Един от най-трагичните моменти в историята на Третата Българска държава в СНИМКИ
Уникална фотосесия от 41 фотоси показва за пръв път траурната гала по изпращането на цар Борис Трети, състояла се на 5 септември 1943 година Тя ни придвижва в един от най-трагичните моменти в историята на Третата Българска страна.
На 28 август 1943 година ненадейно умира цар Борис Трети. До ден-днешен това трагично събитие провокира интереса както на българските историци, по този начин и на обществото като цяло. Има редица версии за тази изненадваща гибел.
Цар Борис Трети е извънредно обичан от българското общество и е изпратен от стотици хиляди в последния си път. Траурната върволица от 5 септември 1943 година е запечатана на една неповторима сбирка от фотоси, която ни показва целия трагизъм, и по едно и също време с това – великолепие на този трагичен в историята на България миг.
Смъртта на цар Борис Трети е изненада за нас българите, тъй като в разгара на Втората международна война /1939-1945 г./ ние сме разчитали на президента, че ще извади този път България от войната, без да претърпим национална злополука. Като имаме поради, че той умира на 49 години и преди този момент е бил в положително здравословно положение, като изключим ишиаса, който е лекувал от времето на Първата международна война /1914-1918 г./, това е една драма за нас българите, за нашата национална орис.
Цар Борис Трети умира на Голяма Богородица, а поклонението пред неговите тленни остатъци е цели 5 дни в храма „ Свети Александър Невски “. За това време 379 000 души са свели глава пред ковчега му. Опашката започвала от храма „ Свети Александър Невски “, минавала около Академията на науките, след това – по бул. „ Цар Освободител “, по улица „ Раковски “ и стигала чак до площад „ Славейков “. Няма такова грандиозно поклонение освен в българската, само че и в балканската история. Това са били хора, пристигнали освен от София, само че и от цялата страна. Българите са наричали своя цар „ Г-на с меката шапка “, тъй като постоянно са го виждали по разнообразни краища на България да върви по този начин облечен.
След поклонението на 5 септември 1943 година се е състояло и траурното шествие, което фотографът е запечатал. То почнало от храма „ Свети Александър Невски “ и минавало по „ Цар Освободител “. Снимките са направени, когато шествието прекосявало около Военния клуб. След това то продължавало до към този момент несъществуващата улица „ Търговска “, „ Княгиня Мария-Луиза “ и чак до Централна гара. Оттам с трен тленните остатъци на монарха са превозени до Кочериново и до обичания му Рилски манастир, където Борис Трети е заровен по негово предпочитание, без да е оставил документално наследство.
Едно от най-впечатляващите неща, които е уловил фотографът, е състава на процесията. След оръдейния лафет с ковчега на царя са били кралица Йоанна и княз Кирил, сестрите княгини Надежда и Евдокия, забулени в черно, а също и сестрата на кралица Йоанна – принцеса Мафалда Савойска. Малко след погребението тя става жертва на Хитлер и Гьобелс, които я упрекват, че нейният татко, италианският крал Виктор Емануил Трети, който единствено преди един месец е свалил от власт Мусолини, този път е отровил шурей си цар Борис Трети. Това, естествено, не е правилно. Самата Мафалда има трагична орис – умира в концентрационния лагер Дахау от английските бомби.
След представителите на царската фамилия следват останалите публични лица, които са посетители на погребението. Това са представителите на Тристранния пакт. От името на фюрера участва великият адмирал Ерих Редер, до него е фелдмаршал Вилхелм Кайтел, който е началник-щаб на настоящата немска войска Вермахта, следват представителя на Японската империя и на Мусолини, който макар че е свален от власт благодарение на Хитлер, се е окопал в Северна Италия. Най-общо – това са представителите на силите на Оста Рим-Берлин-Токио. След тях на траурната гала са представителите на по-малките съдружници на Райха – Финландия, Словакия, Унгария, Румъния и Хърватия.
На съдружниците е отредено видно място, с цел да се подчертае, че, макар гибелта на Борис Трети, Царство България ще остане в състава на Тристранния пакт. Защото незабавно след кончината на владетеля стартира агитация, изключително по Би Би Си, че това е началото на края, че след гибелта на цар Борис Трети България ще се отдели от Пакта, че Хитлер бил отровил царя, с цел да се настрои народът против Германия. Затова не е инцидентно, че представителите на съдружниците са на такова видно място, директно след фамилията и най-близките на починалия цар Борис Трети.
Следващата група, която виждаме на фотосите, са военните аташета. Сред тях, обаче, не се вижда представителят на Съюз на съветските социалистически републики. България е единствената страна от Тристранния пакт, която по време на войната поддържа дипломатически връзки с Москва. Съветският боен аташе най-вероятно също е положил венец, само че това е станало в „ Свети Александър Невски “, а по-късно не се е присъединил в траурната гала по разбираеми аргументи – не е можел да застане един до различен с немските представители, с които са били във война.
Има многочислени представители на българското духовенство, което е доста тясно обвързвано с царя. Всеизвестно е, че монархът е настойник на Българската православна черква. Той постоянно се е застъпвал за нея, когато са се правели бюджетите на Царство България, първо – за армията, а по-късно - за бюджета на Светия Синод. По тази причина той е бил доста почитан от духовенството и миряните.
Ясно се виждат на фотосите и представителите на другите родове войски. По това време България е във военно състояние и поддържа войска от над половин милион военнослужещи. На фотографиите виждаме по какъв начин отдават респект представителите на сухопътните войски, на военноморския флот, на Военновъздушни сили. Те се прекланят пред своя Върховен шеф /днес назоваваме – висш главнокомандващ/ на българските Въоръжени сили в спокойно и военно време. Цар Борис Трети, както по-рано и неговият татко – цар Фердинанд, по време на тържествените церемонии постоянно е носил военна униформа.
Българска покруса
Трагедията на цар Борис Трети е била в това, че той не е вярвал в успеха на немското оръжие. Вече е имал горчивия опит от фронтовете на Първата международна война и казвал: да, германците са най-хубавата войска, проведена и подготвена, само че Германия няма запас да води война против останалия свят. Българският монарх не е вярвал в успеха на Германия, изключително откакто Хитлер атакува Съветския съюз. Борис Трети е държал да бъде Цар Обединител, както го назовава народът, откакто в интервала 1940-1941 година си връщаме освен Южна Добруджа, само че и Западните околности, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Но той е бил реалист и също е казвал: по-добре да запазим дребното, в сравнение с както татко ми се хвърляше едновременно да реализира националния блян за обединяване.
Цар Борис Трети е доста друг от своя татко – бил е рационален. Още през 1943 година той към този момент схваща, че България попада в руска зона. Малко по-рано, през май 1942 година националният комисар по външните работи Вячеслав Молотов подписва с Уинстън Чърчил съюзен контракт в Лондон, в който се дава правото на хигиеничен кордон на Сталин по отношение на Германия. Този хигиеничен кордон включва Финландия, Прибалтика, Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния и България. Без Гърция, тъй като на последната Чърчил доста държи поради морските връзки на Британската империя в Средиземно море и Суецкия канал за Индия и Австралия. Царят е знаел, че ние ще бъдем предадени в руската зона, това е бил неговият призрачен сън.
Когато Борис Трети се завръща от срещата си с Хитлер във Вълчата бърлога, състояла се на 14-15 август 1943 година, при кацането на самолета на летище „ Враждебна “ споделя на брат си Кирил: „ Моето зрелище свърши. Някога ние спасихме царството, само че този път няма да го спасим “.
Дори със сърдечна рецесия цар Борис Трети изкачва връх Мусала. Но към този момент усеща своята неизбежност. Монархът вижда края на България, освен на династията, само че и на царството.
Борис е българският цар, който е роден в България, учтив е в България, води война по фронтовете на България и умира в България. Той усеща България като свое родно място и е виждал, че тя ще попадне в руската зона, ще бъде болшевизирана, което и става през 1944 година На 9 октомври 1944 година на Московската конференция Чърчил отстъпва на Сталин 80% руско владичество в Царство България, което ние преживяхме 45 години.
След гибелта на цар Борис Трети Регентският съвет не е в положение пълноценно да извършва функционалностите си. Същото важи и за държавното управление на Добри Божилов.
От една страна цар Борис Трети си отиде рано, на 49 години, само че от друга - това бе една почтена гибел и остави добър спомен измежду народа си.
Изтоюник: Академик Георги Марков, историк, БГНЕС
На 28 август 1943 година ненадейно умира цар Борис Трети. До ден-днешен това трагично събитие провокира интереса както на българските историци, по този начин и на обществото като цяло. Има редица версии за тази изненадваща гибел.
Цар Борис Трети е извънредно обичан от българското общество и е изпратен от стотици хиляди в последния си път. Траурната върволица от 5 септември 1943 година е запечатана на една неповторима сбирка от фотоси, която ни показва целия трагизъм, и по едно и също време с това – великолепие на този трагичен в историята на България миг.
Смъртта на цар Борис Трети е изненада за нас българите, тъй като в разгара на Втората международна война /1939-1945 г./ ние сме разчитали на президента, че ще извади този път България от войната, без да претърпим национална злополука. Като имаме поради, че той умира на 49 години и преди този момент е бил в положително здравословно положение, като изключим ишиаса, който е лекувал от времето на Първата международна война /1914-1918 г./, това е една драма за нас българите, за нашата национална орис.
Цар Борис Трети умира на Голяма Богородица, а поклонението пред неговите тленни остатъци е цели 5 дни в храма „ Свети Александър Невски “. За това време 379 000 души са свели глава пред ковчега му. Опашката започвала от храма „ Свети Александър Невски “, минавала около Академията на науките, след това – по бул. „ Цар Освободител “, по улица „ Раковски “ и стигала чак до площад „ Славейков “. Няма такова грандиозно поклонение освен в българската, само че и в балканската история. Това са били хора, пристигнали освен от София, само че и от цялата страна. Българите са наричали своя цар „ Г-на с меката шапка “, тъй като постоянно са го виждали по разнообразни краища на България да върви по този начин облечен.
След поклонението на 5 септември 1943 година се е състояло и траурното шествие, което фотографът е запечатал. То почнало от храма „ Свети Александър Невски “ и минавало по „ Цар Освободител “. Снимките са направени, когато шествието прекосявало около Военния клуб. След това то продължавало до към този момент несъществуващата улица „ Търговска “, „ Княгиня Мария-Луиза “ и чак до Централна гара. Оттам с трен тленните остатъци на монарха са превозени до Кочериново и до обичания му Рилски манастир, където Борис Трети е заровен по негово предпочитание, без да е оставил документално наследство.
Едно от най-впечатляващите неща, които е уловил фотографът, е състава на процесията. След оръдейния лафет с ковчега на царя са били кралица Йоанна и княз Кирил, сестрите княгини Надежда и Евдокия, забулени в черно, а също и сестрата на кралица Йоанна – принцеса Мафалда Савойска. Малко след погребението тя става жертва на Хитлер и Гьобелс, които я упрекват, че нейният татко, италианският крал Виктор Емануил Трети, който единствено преди един месец е свалил от власт Мусолини, този път е отровил шурей си цар Борис Трети. Това, естествено, не е правилно. Самата Мафалда има трагична орис – умира в концентрационния лагер Дахау от английските бомби.
След представителите на царската фамилия следват останалите публични лица, които са посетители на погребението. Това са представителите на Тристранния пакт. От името на фюрера участва великият адмирал Ерих Редер, до него е фелдмаршал Вилхелм Кайтел, който е началник-щаб на настоящата немска войска Вермахта, следват представителя на Японската империя и на Мусолини, който макар че е свален от власт благодарение на Хитлер, се е окопал в Северна Италия. Най-общо – това са представителите на силите на Оста Рим-Берлин-Токио. След тях на траурната гала са представителите на по-малките съдружници на Райха – Финландия, Словакия, Унгария, Румъния и Хърватия.
На съдружниците е отредено видно място, с цел да се подчертае, че, макар гибелта на Борис Трети, Царство България ще остане в състава на Тристранния пакт. Защото незабавно след кончината на владетеля стартира агитация, изключително по Би Би Си, че това е началото на края, че след гибелта на цар Борис Трети България ще се отдели от Пакта, че Хитлер бил отровил царя, с цел да се настрои народът против Германия. Затова не е инцидентно, че представителите на съдружниците са на такова видно място, директно след фамилията и най-близките на починалия цар Борис Трети.
Следващата група, която виждаме на фотосите, са военните аташета. Сред тях, обаче, не се вижда представителят на Съюз на съветските социалистически републики. България е единствената страна от Тристранния пакт, която по време на войната поддържа дипломатически връзки с Москва. Съветският боен аташе най-вероятно също е положил венец, само че това е станало в „ Свети Александър Невски “, а по-късно не се е присъединил в траурната гала по разбираеми аргументи – не е можел да застане един до различен с немските представители, с които са били във война.
Има многочислени представители на българското духовенство, което е доста тясно обвързвано с царя. Всеизвестно е, че монархът е настойник на Българската православна черква. Той постоянно се е застъпвал за нея, когато са се правели бюджетите на Царство България, първо – за армията, а по-късно - за бюджета на Светия Синод. По тази причина той е бил доста почитан от духовенството и миряните.
Ясно се виждат на фотосите и представителите на другите родове войски. По това време България е във военно състояние и поддържа войска от над половин милион военнослужещи. На фотографиите виждаме по какъв начин отдават респект представителите на сухопътните войски, на военноморския флот, на Военновъздушни сили. Те се прекланят пред своя Върховен шеф /днес назоваваме – висш главнокомандващ/ на българските Въоръжени сили в спокойно и военно време. Цар Борис Трети, както по-рано и неговият татко – цар Фердинанд, по време на тържествените церемонии постоянно е носил военна униформа.
Българска покруса
Трагедията на цар Борис Трети е била в това, че той не е вярвал в успеха на немското оръжие. Вече е имал горчивия опит от фронтовете на Първата международна война и казвал: да, германците са най-хубавата войска, проведена и подготвена, само че Германия няма запас да води война против останалия свят. Българският монарх не е вярвал в успеха на Германия, изключително откакто Хитлер атакува Съветския съюз. Борис Трети е държал да бъде Цар Обединител, както го назовава народът, откакто в интервала 1940-1941 година си връщаме освен Южна Добруджа, само че и Западните околности, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Но той е бил реалист и също е казвал: по-добре да запазим дребното, в сравнение с както татко ми се хвърляше едновременно да реализира националния блян за обединяване.
Цар Борис Трети е доста друг от своя татко – бил е рационален. Още през 1943 година той към този момент схваща, че България попада в руска зона. Малко по-рано, през май 1942 година националният комисар по външните работи Вячеслав Молотов подписва с Уинстън Чърчил съюзен контракт в Лондон, в който се дава правото на хигиеничен кордон на Сталин по отношение на Германия. Този хигиеничен кордон включва Финландия, Прибалтика, Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния и България. Без Гърция, тъй като на последната Чърчил доста държи поради морските връзки на Британската империя в Средиземно море и Суецкия канал за Индия и Австралия. Царят е знаел, че ние ще бъдем предадени в руската зона, това е бил неговият призрачен сън.
Когато Борис Трети се завръща от срещата си с Хитлер във Вълчата бърлога, състояла се на 14-15 август 1943 година, при кацането на самолета на летище „ Враждебна “ споделя на брат си Кирил: „ Моето зрелище свърши. Някога ние спасихме царството, само че този път няма да го спасим “.
Дори със сърдечна рецесия цар Борис Трети изкачва връх Мусала. Но към този момент усеща своята неизбежност. Монархът вижда края на България, освен на династията, само че и на царството.
Борис е българският цар, който е роден в България, учтив е в България, води война по фронтовете на България и умира в България. Той усеща България като свое родно място и е виждал, че тя ще попадне в руската зона, ще бъде болшевизирана, което и става през 1944 година На 9 октомври 1944 година на Московската конференция Чърчил отстъпва на Сталин 80% руско владичество в Царство България, което ние преживяхме 45 години.
След гибелта на цар Борис Трети Регентският съвет не е в положение пълноценно да извършва функционалностите си. Същото важи и за държавното управление на Добри Божилов.
От една страна цар Борис Трети си отиде рано, на 49 години, само че от друга - това бе една почтена гибел и остави добър спомен измежду народа си.
Изтоюник: Академик Георги Марков, историк, БГНЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ