Повече от 2/3 от българите са затруднени да покриват ежедневните си разходи
Увеличение на прихода на семейството за последните 12 месеца са отбелязали 29.8% от лицата в семействата.
Това демонстрират резултатите от анкета* на Националния статистически институт, извършена през четвъртото тримесечие на 2021 година
Като съществени аргументи за нарастването на прихода са посочени нарастването на обществените помощи - за 34.0% от лицата, и индексирането/преизчисляването на заплатата - за 24.3% от лицата.
Намаление на приходите за последните 12 месеца показват 8.4% от лицата. За 29.7% от лицата с понижен домашен приход главната причина за това е понижаване на работното време, надницата или заплатата, а за 20.2% - загубване на работа/безработица/фалит на лична компания.
Сред лицата с понижени приходи максимален е делът на тези, на които се е наложило да лимитират разноските си за храна, облекло, пътешестване или други потребителски артикули и услуги - 53.9%, а 17.2% са употребявали насъбрани спестявания, с цел да компенсират намаляването на прихода.
Най-голям е делът на лицата, за които приходите на семейството през последните 12 месеца са останали съвсем без смяна - 61.8%.
Повече от 2/3 от българите настояват, че изпитват усложнения да покриват ежедневните си разноски. С известни усложнения са 37.1% от лицата, 26.6% дефинират покриването на ежедневните разноски като мъчно, а 11.9% - като доста мъчно. От друга страна, 20.2% от лицата релативно елементарно могат да покрият ежедневните си разноски, а едвам 4.2% не изпитват усложнения.
Независимо от измененията в приходите, близо половината от лицата в семействата (48.7%) не могат да си разрешат да посрещнат със лични средства непредвидени разноски в размер до 370 лв.. 13.7% от лицата в семействата са имали през предходното тримесечие финансови усложнения при заплащането в точния момент на заем/ипотека/наем/жилищни разноски за главното жилище.
Средната задоволеност на лицата на 16 и повече години от финансовото състояние на семействата им, измерена по канара от 0 до 10, е 4.61. Равнището на приходите въздейства върху общата задоволеност от финансовото състояние.
За 20-те % семейства с най-високи чисти приходи междинната задоволеност на лицата е 6.17, а за 20-те % семейства с най-ниски чисти приходи удовлетвореността на лицата от финансовото състояние е 2.89.
Общата задоволеност от живота приблизително за интервюираните лица е 5.85, измерена по същата канара от 0 до 10. По отношение на удовлетвореността от персоналните взаимоотношения със фамилията, приятелите, съседите, сътрудниците интервюираните лица дават релативно висока оценка - 7.18.
* През септември 2021 година Националният статистически институт стартира работа по план „ Доходи и условия на живот (ILC) - Статистическа инфраструктура по IESS - SILC 2022, модул - Събиране на годишни данни за 2021 и 2022 “, който се извършва според съглашение за дотация с Европейската комисия 101052273 - 2021-BG-ILC-SILC.
Част от дейностите по плана е пилотно събиране на данни посредством спомагателен въпросник за общественото включване, изискванията на живот и благосъстоянието към Наблюдението на домакинските бюджети. Допълнителната анкета е по самодейност на Евростат и се организира по единна методология в границите на европейското проучване Infra-annual data collection on living conditions (IALC).
Целта е да се реализира тримесечен мониторинг на измененията в изискванията на живот на семействата в страната вследствие на пандемията от COVID-19 и да се подава настояща информация за хармонизирани европейски съпоставения.
Първото осъществяване на спомагателната анкета се реализира в интервала октомври - декември 2021 година, като бяха интервюирани общо 3 042 семейства и 5 692 лица на възраст 16 и повече навършени години.
Това демонстрират резултатите от анкета* на Националния статистически институт, извършена през четвъртото тримесечие на 2021 година
Като съществени аргументи за нарастването на прихода са посочени нарастването на обществените помощи - за 34.0% от лицата, и индексирането/преизчисляването на заплатата - за 24.3% от лицата.
Намаление на приходите за последните 12 месеца показват 8.4% от лицата. За 29.7% от лицата с понижен домашен приход главната причина за това е понижаване на работното време, надницата или заплатата, а за 20.2% - загубване на работа/безработица/фалит на лична компания.
Сред лицата с понижени приходи максимален е делът на тези, на които се е наложило да лимитират разноските си за храна, облекло, пътешестване или други потребителски артикули и услуги - 53.9%, а 17.2% са употребявали насъбрани спестявания, с цел да компенсират намаляването на прихода.
Най-голям е делът на лицата, за които приходите на семейството през последните 12 месеца са останали съвсем без смяна - 61.8%.
Повече от 2/3 от българите настояват, че изпитват усложнения да покриват ежедневните си разноски. С известни усложнения са 37.1% от лицата, 26.6% дефинират покриването на ежедневните разноски като мъчно, а 11.9% - като доста мъчно. От друга страна, 20.2% от лицата релативно елементарно могат да покрият ежедневните си разноски, а едвам 4.2% не изпитват усложнения.
Независимо от измененията в приходите, близо половината от лицата в семействата (48.7%) не могат да си разрешат да посрещнат със лични средства непредвидени разноски в размер до 370 лв.. 13.7% от лицата в семействата са имали през предходното тримесечие финансови усложнения при заплащането в точния момент на заем/ипотека/наем/жилищни разноски за главното жилище.
Средната задоволеност на лицата на 16 и повече години от финансовото състояние на семействата им, измерена по канара от 0 до 10, е 4.61. Равнището на приходите въздейства върху общата задоволеност от финансовото състояние.
За 20-те % семейства с най-високи чисти приходи междинната задоволеност на лицата е 6.17, а за 20-те % семейства с най-ниски чисти приходи удовлетвореността на лицата от финансовото състояние е 2.89.
Общата задоволеност от живота приблизително за интервюираните лица е 5.85, измерена по същата канара от 0 до 10. По отношение на удовлетвореността от персоналните взаимоотношения със фамилията, приятелите, съседите, сътрудниците интервюираните лица дават релативно висока оценка - 7.18.
* През септември 2021 година Националният статистически институт стартира работа по план „ Доходи и условия на живот (ILC) - Статистическа инфраструктура по IESS - SILC 2022, модул - Събиране на годишни данни за 2021 и 2022 “, който се извършва според съглашение за дотация с Европейската комисия 101052273 - 2021-BG-ILC-SILC.
Част от дейностите по плана е пилотно събиране на данни посредством спомагателен въпросник за общественото включване, изискванията на живот и благосъстоянието към Наблюдението на домакинските бюджети. Допълнителната анкета е по самодейност на Евростат и се организира по единна методология в границите на европейското проучване Infra-annual data collection on living conditions (IALC).
Целта е да се реализира тримесечен мониторинг на измененията в изискванията на живот на семействата в страната вследствие на пандемията от COVID-19 и да се подава настояща информация за хармонизирани европейски съпоставения.
Първото осъществяване на спомагателната анкета се реализира в интервала октомври - декември 2021 година, като бяха интервюирани общо 3 042 семейства и 5 692 лица на възраст 16 и повече навършени години.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ