Quo vadis, Путин?
Украйна все по-самотна в ужасната война, НАТО усилва източната си част 33 години мир стигат. Търси се маршрут за новата " берлинска стена "
Колко дълга ще е войната и идва ли берлинска стена със заменен маршрут? Що се отнася до Кремъл, изразената до момента визия планува Украйна да е неутрална страна по австрийски или шведски модел. Някаква " неутрална демилитаризирана страна ", може би с дребна войска и флот, която не би трябвало да е " база на НАТО " или " плацдарм на тези сили, които желаят да навредят " на Русия, по думите на съветския външния министър Сергей Лавров.
Той обаче изплю камъчето - не става дума толкоз за Украйна, що се касае за международния ред.
И борбата, която се води е за това по какъв начин ще наподобява въпросният ред.
Посланието на Лавров към Запада наподобява на остарялата поговорка: Не искахте мира, на ви брадва! Както и на новата опорка: Винете Съединени американски щати, тя смачка Европа.
Днес никой не желае да е на мястото на Володимир Зеленски. От една страна знак на битката за независимост, а от друга - съвсем заставен да признае, че на Киев му се постанова да се съобрази с настояванията на Москва.
Колкото повече време във война минава, толкоз по-самотна наподобява Украйна: без ясни гаранции за сигурността, със страха от нови съветски имперски попълзновения. Още по-лошото е, че те могат да се възродят още веднъж, без значение дали и докога Путин ще бъде на власт или ще го размени някой също толко угрижен само за величието на Русия.
Какво се случва в " свободна Европа "?
Президентът Джо Байдън ще взе участие в Брюксел в срещи с американските съдружници от НАТО и Европейски Съюз. За първи път след съветската инвазия в Украйна той ще смъмри персонално президенти и министър председатели, че са знаели, само че пренебрегнали какво им готви Путин без се да крие изключително.
Стремежът на НАТО, по думите на ръководителя Йенс Столтенберг, е да осуети всевъзможни неправилни сметки или недоразумения в Москва. НАТО ще пази всичко свое и ще подсигурява, че рецесията няма да ескалира отвън Украйна, като увеличи наличието си в източната част на Алианса.
Войната на съветския президент Владимир Путин в Украйна и стремежът му да наруши общото разбиране за реда и сигурността в Европа може да доведат до усилване на военната мощност на Съединени американски щати в Европа, каквото не е имало от времето на Студената война.
Бившият президент Доналд Тръмп изкарваше американски войски от Германия с аргумента, че европейците не заслужават поддръжка, нищо че са съдружници. Байдън спря изтеглянето и се върна на вълна НАТО, без значение, че има да бори различен все по-мощен съперник - Китай.
Позициите на Вашингтон на Стария континент
Съединени американски щати и съдружниците от НАТО би трябвало да имат по-категорично наличие, с цел да се оправят с една към този момент воюваща Русия. Това с особена мощ важи за Източна Европа, тъй като цялата е вкусна хапка за огромния вкус на съветските имперски ползи.
Затова единствено за последните два месеца американското наличие в Европа се е нараснало от към 80 000 на към 100 000 военнослужещи, което е съвсем толкоз, колкото са били там през 1997 година, когато Съединени американски щати и техните съдружници от НАТО започнаха разширението на изток. Точно
тази стъпка отпреди 25 години боде очите на Путин
и заплашва Русия. Което е необичайно, тъй като през 1991 година, годината на раздробяване на Съветския съюз, Съединени американски щати има 305 000 бойци в Европа, по данни на Пентагона. А по-късно броят им непрекъснато понижава, достигайки 101 000 през 2005 година и към 64 000 през 2020 година
Тазгодишното нарастване на американските войски е оповестено като краткотрайно, само че не е несъмнено какъв брой дълго ще останат те в Европа. Повече бойци има към този момент в Германия и Полша. Изтребители летят по източния фланг на НАТО. Но е нужно още и Вашингтон би трябвало да се увери, че ще реализира въздържане на Русия, че НАТО ще е сигурна и предпазена, освен в светлината на съветската инвазия, само че и в по-дългосрочен проект.
Защото в случай че Русия поеме контрола над цялата територия на Украйна, тя ще се окаже на границата на още страни от НАТО, в това число Румъния, Словакия и Унгария. Полша и Литва към този момент имат обща сухопътна граница с съветския анклав Калининград, където се намира щабът на Балтийския флот на съветските военноморски сили.
Кремъл би трябвало да преглътне горчиво хапче
Отказът от участие в НАТО, което съгласно руснаците ще донесе " мир и благоденствие " на Киев, не е задоволително за Кремъл. Путин към момента чака " денацификация " и " връщане на уважението към всички националности, към всички езици и култури ".
Москва се притеснява и от друго - няма цялостни гаранции, че Зеленски ще се откаже от линията към кандидатстване в Алианса. Принципът Киев да стои надалеч от НАТО би трябвало да бъде подсилен и от НАТО, и от други водещи страни - освен Съединени американски щати, само че също и Китай и Индия, които на собствен ред претендират да станат центрове на мощ и въздействие.
Има и още учредения за терзание, поради някои сигнали, идващи от Вашингтон.
Украйна няма да влезе в НАТО, само че това не трябва да се възприема като отстъпка към Русия, а единствено самопризнание за действителното състояние на нещата сега, съобщи държавният секретар Антъни Блинкън и подсети, че и преди съветската експанзия Киев не се е канил още на идващия ден да цъфне в НАТО.
На Киев в този момент НАТО дава цялата допустима (без да се стигне прекомерно надалеч!) поддръжка. Но Москва си остава само с обещанието Алиансът да резервира " каналите за връзка с Русия за попречване на рискови обстановки ".
Освен това Западът няма желание да отиде към анулация на пагубните стопански наказания против Русия. Връх на възмущението на Кремъл провокира извънредно уклончивата позиция на генералния секретар на НАТО, който не отхвърля опцията за нови оръжейни доставки за Украйна.
В същото време се организират огромни многонационални маневри на Алианса, които събраха в Норвегия 30 000 военни от 25 страни членки на НАТО, а също по този начин от неутралните Финландия и Швеция. Всяко увеличение на натовския боен капацитет край съветските граници не спомага за подсилване на сигурността в района, безапелационни са руснаците.
Устойчивото напрежение настава
Военни специалисти предлагат Съединени американски щати и НАТО да престанат да разчитат на дребни бойни групи в Източна Европа и вместо това да разположат там по-тежки, по-големи и непрекъснато основани сили. От друга страна сходен преход на източния фланг на НАТО е тъкмо това, което Путин счита за опасност за Русия и подсказва, че повече няма да търпи. Той упорства за връщане към договореностите, съществуващи през 1997 година Тогава бе пописан Учредителният акт НАТО-Русия, където бе заявено, че НАТО ще се откаже от " в допълнение непрекъснато разполагане на обилни бойни сили на територията на новите членове ".
Това обаче не изключва опцията за увеличение на американските войски в Източна Европа, твърди нов отчет на Центъра за тактика и сигурност " Скаукрофт " към Атлантическия съвет. В него се показва, че рестриктивните мерки за военното наличие на НАТО в Източна Европа, разказани в Учредителния акт НАТО-Русия от 1997 година, са неуместни в светлината на съветското навлизане в Украйна.
Явно през днешния ден се намираме на нова, рискова територия. Иде интервал на стабилно напрежение, военни дейности и контрадействия, и на огромни периодически военни рецесии в евроатлантическата зона, които евентуално ще образуват тактиките на всички страни за много дълго време. Възможни са нова студена война, нова желязна завеса. Тогава пък къде и по какъв начин ще се строи новата берлинска стена, и какъв брой дълга ще би трябвало да е тя?
Путин освен изиска от Украйна да се откаже от упоритостта си да се причисли към НАТО, само че и настоя Алиансът да изтегли силите си от източния фланг на НАТО - претенции, които Съединени американски щати и съдружниците отхвърлят като противоречащи на главните права на нациите сами да дефинират външната си политика и на главния ангажимент на НАТО да обезпечава идентична сигурност на всички свои членове.
Колко дълга ще е войната и идва ли берлинска стена със заменен маршрут? Що се отнася до Кремъл, изразената до момента визия планува Украйна да е неутрална страна по австрийски или шведски модел. Някаква " неутрална демилитаризирана страна ", може би с дребна войска и флот, която не би трябвало да е " база на НАТО " или " плацдарм на тези сили, които желаят да навредят " на Русия, по думите на съветския външния министър Сергей Лавров.
Той обаче изплю камъчето - не става дума толкоз за Украйна, що се касае за международния ред.
И борбата, която се води е за това по какъв начин ще наподобява въпросният ред.
Посланието на Лавров към Запада наподобява на остарялата поговорка: Не искахте мира, на ви брадва! Както и на новата опорка: Винете Съединени американски щати, тя смачка Европа.
Днес никой не желае да е на мястото на Володимир Зеленски. От една страна знак на битката за независимост, а от друга - съвсем заставен да признае, че на Киев му се постанова да се съобрази с настояванията на Москва.
Колкото повече време във война минава, толкоз по-самотна наподобява Украйна: без ясни гаранции за сигурността, със страха от нови съветски имперски попълзновения. Още по-лошото е, че те могат да се възродят още веднъж, без значение дали и докога Путин ще бъде на власт или ще го размени някой също толко угрижен само за величието на Русия.
Какво се случва в " свободна Европа "?
Президентът Джо Байдън ще взе участие в Брюксел в срещи с американските съдружници от НАТО и Европейски Съюз. За първи път след съветската инвазия в Украйна той ще смъмри персонално президенти и министър председатели, че са знаели, само че пренебрегнали какво им готви Путин без се да крие изключително.
Стремежът на НАТО, по думите на ръководителя Йенс Столтенберг, е да осуети всевъзможни неправилни сметки или недоразумения в Москва. НАТО ще пази всичко свое и ще подсигурява, че рецесията няма да ескалира отвън Украйна, като увеличи наличието си в източната част на Алианса.
Войната на съветския президент Владимир Путин в Украйна и стремежът му да наруши общото разбиране за реда и сигурността в Европа може да доведат до усилване на военната мощност на Съединени американски щати в Европа, каквото не е имало от времето на Студената война.
Бившият президент Доналд Тръмп изкарваше американски войски от Германия с аргумента, че европейците не заслужават поддръжка, нищо че са съдружници. Байдън спря изтеглянето и се върна на вълна НАТО, без значение, че има да бори различен все по-мощен съперник - Китай.
Позициите на Вашингтон на Стария континент
Съединени американски щати и съдружниците от НАТО би трябвало да имат по-категорично наличие, с цел да се оправят с една към този момент воюваща Русия. Това с особена мощ важи за Източна Европа, тъй като цялата е вкусна хапка за огромния вкус на съветските имперски ползи.
Затова единствено за последните два месеца американското наличие в Европа се е нараснало от към 80 000 на към 100 000 военнослужещи, което е съвсем толкоз, колкото са били там през 1997 година, когато Съединени американски щати и техните съдружници от НАТО започнаха разширението на изток. Точно
тази стъпка отпреди 25 години боде очите на Путин
и заплашва Русия. Което е необичайно, тъй като през 1991 година, годината на раздробяване на Съветския съюз, Съединени американски щати има 305 000 бойци в Европа, по данни на Пентагона. А по-късно броят им непрекъснато понижава, достигайки 101 000 през 2005 година и към 64 000 през 2020 година
Тазгодишното нарастване на американските войски е оповестено като краткотрайно, само че не е несъмнено какъв брой дълго ще останат те в Европа. Повече бойци има към този момент в Германия и Полша. Изтребители летят по източния фланг на НАТО. Но е нужно още и Вашингтон би трябвало да се увери, че ще реализира въздържане на Русия, че НАТО ще е сигурна и предпазена, освен в светлината на съветската инвазия, само че и в по-дългосрочен проект.
Защото в случай че Русия поеме контрола над цялата територия на Украйна, тя ще се окаже на границата на още страни от НАТО, в това число Румъния, Словакия и Унгария. Полша и Литва към този момент имат обща сухопътна граница с съветския анклав Калининград, където се намира щабът на Балтийския флот на съветските военноморски сили. Кремъл би трябвало да преглътне горчиво хапче
Отказът от участие в НАТО, което съгласно руснаците ще донесе " мир и благоденствие " на Киев, не е задоволително за Кремъл. Путин към момента чака " денацификация " и " връщане на уважението към всички националности, към всички езици и култури ".
Москва се притеснява и от друго - няма цялостни гаранции, че Зеленски ще се откаже от линията към кандидатстване в Алианса. Принципът Киев да стои надалеч от НАТО би трябвало да бъде подсилен и от НАТО, и от други водещи страни - освен Съединени американски щати, само че също и Китай и Индия, които на собствен ред претендират да станат центрове на мощ и въздействие.
Има и още учредения за терзание, поради някои сигнали, идващи от Вашингтон.
Украйна няма да влезе в НАТО, само че това не трябва да се възприема като отстъпка към Русия, а единствено самопризнание за действителното състояние на нещата сега, съобщи държавният секретар Антъни Блинкън и подсети, че и преди съветската експанзия Киев не се е канил още на идващия ден да цъфне в НАТО.
На Киев в този момент НАТО дава цялата допустима (без да се стигне прекомерно надалеч!) поддръжка. Но Москва си остава само с обещанието Алиансът да резервира " каналите за връзка с Русия за попречване на рискови обстановки ".
Освен това Западът няма желание да отиде към анулация на пагубните стопански наказания против Русия. Връх на възмущението на Кремъл провокира извънредно уклончивата позиция на генералния секретар на НАТО, който не отхвърля опцията за нови оръжейни доставки за Украйна.
В същото време се организират огромни многонационални маневри на Алианса, които събраха в Норвегия 30 000 военни от 25 страни членки на НАТО, а също по този начин от неутралните Финландия и Швеция. Всяко увеличение на натовския боен капацитет край съветските граници не спомага за подсилване на сигурността в района, безапелационни са руснаците.
Устойчивото напрежение настава
Военни специалисти предлагат Съединени американски щати и НАТО да престанат да разчитат на дребни бойни групи в Източна Европа и вместо това да разположат там по-тежки, по-големи и непрекъснато основани сили. От друга страна сходен преход на източния фланг на НАТО е тъкмо това, което Путин счита за опасност за Русия и подсказва, че повече няма да търпи. Той упорства за връщане към договореностите, съществуващи през 1997 година Тогава бе пописан Учредителният акт НАТО-Русия, където бе заявено, че НАТО ще се откаже от " в допълнение непрекъснато разполагане на обилни бойни сили на територията на новите членове ".
Това обаче не изключва опцията за увеличение на американските войски в Източна Европа, твърди нов отчет на Центъра за тактика и сигурност " Скаукрофт " към Атлантическия съвет. В него се показва, че рестриктивните мерки за военното наличие на НАТО в Източна Европа, разказани в Учредителния акт НАТО-Русия от 1997 година, са неуместни в светлината на съветското навлизане в Украйна.
Явно през днешния ден се намираме на нова, рискова територия. Иде интервал на стабилно напрежение, военни дейности и контрадействия, и на огромни периодически военни рецесии в евроатлантическата зона, които евентуално ще образуват тактиките на всички страни за много дълго време. Възможни са нова студена война, нова желязна завеса. Тогава пък къде и по какъв начин ще се строи новата берлинска стена, и какъв брой дълга ще би трябвало да е тя?
Путин освен изиска от Украйна да се откаже от упоритостта си да се причисли към НАТО, само че и настоя Алиансът да изтегли силите си от източния фланг на НАТО - претенции, които Съединени американски щати и съдружниците отхвърлят като противоречащи на главните права на нациите сами да дефинират външната си политика и на главния ангажимент на НАТО да обезпечава идентична сигурност на всички свои членове.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ