещание, че точно това, което „ не става тъкмо по този начин “, както го планираме, ни прави хората, които сме.

* * *

Из „ Обаче не стана тъкмо по този начин “ от Ели Лозанова
Снимка " Сиела "

Казвам се Филомена и знам, че е идиотско. Имам развинтена фикция и стотици лунички. Общо взето, с това се изчерпват както достолепията, по този начин и минусите ми. Имам и шарена история.

– Ти си най-откачената откачалка, която съм виж­дал, фрау¹ Психо! – споделя Марк и се усмихва по този начин, че сърцето ми се разтваря в капката пот, пропълзяла по челото му. Марк ми е пациент. Той ме кръсти „ фрау Психо “, което ми лепна като дъвка на подметка. Най-вече избави изстрадалия личен състав на приюта от тъгата да произнася невъзможната за изговаряне моя фамилия. Да ми викат „ Филомена “ (още повече Мона) е малко неловко, само че съгласете се, че „ лекар Хаджистратоникова “ на немски е напряко непроиз­носимо.

– Намираш, че съм изперкала? – препрочитам бележ­ника ей по този начин, единствено с цел да отбележа някакво деяние въпреки всичко.

– Нищо сходно! Намирам, че по този начин си се родила. Откачена си изначално. Има доста хора, които се на­пъват да бъдат откачалки, само че доста малко съумяват да го докарат най-малко до обичайно подражателство. Докато ти си си по природа откачалка. Не ти е добито.

Прехвърлям още един лист за престиж. Как се дава отговор на това, изключително когато Марк е прав. И аз бих желала да съм някоя непрекъсната и търпима, само че съм непостоянна и непоносима. Тръгна ли за самун в понеделник, не ме чакайте преди четвъртък, и то без хляба. Но пък чакайте да ви опиша някоя потреса­ваща история. Защото на мен обезателно нещо ми се е случило и обезателно е потресаващо. Е, може и да не е била тъкмо красива историята, обаче аз ще ви я опиша красиво. Никой не заслужава да му описват грозни и неприятни истории, елементарните истории наскърбяват, а аз никого не желая да жегвам. Такава съм си добра. Вещица.

Освен че ми е пациент, Марк ми е и другар и аз го обичам. Не, той не ми е просто пациент, нито ми е просто другар. Марк е мен и аз съм Марк. Макар да не знам доста за него, знам какъв е неговият механизъм на мислене. С акуратност до петия знак след десетична­та запетая, както биха споделили математиците, мога да предвидя по какъв начин ще реагира на всяка информация и във всяка обстановка. Освен това е единственият пациент, който сварвам трета година. Въпреки че е непри­лично богат съгласно мълвата, той няма къде другаде да отиде. Роднините му не са във екстаз от сексуал­ната му ориентировка, а още по-малко от болестта му. Затова си заплаща да живее в нашия приют. Помага, когато е в кондиция, играе с пациентите триомино² и румикуб³, дама или шах, занимава ги, дава отговор за ен­тусиазма един тип. Марк има СПИН. Понякога е добре, от време на време се утежнява внезапно, а всеки юни се пробва да се самоубие. После се усъвършенства. Но нещата за него са сериозни. Последния път, когато дойдох, беше вдъхновен от обич. Имаше другар, виртуален, но въпреки всичко друго си е да има с кого да си приказваш, па въпреки и по интернет. Марк е гей. Винаги е бил гей. И е отчай­ващо млад. Едва на 34. И към този момент умира. Умирал е четири пъти несполучливо през последните три години. Боя се от момента, когато ще успее.

---

¹ Frau (нем.) – госпожа.

² Триомино – сходна на домино настолна игра.

³ Румикуб – настолна игра с числа.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.