Легендарната Бабал Киама
Уникален монумент на мюсюлманската просвета се назовава Бабал Киама. В превод от арабски това значи " Врата на Съдния ден ". Култовото мюсюлманско оборудване е основано през края на десети или началото на единадесети век.
Уникалността на паметника се показва в това, че в целия мюсюлмански свят той няма аналог. Паметникът е почнал да действа преди съвсем хиляда години и е бил свещено място.
Той се намира в град Дербент в Дагестан, до брега на Каспийско море. Според арабите Бабал Киама водело право към отвъдния свят. Паметникът е бил употребен, с цел да бъдат осъществявани на това място ритуални обреди.
Археолози са разкрили доста паметни предмети към вратите към отвъдното. Доскоро този исторически монумент не бе открит само че наскоро при разкопки станал мотив за събиране на археолози от целия свят.
Вратата на съдния ден е монумент, който е прочут от епохи, само че дълго време не е могъл да бъде открит, макар че историците са давали доста тъкмо изложение по какъв начин наподобява той.
Град Дербент в Дагестан е един от най-древните градове на планетата – основан е преди пет хиляди години около Пътя на коприната.
Според античните вярвания който заставал до Бабал Киама, можел да чуе самия Аллах. През десети и единадесети век Дербент е бил център на суфизма – това е мистично направление в исляма. Точно до вратите на съдния ден суфистите са изпълнявали своите обреди.
Върху вратите са изрисувани над четиридесет разнообразни признака и са написани доста думи на арабски език. Това било мястото, където мюсюлманите оставяли своите молби към Аллах, като провирали листчетата сред камъните. Те вярвали, че по този метод молбите им ще бъдат чути и желанията им ще бъдат изпълнени.
Суфистите са твърдяли, че имат способността да чуват какво им приказва Аллах и го правели благодарение на Бабал Киама.
