България внася монети за над 70 млн. евро от Естония
За последните две години България е внесла от Естония монети на обща стойност 70.15 млн. евро, съобщи БГНЕС.
През 2024 година страната ни е внесла монети на стойност 33.615 млн. евро, което като размер прави 0.527 тона.
За интервала от януари-септември 2025 година, за който има данни в Националния статистически институт, вносът на монети се е нараснал по отношение на миналата година. Той е на стойност 36.535 млн. евро, а размерът му е 0.698 тона.
Монетите са втората по-важност „ стока “, която България импортира от прибалтийската страна след благородните метали.
През 2024-2025 година е регистриран сериозен растеж на вноса от Естония, значително това се дължи на скока на цените на златото и среброто.
За 2024 година вносът е в размер на 199.982 млн. евро. Това прави растеж от 106,6% по отношение на 2023 година, а като дял от общия импорт на България е 0,4%. За интервала януари-септември 2025 година вносът възлиза на 242.995 млн. евро, което е растеж от 92,1%, по отношение на същия интервал за 2024 година, а като дял от общия внос – 0.6%.
Монетите, за които става дума, са най-вероятно капиталово злато и сребро. През последните години и изключително в интервала 2024-2025 година те се употребяват с огромна известност измежду българските жители, които желаят да спасят спестяванията си от високата инфлация и геополитическите опасности. Българите са измежду тези европейски нации, които споделят сентенцията на огромния американски банкер от ХІХ век Джей Пи Морган, който в миналото бе декларирал, че „ златото е пари, а всичко друго е заем “.
Нашите съграждани влагат „ белите пари за черни дни “ в парцели или злато. Причината е освен в обичайните настройки, само че също по този начин и в историческото съмнение към други финансови принадлежности и като цяло във към момента незадоволително развития им пазар у нас.
В България се търгуват всички капиталови златни монети – както новите „ Американски орел “, „ Виенска филхармония “, „ Австралийско кенгуру “, „ Китайската панда “, „ Крюгерранд “ и други, по този начин и исторически златни монети от интервала началото на ХІХ век до Първа международна война, измежду които най-известните са френските франкове или както се назовават измежду българите „ Наполеони “.
На 26 януари 2026 година златото мина цената от 5000 $ за тройунция, достигайки 5100 $. През идващите два дни цената на жълтия метал продължи да пораства надлежно до 5300 и 5600 $. Стремглавият растеж бе последван от също толкоз бърз спад с близо 11%, финиширайки на 4900 $ в края на една от най-волатилните седмици.
Днес, 2 февруари, златото се търгува на международните тържища на цена малко над 4600 $ за тройунция.
През 2024 година страната ни е внесла монети на стойност 33.615 млн. евро, което като размер прави 0.527 тона.
За интервала от януари-септември 2025 година, за който има данни в Националния статистически институт, вносът на монети се е нараснал по отношение на миналата година. Той е на стойност 36.535 млн. евро, а размерът му е 0.698 тона.
Монетите са втората по-важност „ стока “, която България импортира от прибалтийската страна след благородните метали.
През 2024-2025 година е регистриран сериозен растеж на вноса от Естония, значително това се дължи на скока на цените на златото и среброто.
За 2024 година вносът е в размер на 199.982 млн. евро. Това прави растеж от 106,6% по отношение на 2023 година, а като дял от общия импорт на България е 0,4%. За интервала януари-септември 2025 година вносът възлиза на 242.995 млн. евро, което е растеж от 92,1%, по отношение на същия интервал за 2024 година, а като дял от общия внос – 0.6%.
Монетите, за които става дума, са най-вероятно капиталово злато и сребро. През последните години и изключително в интервала 2024-2025 година те се употребяват с огромна известност измежду българските жители, които желаят да спасят спестяванията си от високата инфлация и геополитическите опасности. Българите са измежду тези европейски нации, които споделят сентенцията на огромния американски банкер от ХІХ век Джей Пи Морган, който в миналото бе декларирал, че „ златото е пари, а всичко друго е заем “.
Нашите съграждани влагат „ белите пари за черни дни “ в парцели или злато. Причината е освен в обичайните настройки, само че също по този начин и в историческото съмнение към други финансови принадлежности и като цяло във към момента незадоволително развития им пазар у нас.
В България се търгуват всички капиталови златни монети – както новите „ Американски орел “, „ Виенска филхармония “, „ Австралийско кенгуру “, „ Китайската панда “, „ Крюгерранд “ и други, по този начин и исторически златни монети от интервала началото на ХІХ век до Първа международна война, измежду които най-известните са френските франкове или както се назовават измежду българите „ Наполеони “.
На 26 януари 2026 година златото мина цената от 5000 $ за тройунция, достигайки 5100 $. През идващите два дни цената на жълтия метал продължи да пораства надлежно до 5300 и 5600 $. Стремглавият растеж бе последван от също толкоз бърз спад с близо 11%, финиширайки на 4900 $ в края на една от най-волатилните седмици.
Днес, 2 февруари, златото се търгува на международните тържища на цена малко над 4600 $ за тройунция.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ