С ключовите заглавия Бивши хора“, Доблест и наказание“, Наши хора“,

С основните заглавия „ Бивши хора “, „ Доблест и наказване “, „ Наши хора “, „ Стопанските парадокси на българския комунизъм “ и „ Атентатът в храм „ Света Неделя “ и пътят към злодеянието на Българска комунистическа партия “ проф. Вили Лилков утвърди мястото си като един от най-знаковите модерни откриватели на последствията от тираничния социалистически режим в България след 1944 година. 

Сега създателят насочва погледа си към събитията в Съюз на съветските социалистически републики от 1917 година до гибелта на Сталин през 1953 година в най-мащабното си издание досега – впечатляващия труд. 

В „ Синове на Сатаната “ проф. Лилков преглежда възхода на болшевишката партия в Русия, разправата с буржоазната класа и разпалването на международния комунистически пожар, който се разгръща и към българските ширини, нанасяйки дълбоки рани на обществото ни, чиито последици не престават да отекват и до през днешния ден. 

С присъщия за създателя четивен и изчерпателен език допълнително от 600 страници изданието сервира информация, написана въз основа на документи от Държавния списък на Руската федерация, научни изявления на откриватели на болшевизма, свидетелства на пострадали и записки на хора, оживели от терора.

В „ Синове на Сатаната “ читателят ще открие в последователен ред изчерпателни обстоятелства за: 
болшевишкия прелом през октомври 1917 година,Червения гнет и военния комунизъм; присъединяването на нарушители към Червената войска и ВЧК и закононарушенията им през Гражданската война;терора над буржоазията и интелигенцията; разгрома на Църквата и безбожническото движение; масовите изтезания, които „ алените “ палачи извършват в цялата страна; гладоморите през 20-те и 30-те години; трагедията на милиони селяни при колективизацията; арестите, следствията, правосъдните каузи на парадокса, концлагерите и обвързваните с тях мъчения; ликвидирането на елита на Коминтерна и дейците на интернационалното комунистическо придвижване, в това число на стотици български комунисти, оповестени по-късно от българската комунистическата агитация за жертви на фашизма.
Допълнено с речник на характерните термини и автобиографични бележки на най-ключовите фигури от интервала, изданието наблюдава злокобната промяна на съветското общество, нещастието на милионите погубени животи и жертвите на политическите репресии. 

Трудна за преглъщане, само че мъчително навременна в предизвестията си, „ Синове на Сатаната “ е книга, която разрушава разказа на мощната агитация и продължаващото премълчаване или даже намерено подправяне на историята. Малко известни обстоятелства и потресаващи истини оставят кървава диря по страниците на това монументално проучване. 

Обръщайки взор към Съветска Русия от вътрешната страна, проф. Вили Лилков оборва мита за „ комунистическия парадайс “ и изобличава същинското лице на болшевишкия гнет като машина за убийства и неистини. И предизвестява, че в случай че Европа не се осъзнае, това време може да се върне.

* * *

Из „ Синове на Сатаната “ от Вили Лилков
Снимка " Сиела "

1.4. Болшевиките и смъртното наказване
Когато през февруари 1917 година на власт идва Временното държавно управление, то анулира смъртното наказване, само че през юли 1917 година го възвръща за военни закононарушения, убийства, изнасилвания, мародерство и обир, осъществявани от настоящата войска. Болшевиките, които тогава са в съпротива, незабавно издигат девиз против смъртното наказване: „ Долу смъртното наказване, възобновено от Керенски! “.

След октомври 1917 година, когато към този момент са на власт, болшевиките извършват смъртни присъди с невероятна лекост, макар че един от първите декрети на тяхното държавно управление от ноември 1917 година е за анулация на смъртното наказание¹. През февруари 1918 година е разгласен указ „ Социалистическото родно място е в заплаха “, който планува контрареволюционни пропагандатори, спекуланти, хулигани, шпиони и „ членове на буржоазната класа “, които се отклоняват от задължението да копаят окопи, да бъдат разстрелвани на място. С разпореждане на СНК от 15 април 1919 година във всички губернски градове са проведени лагери за насилствен труд. В градовете на Кримския полуостров болшевиките закарват на насилствен труд всички мъже и дами, които имат по-интелигентен тип и са по-добре облечени. Който откаже, е заплашен от разстрел².

Юристите, които обслужват болшевиките в Киев, излизат със мнение, че „ смъртното наказване е в прорез със социалистическото правосъзнание “, само че „ в актуалното преходно време то се ползва от революционните трибунали и административните органи извънредно, като оръдие на класовата битка “³. Върховният правосъден надзорен съвет разяснява, че „ при съществуване на всеобщи опити на контрареволюцията да подкопава по всевъзможен метод руската власт, право на издаване на смъртни присъди имат и националните съдилища “⁴.

През февруари 1920 година смъртните присъди още веднъж са анулирани. И тъкмо в нощта преди да бъде оповестено обявлението за прошка, във всички затвори и арести са осъществени всеобщи разстрели. Тъй като анулацията на смъртното наказване не важи за местата, в които има военно състояние (в тях влизат Киев и Киевска губерния), Специалният отдел на ВЧК изпраща на 15 април 1920 година циркулярно писмо, в което написа: „ Във връзка с анулацията на смъртното наказване предлагаме всички лица, които за осъществените от тях закононарушения подлежат на смъртни санкции, да бъдат изпратени в местата на военни дейности, където декретът за анулация на смъртното наказване не важи “. Смъртното наказване е възобновено още веднъж на 24 май 1920 година, само че е наречено „ висша мярка на наказване “. От 1935 година в Наказателния закон е въведено и смъртно наказване за деца над 12 години. Със конфиденциален декрет от 15 юни 1939 година Президиумът на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики позволява да се извършва смъртно наказване в концлагерите против „ най-опасните дезорганизатори на лагерния живот и производството “, което развързва ръцете на управленията на лагерите да се оправят с политически неуместните за тях концлагеристи, както и с заболели и инвалидизирани хора, които единствено „ тежат “ на лагера⁵.

През 1947 година смъртното наказване в Съюз на съветските социалистически републики е анулирано, само че три години по-късно е възобновено „ за изменници на Родината, шпиони и диверсанти “.

През всичките години на комунистическа власт в Съюз на съветските социалистически републики смъртното наказване няколко пъти се афишира за „ краткотрайна мярка “ и в това време скрито се ползва. Тази измама е присъща линия на болшевиките: „ Цели месеци те бяха най-горещи бранители на Учредителното заседание и всичката им битка с другите партии бе издигната върху неговата отбрана, а след това внезапно го разтуриха след първото му съвещание. Те бяха срещу смъртното наказване, а след това сами го вкараха като система … и надали не всеки техен указ приключва със опасност с разстрел. Бяха за независимост на печата, а се оказаха такива гонители на печата, каквито Русия в никакъв случай не е виждала. Бяха срещу пандизите, а се трансфораха в техни буйни фенове и най-жестоки тъмничари. Говореха за мир, а дадоха война, която обхвана цяла Русия. Говореха за самун, а дадоха на народа камък “. Причината за това демагогско държание е, че „ у болшевиките съвестта е партийна, за тях не съществува човешки морал, за тях достойнството е също партийна – в непартийните каузи те са без чест и морал и съвест, без отговорност за личните действия. Те са хора без сърце. За тях не съществува непознато злощастие, а право и правдивост за тях са празни думи “⁶.

---

¹ От 1901 до 1911 година смъртните присъди по политически аргументи в Руската империя са приблизително от 50 до 100 на месец. – В: Игнатов, Владимир. Палачи и казни в истории России и Съюз на съветските социалистически републики. Москва, Вече, 2014.

² Мельгунов, Сергей. Красный террор в России 1918–1923. Изд. Директмедиа Паблишинг, 2021.

³ Пак там. Известия, № 70, Киев, 20 юни 1919. Вестник „ Известия “ е всекидневник, учреден на 28 февруари (13 март) 1917 година в Петроград като орган на Петроградския съвет на работническите депутати. От март 1918 година стартира да излиза и в Москва. Името му се трансформира през годините, а след разпада на Съюз на съветските социалистически републики е самостоятелен вестник.

⁴ Пак там. Начало, № 9, 24 юли 1919.

⁵ До революцията в Русия за осъществяването на всяка смъртна присъда има обществени вести, на наказаните на гибел са разрешавали да напишат предсмъртни писма до родственици, да се сбогуват с близки, които участват на изтезанието, да получат последно причестяване, а телата им са излъчени за заравяне. Болшевиките въобще не се церемонят – те просто убиват. – В: Разгон, Лев. Плен в своём Отечестве. Изд. Книжный сад, 1994, с. 58–59.

⁶ Бурцев, Владимир. Бъдете проклети, болшевици. София, Печатница „ Земеделско знаме “, 1920. (Отворено писмо до болшевиците), с. 9–10
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.