Дълбоко разтърсващият глобален бестселър на Катлийн Глазгоу – книга за

Дълбоко разтърсващият световен бестселър на Катлийн Глазгоу – книга за психологичното здраве, тъмнината и изцелението – идва и на български език, откакто трогна над 2 милиона читатели по света.

Отрезвяваща дисекция на контузията, само че и траектория на пътя към спасението, „ Момиче на части “ е история в духа на и, която не се опасява да опише за тези неща, за които нормално никой не приказва.

Чарли е „ Момиче на части “. С умрял татко, отритната от майка си и преследвана от кошмарни мисли за опита за самоубийство на най-хубавата си другарка, седемнадесетгодишната тийнейджърка е една от многото пациентки в психиатрична клиника за девойки.

Защото Чарли се самонаранява. Само като се порязва, може да заглуши шума на океана от горест, който заплашва да я притегли в солените си дълбини. Единственият метод да не помни болката е… да си предизвиква още по-силна болежка.

Идва обаче денят, в който Чарли би трябвало да напусне клиниката и да се върне назад в света на открито. Там на всяка крачка може да се натъкне на нови ужаси. Но и да преоткрие гения си да рисува. И да откри хора, въпреки и изгубени като нея, с които взаимно да си подадат ръка, с цел да изплуват от тъмата. 

Душата ѝ е черна дупка. Но скоро – с мъничко храброст, обич, другарство и с лечебната мощ на изкуството – ще може да се трансформира в небе. А зарасналите ѝ белези – в звездите, които описват съкровената ѝ история.

Болезнено прям, само че и нежно лиричен, „ Момиче на части “ е трогателен разказ за израстването. История, която посредством мрака споделя за светлината.

Книгата на Катлийн Глазгоу е ентусиазъм и разтуха за всеки, който се усеща – или в миналото се е чувствал – разрушен на части. И всеки, който желае да събере късчетата от себе си и още веднъж да се почувства цялостен.

* * *

Из „ Момиче на части “ от Катлийн Глазгоу
Снимка " Сиела "

ПЪРВА ЧАСТ***
КАСПЪР МЕ ПИТА:

– Как си?

Пита ме всеки ден. Веднъж седмично ме пита някой различен – може би Док Дули, в случай че е дневна промяна, или онази лекарка с дрезгавия глас, твърдата коса и тоновете серпантина за очи. Мисля, че се споделя Хелън. Не я одобрявам. Кара ме да усещам душата си замръзнала. Веднъж седмично, в неделя, никой не ни пита по какъв начин сме, и от това някои се усещат като изгубени. Джен Ш. изтърсва присмехулно:

– Преливам от усеща! Някой би трябвало да ги чуе.

Каспър чака. Усещам, че чака. Решавам се.

Пиша по какъв начин се усещам, и пързалям листчето по бюрото ѝ.

„ Тялото ми гори непрекъснато, гори и нощ, и ден. Трябва да изрежа черната жега. Когато се прочистя, измия и закърпя, съм по-добре. По-свежа и спокойна. Като мъх във вътрешността в гората. “

Това, което икономисвам, е: „ Толкова съм самотна, че ми се ще да свлека плътта си и да вляза, единствено кости и хрущяли, право в реката да ме погълне тъкмо като баща “.

Преди да се утежни, той ме водеше на дълги разходки на север. Паркирахме и се отправяхме във вътрешността в гората от дъхави ели и избуяли смърчове, толкоз във вътрешността, че се стъмваше като нощ, тъй като от плътните корони на дърветата небето оставаше прикрито. Бях дребна тогава, постоянно се препъвах на някой камък и се приземявах върху пълен килим от мъх. Усещането на пръстите ми върху студения, успокоителен мъх остана вечно в мен. Баща ми можеше да върви с часове. Казваше „ Просто желая да е безшумно “. И ние вървяхме ли, вървяхме в търсене на тишината. Гората не е толкоз тиха, колкото си мислят хората.

След като той умря, майка ми се трансформира в раче – навря се доста дълбоко в себе си и остави единствено черупка.

Каспър прочита написаното, грижливо сгъва листчето и го пъхва в директория на бюрото си.

– Хладен мъх – усмихва се тя. – Не е неприятно. Де да можеше да се чувстваш по този начин, без да се постанова да се нараняваш. Как ли да подходим?

На бюрото на Каспър постоянно има бял лист. Пиша, след това ѝ го депозирам. Тя се мръщи. Изкарва директория от чекмеджето и прокарва пръст по страницата.

– Не, не намирам скицник в листата с нещата от раницата ти – подвига взор към мен тя.

От гърдите ми се отронва вопъл. В скицника ми беше всичко, целият ми дребен свят. Рисунки на Елис, Майки. Комиксите ми за улицата, за мен и Евън и Дъмп.

Пръстите ми тръпнат. Имам потребност да рисувам. Имам потребност да потъна. Простенвам още веднъж.

Каспър затваря досието.

– Нека поговоря с девойка Джоуни. Да забележим какво може да се направи.
***
БАЩА МИ Е ЦИГАРИТЕ И ЧЕРВЕНО-БЕЛИТЕ КЕНЧЕТА БИРА. Той е мърлявата бяла тениска и кафявият клатещ се стол, и сините очи, и дращещата набола брада, и въздишката „ О, Мисти! “, когато мама му се мръщи. Той е неставането от стола по цели дни, аз, свита в краката му, до момента в който с пастели, моливи и химикал пълня листовете със слънца, къщи, котешки муцунки. Той може с дни да не смени тениската, да не издава и тон или да се смее гръмогласно, чудноват смях, който като чe го разцепва от вътрешната страна, додето не остане смях, а единствено рев и сълзи, които се стичат по лицето ми, до момента в който се натъкмявам в скута му и се клатя с него напред-назад, напред-назад, туптенето на сърцето, туп-туп, туп-туп, до момента в който на открито светлината помръква, до момента в който светът към нас потъва в мрачевина.
***
ЛУИЗА КАЗВА:

– Толкова си безмълвна. Радвам се, че при мен сложиха някой тихичък. Идея си нямаш каква скука е да слушаш непрекъснато мърморене.

Толкова дълго мълчи, че я мисля за заспала.

Луиза обаче продължава:

– Знаеш ли, приказвам си с теб? Наум имам поради. В главата си ти споделям какво ли не, тъй като приличаш на добър слушател. Обаче не желая да ти преча на размишленията. Разбираш, нали?

Въздиша, като че ли ѝ се спи.

– Ммммм. Ще ти опиша цялата си история. Ти си свястна, добра душица.

Ти си свястна, добра душица, свястна, добра душица – приспивна песничка с бръснач под възглавницата.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.