В 15,12 ч на 26 февруари 2007 г. посланикът на

В 15,12 ч на 26 февруари 2007 година посланикът на Съединени американски щати у нас Джон Р. Байърли изпраща шифрована грама до Вашингтон, споделя „ Уикенд “. Самият час не е определен инцидентно. В понеделник рано сутринта поради часовата разлика виновните чиновници от американската администрация би трябвало да имат на бюрото си декодираното известие.

То е извънредно незабавно – с приоритет до Държавния департамент и министерствата на търговията и енергетиката, и е с второ равнище на секретност. Заглавието му е много смущаващо: „ Противоречив министър на стопанската система и енергетиката отпътува за Съединени американски щати да търси вложения “, а наличието му – разтърсващо. Тогавашният посланик № 1 на Съединени американски щати у нас за първи път повдига завесата на гигантската корупция в енергетиката и съветското лоби в бранша. Така аленият барон Румен Овчаров попада в светлината на американските прожектори 5 година преди президентът Барак Обама да постави подписа под Глобалния акт „ Магнитски “.

Преди малко повече от месец клопката „ Магнитски “ най-сетне щракна за Овчаров. Изтупан във виненочервена жилетка „ Бърбъри “ за 4 бона, 71-годишният енергийният олигарх, именуван от съперниците си Дългия инкасатор, се появи на дребния екран, с цел да се ожали, че всичко това е много пресилено – видите ли, той бил просто един пенсионер.

Отрече всички обвинявания, а най-скандалното от тях е, че има над 5 млн. евро в сметки в офшорни банки. Червеният барон е упрекнат от американците в още три „ смъртни гряха “ – серия от корупционни контракти с съветски енергийни компании  – за газ, за нуклеарно гориво и за поддръжка на АЕЦ „ Козлодуй “, като е получил подкупи и други облаги в подмяна на договорите.

Само контрактите за нуклеарно гориво са ужилили данъкоплатците с 50 млн. евро. Облагодетелствал се е от повишените цени на  силата у нас посредством въвеждането на ненужни медиатори на пазара и е вземал комисионни посредством корупционно пренасочване на договорите за услуги за АЕЦ към личните си бизнес ползи. На процедура, въздействието на Р. Овч., както го назова Вальо Топлото в прословутото си писмо от ареста, върху българската енергетика е в действителност колосално и може да се съпостави само с това на убития някогашен министър председател Андрей Луканов през 90-те години на предишния век.

Критиците на дългогодишния народен представител, член на управлението на левицата и два пъти енергиен министър видяха в резолюцията по „ Магнитски “ изводите от секретната грама на дипломат Байърли. Други обаче се върнаха по-назад, когато Овчаров беше министър на енергетиката и енергийните запаси в кабинета „ Виденов “. Тогава държавното управление на Българска социалистическа партия с министър председател Жан Виденов беше харизало с 35-годишна концесия на Русия цялата построена и идна да се построи газопреносна система на България. Овчаров се хвалеше тогава, че интерес имало даже от Япония.

Виденов, Овчаров и кабинетът на Българска социалистическа партия съгласно специалисти правят национално изменничество. Те харизват с три документа на руснаците всички газопроводи, в това число и новостроящите се, както и хранилището в Чирен.

На 15 март 1996 година при визитата на Виденов в Москва е подписан меморандум за съдействие в горивно-енергийната област сред България и Русия. Правителството на Виденов прави несполучлив опит да спазари отстъпки за  небезизвестното сдружение „ Топенерджи ” (обещание за концесия и митнически облекчения) против митнически преференции за българските артикули. Междувременно капиталът на „ Булгаргаз ” в сдружението е понижен, а „ Овергаз и „ Мултигруп ” към този момент държат по 8,25%. Паритетът е нарушен в интерес на „ Газпром ”, защото той е акционер в „ Овергаз ”.

На 29 март 1996 година изпълнителният шеф на „ Топенерджи ” Сергей Пашин се обръща към Министерския съвет с молба да бъде открита процедура за даване на концесия върху директни газопроводи. Пашин желае и подземното газохранилище в Чирен, както и всички действия по превозване и предпазване на съветски природен газ.

Меморандумът е изцяло незнаен в това време, както за българската общност, по този начин и за народните представители. На въпрос от депутата от Съюз на демократичните сили Едвин Сугарев, Виденов се измъква с обяснението, че меморандумът не е бил препоръчан на вниманието на Народното събрание, защото няма наложителен темперамент и заради това не изисква ратификация.

Овладяването от Москва на директната газопреносна мрежа в България е било само въпрос на време. Бившият изпълнителен шеф на „ Булгаргаз ” в интервала 1997-1998 година Васил Филипов споделя, че цените на газа за България са били предопределени през септември 1996 година, когато в резиденцията на „ Газпром ” край Москва „ Морозовка ” се събират „ Мултигруп ”, „ Овергаз ” и „ Топенерджи ”. Тогава напълно безпричинно цената за България скача от 83 на 104 $ – т.е. с 25% нарастване.

Скандалната скица, сътворена от „ Газпром “, Виденов и Овчаров е отчасти спряна след визитата на служебни министър председател Стефан Софиянски и на вицепремиера в кабинета „ Костов “ Евгений Бакърджиев в Москва. „ От дете не са ми се карали по този начин ”, декларира Софиянски след срещата с съветския министър председател Виктор Черномирдин. По това време в Русия ръководи Борис Елцин, а в Америка – Бил Клинтън, и в връзките сред свръхсилите царува мир и обич. В американското посолство не обръщат задоволително внимание на обстоятелството, че „ Газпром ” се трансформира в извънредно мощно оръжие на Кремъл.

Овчаров, който е с тапия на нуклеарен инженер от Московския институт по енергетика, не съумя да изкара двата мандата като министър. Първият кабинет „ Виденов ” падна прибързано поради зърнената рецесия и хиперинфлацията. А във втория – в държавното управление на Станишев, подаде оставка поради абсурда с консултантската компания „ Фронтиер ”.

Посланик Байърли разказва Овчаров като загадъчна и спорна фигура – обвързвана с корупцията и съветските енергийни ползи. „ Той има политическите и умствени качества да сортира най-хубавите играчи на масата, само че е внимателен и загадъчен. В персонални срещи, лице в лице, той може да бъде по едно и също време и очарователeн и неприветлив “, добавя облика на Овчаров посланикът в грамата, която изтече  в интернационалната обществена мрежа „ Уикилийкс “.

Байърли е освен посланик от кариерата, само че и експерт по Източна Европа, а след мандата в София беше първи посланик на Америка в Русия. Той показва, че терзанията за тъмната страна на Овчаров са задоволително основателни.

 „ Конфликт на ползи ” ще бъде най-мекият метод да се опишат връзките му с частния бранш – и съветския и българския “, показва Байърли и разкрива шокиращия факт, че България на процедура се е предала на Русия.

„ България е прекомерно подвластна от Русия, въпреки да има и няколко други варианти в кратковременен проект. Овчаров чудесно знае това, само че въпреки всичко подписа 23-годишен контракт с „ Газпром ”.

Реклама

На пръв взор изискванията на договорката не наподобяват обременяващи: изгодите включват последователно увеличаваща се цена за интервал от 7 години, до постигане равнището на пазарните цени и премахването на клаузата „ вземи или заплати ”, която обременяваше България с високи минимални заплащания съгласно остарелия контракт.

Дължината на уговорката, както и потайността към сключването на договорката, обаче повдигнаха въпроса защо България действително се съобщи при сключването на тази договорка. Отговорът съвсем несъмнено е построяването на новата атомна електроцентрала в Белене на река Дунав, предоставено на консорциум – благосъстоятелност на „ Газпром ”, написа първият посланик на Америка у нас.

Именно този контракт за газ от 2006 година разпознаха анализатори в претекстовете за глобите против Овчаров. Той е главен участник в договарянията с съветската страна. Създадена е и работна група за договарянията, само че няма писмена заповед за това, а на другите срещи са участвали разнообразни хора. Това излиза наяве в разпореждане на Софийската градска прокуратура от 2010 година, която е разследвала сигнали по случая.

През декември 2006 година Овчаров предлага на Министерския съвет да утвърди планове за меморандум сред „ Булгаргаз ” и „ Газпром ” и за спомагателни съглашения към договорите от 1998 година С решение от 15 декември държавното управление утвърждава документите и разпорежда на Овчаров да позволи на управлението на „ Булгаргаз ” да ги подпише. Това се случва единствено три дни по-късно в София. В България идват генералният шеф на „ Газпром ” Александър Медведев и ръководителят на управителния съвет на съветската компания Алексей Милер. Меморандумът и анексите към договорите са подписани на гала в постройката на Министерския съвет в София на 18 декември. Новите документи плануват да отпадне закрепената преференциална цена на съветския газ по контракта за пренос, която е 83 $ за 1000 куб. м газ. Вместо това цената стартира да се подвига по скица, с цел да доближи пазарни равнища до края на 2012 година

Транзитната такса, която Русия заплаща, ще се индексира въз основата на годишната инфлация и „ Газпром ” ще бъде задължен да заплаща таксата за 90% от резервирания потенциал, без значение дали го употребява. До този миг процентът е 80. Договорът за пренос също така е продължен до 2030 г.  и е в действие и през днешния ден, въпреки страната ни да се отказала от таксите по този договор с преместването на преноса от Турция през „ Балкански поток ”.

Румен Овчаров показва с самоувереност новите договорености с „ Газпром ”. Посочва три неща като невероятни изгоди – директните такси се усилват, преносът е обезпечен до 2030 година и България е освободена от клаузата „ take or pay ” („ вземи или заплати ”), която я задължава да заплаща най-малко 75% от газа, който получава по контракта, без значение дали го получава или не.

Овчаров показва като претекст за смяна на договорите заплахата „ Газпром ” да стартира арбитражно дело против България за количества газ, които тя не е платила по тази уговорка, като глобите за страната ни биха могли да са милиарди. Няма обаче индикации Русия да е заплашвала с такова арбитражно дело. Анексът към контракта, подписан през 2006 година, не е обществен и не е ясно дали в действителност с него е отстранена клаузата „ take or pay ”.

Освен че икономическите изгоди от смяната на контракта са много противоречиви, той носи и загуби. Представа за размера им дават калкулации на тогавашния енергиен министър Трайчо Трайков, който заема поста сред 2009 и 2012 година

В отговор на въпрос в Народното събрание на депутата от „ Синята коалиция ” Иван Иванов – в този момент ръководител на КЕВР, Трайков оповестява че за 2007 и 2008 година България е платила с 305 млн. $ повече за съветски газ, в сравнение с би платила в случай че договорът не е бил изменен през 2006 година „ Също по този начин би трябвало да се има поради, че приходите от пренос са на процедура идентични и при двата разновидността, а точно по към 100 млн. $ годишно ”, споделя Трайков от парламентарната естрада на 23 октомври 2009 година

„ Нека българските жители да знаят, че вследствие на това, че държавното управление на Сергей Станишев, посредством отрасловия министър Румен Овчаров приключи 4 години предварително един годен по всички интернационалните съглашения контракт, нанесе вреди, които са елементарно изчислими ”, споделя Иван Иванов тогава в имитация на министъра. „ Изводите, които би трябвало да си създадем: Първо, бяха тежко нарушени и националните ползи на страната. Има и още един извод – че беше обслужен непознат интерес, тъй като беше признато настояването на Русия за четиригодишно предварително преустановяване на настоящия контракт, а не беше предпазен българският интерес договорът да бъде изпълнен до края на 2010 година ”, акцентира Иванов.

Според специалисти, договорът е ощетявал страната ни с към 500 млн. лв. годишно, а загубите са милиарди поради променената формула.

Воплите на Дългия инкасатор, че е единствено един безпаричен пенсионер обаче не трогват Службата за надзор на задграничните активи (OFAC) на Министерството на финансите на Съединени американски щати. Координаторът на глобите в US Държавния департамент Джеймс О‘Брайън при визитата си у нас съобщи, че глобите следват доказателствата, с които Съединени американски щати разполагат, а констатацията е, че десетки милиони евро са взети от българския народ.

МЪКА: Щерката на Румен Овчаров остана без тунел

Пътният тунел при хидровъзела „ Цанков камък ”, който преди време беше кръстен на дъщерята на аления милионер от „ Магнитски “ Румен Овчаров – Теодора, в този момент се споделя „ Лясково ”.

През март 2006 година Овчаров като министър на енергетиката пристигна на първата копка на оборудванията с 15-годишната си тогава щерка и разгласи, че тунелът ще носи нейното име. „ Името по документи постоянно е било това на с. Лясково ”, обясниха тогава от фирмата-изпълнител „ Алпине Бау ”.

Червениият милионер към този момент омъжи и двете си щерки

През тунела минава новият път сред Девин и Михалково за Кричим. В дългото 970 метра оборудване и целия нов път са вложени общо 41 млн. лева Овчаров има своя версия за тунела: „ Изпълнител на плана беше австрийска компания. Австрийският вицеканцлер ми се обади и изиска жена ми да стане кръстник. Такава била традицията, тъй като съм министър на икономката и енергетиката на България. Отказах, само че бяха доста настоятелни.

В последна сметка жена ми отхвърли, предложих да е щерка ми. Теодора не искаше също. Тя беше още ученичка. В последна сметка пристигна с 39 градуса температура, заставам като Гюро Михайлов, прибра се болна, а на идващия ден по всички медии я направиха на салата ”.