1944 г. Бомбардировките над Лондон продължават, но духът на хората

1944 година Бомбардировките над Лондон не престават, само че духът на хората остава мощен. Въпреки разрушенията, жертвите и дефицита на храна всички имат вяра в успеха.

На български излезе новата книга от Дейвид Балдачи. Това е първият исторически боен разказ на майстора на трилъра, който към този момент е бестселър на „ Ню Йорк Таймс “ и получи позитивни мнения от рецензията, както и читателите в Съединени американски щати.

Съдбата събира трима непознати, изгубили околните си, и им дава късмет за оцеляване измежду хаоса. Чарли Метърс краде, с цел да не гладува, и мечтае да отиде на фронта. Моли Уейкфилд се завръща в града след години евакуация в провинцията, само че от родителите ѝ няма и диря. Двете деца намират ненадейно леговище в книжарницата на господин Оливър. Загубите и белезите от предишното тежат на всеки от тях. Чарли крие своите обири и виновност, Моли – болката от изгубването на майка си и татко си, а господин Оливър е малтретиран от злокобна загадка, обвързвана със гибелта на брачната половинка му.

Ще съумеят ли тримата да си оказват помощ взаимно, с цел да устоят всички тествания в най-мрачните дни за страната?

Завладяваща и трогателна история за трима непознати, чийто живот е унищожен от войната, само че и за изцелението и вярата, които те откриват в другарството си.

Дейвид Балдачи е американски публицист с италиански корени. Той написа още от дете – от момента, когато майка му му дава тетрадка с редове, с цел да записва в нея своите истории. Много по-късно, когато Дейвид ѝ благодари, че е разпалила у него искрата, прераснала в писателска кариера, тя му признава, че му е дала тетрадката, с цел да го накара да пази тишина, тъй като „ всяка майка се нуждае от отмора понякога “.

Дейвид Балдачи приключва право в Университета на Вирджиния през 1986 година и практикува във Вашингтон.

Публикува първия си разказ „ Абсолютна власт “ през 1996 година Режисьор на екранизацията и артист в основната роля е Клинт Истууд.

Балдачи има 50 издадени романа за възрастни и всички те са международни бестселъри. Има и 7 романа за по-млади читатели. Най-известните основни герои на неговите поредици са Шон Кинг и Мишел Максуел, Оливър Стоун, Уил Роби, Джон Пулър, Атли Пайн, Еймъс Декър и Травис Дивайн.

Книгите му са преведени на 46 езика и са излезли в над 80 страни, а тиражите надминават 150 милиона екземпляра.

Дейвид Балдачи е прочут и със своята благотворителна активност. Той и брачната половинка му основават фондация „ Wish You Well Foundation® “, която поддържа грамотността на възрастното население в Съединени американски щати посредством просветителни стратегии. Балдачи живее със фамилията си във Вирджиния, Съединени американски щати.
Издателство „ Обсидиан “Дата на издаване 4 декември 2025 г.Превод Милко СтоименовХудожествено оформление Николай ПекаревISBN 978-954-769-619-8Страници 492Цена 27 лева / Евро 13.80Корица мека
* * *

Из „ В клопката на времето “ от Дейвид Балдачи
Снимка " Обсидиан "

1944-та вървеше към края си. Чарли Метърс се покатери върху една от многочислените купчини парчета, осеяли цялостен Лондон. Правеше всичко по силите си, с цел да остане прикрит в нощните сенки. Момчето щеше да навърши четиринайсет на идващия си рожден ден. От гибелта на родителите му бяха минали години. Осемнайсет хиляди души бяха починали единствено за осемте месеца Блиц, а един от шестима лондончани беше останал без покрив над главата си по едно или друго време. На Чарли от време на време му се струваше, че срутените здания в близост са повече от оживелите. Такава огромна загуба елементарно може да внесе ужас в душата на всекиго, да го обърка. Но той бе устоял.

Сега крачеше бързо по улиците, огряни от бледа лунна светлина. Властите не бяха отменили затъмненията, а електричеството – когато го имаше, несъмнено – беше прекомерно ненадеждно. Същото се отнасяше и за газта. Синкавите ѝ пламъчета се бяха трансформирали в рядка панорама, до момента в който шепите, цялостни с откраднати въглища, също се бяха трансформирали в отдалечен спомен. Страната продължаваше да се бори във войната, която беше обхванала целия свят и беше поразила с особена свирепост родния град на момчето. То обаче нямаше нищо срещу обхваналия го мрак, в действителност това единствено му помагаше да реализира задачата си.

Чарли продължи да се катери по купчините тухли, залели улицата като застинали талази, и да заобикаля строгите знаци, които предупреждаваха за неизбухнали бомби. И видя една такава. Грубите букви върху нея бяха изписани на език, който той не беше в положение да прочете, само че все пак знаеше какво написа там: GOTT VERDAMMT DIE ENGLISCHE. Е, единствено Бог може да реши кой народ да прокълне и това няма да са англичаните, сподели си Чарли. Положението изглеждаше по-обнадеждаващо, в сравнение с преди година, най-малко съгласно откъслечните вести, които дочуваше по радиото, диалозите, които подслушваше по улиците, или вестникарските заглавия, които успяваше да зърне.

Той подвигна нагоре колана на панталона си, чиито крачоли беше навил три пъти и който до предходната седмица беше лежал на рафт в магазин за преоценени артикули, където против няколко шилинга човек можеше да си купи върнати, дефектни или понижени артикули. Опашката, която не се побираше вътре, се беше изляла на тротоара, до момента в който обезверените поданици на Ист Енд се опитваха да се снабдят с някоя и друга потребна движимост. Бабата на Чарли, която от дълго време бе употребила съвсем всичките им купони за облекла, се подреди търпеливо на опашката и след няколко уморителни часа съумя да обезпечи на внука си чифт сносни панталони, които нямаше да му омалеят най-малко през идната една година.

Чарли имаше дълги крайници с щръкнали колена, а обувките му бяха прекомерно дребни, протриваха кожата му и го принуждаваха да пристъпва деликатно даже когато бърза. Което се случваше много постоянно.

Силният вятър, който фучеше през необятните злокобни отвори, появили се на мястото на рухналите здания, стихна за момент. Чарли дочу хриптенето на ауспуха на идващ се автомобил и бързо клекна зад кофа за отпадък, цялостна с парчета от разрушената постройка зад нея. Когато видя кой идва, изпита удовлетворение, че се е скрил в точния момент.

В раздрънкания морис седяха двама служители на реда със сънени зачервени очи. Те търсеха хора като Чарли. Такива, които жителите на Уест Енд смятаха за безделници и нарушители. И сочеха обвинително с пръст всеки, роден в „ Бетнал Грийн “, „ Степни “ или „ Ист Хем “.

Може да съм нарушител, само че има причина за това, намерения си Чарли.

Бедняците ценяха своите притежания, тъй като те бяха толкоз малко, че постоянно се намираха пред погледа им. Богаташите не страдаха за загубата на някоя движимост, защото имаха най-малко още четири от същата. Следователно Чарли не изпитваше никакви скрупули, когато се постановяваше да облекчи богаташите от техните остатъци.

Колата с двамата служители на реда се скри в нощта и той излезе иззад кофата за отпадък. Мина около един магазин, върху който беше паднала бомба и от прозорците и вратата нямаше и диря. На табелката на фасадата пишеше: „ Отворено “. Нима можеше да бъде по-отворено от това?

Тази вечер Чарли имаше напълно ясна цел: обувки. Обувките за момчета на неговата възраст се оказаха изненадващо дефицитна стока в Лондон. Все отново тези, които разполагаха с задоволително пари, можеха да си ги обезпечат без особени проблеми. Чарли обаче нямаше пари, по тази причина процесът по набирането им се различаваше малко от нормалния, въпреки от позиция на закона разликата напълно да не беше „ дребна “.

Той се беше запътил към елитното учебно заведение „ Светият избавител “. По-голямата част от учениците му бяха постъпили там с помощта на фамилното си положение или благородния си генезис и единствено шепа от тях бяха признати поради персоналните си качества и умения.

Чарли нямаше пари, нямаше доблестен генезис, не можеше да се похвали и с кой знае какви качества. Той не се интересуваше от това учебно заведение с желанието да получи чудесно обучение или да реализира бъдеща популярност, а просто да откри подобаващи обувки. Разбира се, би предпочел да си откри работа, вместо да прибягва до кражба, само че беше прекомерно дребен, прекомерно некултурен и прекомерно неугледен – дума, която беше чувал нееднократно, – с цел да стане помощник-продавач в магазин или помощник-касапин в месарница. И даже когато успееше да откри някоя работа, дойдеше ли време да му платят, възрастните все измисляха някаква причина да не се разделят с няколко шилинга.

Заваля дъжд и капките се посипаха по тънкия скреж, който като че ли бе покрил всичко в близост. Това обаче не беше скреж, а дребни късчета стъкло от прозорците, които бомбите първо бяха натрошили, а след това разтопили. Под мощния ръмеж това стъклено покритие наподобяваше металния корпус на аероплан. Момчето беше виждало доста самолети. Небето над Лондон гъмжеше от тях и не всички се задържаха там.

Чарли беше прекарал нощ след нощ с противогаз на главата, сгънат на кълбо, до момента в който край него стомана, експлозиви и детонатори се сблъскваха с тухлени зидове, дялани камъни и – прекомерно постоянно, уви – нежна плът. Човек в никакъв случай не знаеше по кое време от висините ще се стовари нещо, което ще постави завършек на живота му. Чарли обаче беше оживял. Поне към този момент.

Той облиза тънките си устни и си пое надълбоко мирис.

Аз не съм момче.

Аз съм мъж.

Тогава, хвани се като мъж, Чарли!

Това беше мантрата, който той си повтаряше от известно време. Нищо чудно да го прави до края на живота си, колкото и дълъг или къс да се окаже той.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.