Звездата от клуб НЛО и „Пълна лудница“ Мария Сапунджиева: В живота извън сцената най-често съм тъжна и мълчалива
Преминала е през доста компликации, които е успявала да преодолее. В такива случаи си е давала сметка, че е късметлийка и Бог я обича, давал й знак, че има някаква мощ в нея и може да се оправи със съответната компликация. Когато й е елементарно, й е безинтересно. Никога до този миг не се е съмнявала в себе си в сложен миг, че ще издържи и ще се оправи. Дори не си е разрешавала през мозъка й да се прокрадне мисъл за неуспех.
Определя пандемията като извънредно сложен стадий от живота й, тъй като се чувствала по този начин, като че ли някой принудително я спирал да прави това, което може и обича. Най-много й тежало ограничаването да поддържа връзка с хора, което съгласно нея е смисълът на нашето битие на Земята.
Получавала е предложения за филми и сериали, само че не и за комедийни излъчвания, защото такива към този момент няма. Тя обаче е прекомерно заета в театъра и няма време да се снима. В момента играе в 12 разнообразни постановки и пътува от град на град – общо взето живот на колела.
Периодично, когато има свободно време и опция, преподава. Като хване една работа желае да изгори в нея до дъно, обича да преподава и да дава на младите всичко, което е научила през годините. Към момента обаче за жалост не й остава време да преподава. Била на 40, когато почнала да води първите си студенти, а на 46 се отказала. Преди време се съгласила да води група от по-възрастни като ангажимента била заниманията да продължат единствено 2 години. Ако има свободно време би се върнала още веднъж към преподаването.
Признава обаче, че отвън сцената е печален човек и постоянно й се случва да мълчи, а и обича да е сама. Това е методът й да си почине като най-добре се усеща измежду природата. Смята за обикновено да желае да разполага с време единствено за себе си поради, че работата й е такава, че е непрекъснато пред очите на хората. Категорична е, че с цел да си добър комедиен артист, първо би трябвало да си опознал тъгата, защото няма по какъв начин да се реализира комедия без горест – двете вървят ръка за ръка. Силата на комика е в това да може да се надсмее над тъжното, а не да потъне в него, той надскача тъгата…
Чувства се най-добре в къщата си в с. Ковачевица и твърди, че домът й в същинския смисъл на думата е там. В София се усеща като на хотел – единствено преспива, сменя си облеклата и отпътува още веднъж нанякъде. Ковачевица е островът, на който се избавя. Другото й място е Ракитника, Варненско – родният й край и къщата, издигната от татко й. Щастлива е, че за избавителни острови има и море, и планина.
Често играе представления във Варна и се вижда с майка си, която живее там. След пандемията не е почивала и това лято ще е първата й почивка за последните няколко години. Август ще изкара в пълностоен отдих и евентуално ще посвети времето на внучка си, с която възнамерява да отскочат и до морето и до планината.
На 15 юни внучката й Елеонора навършила 9 месеца. Колкото и необичайно да й е звучало преди, в този момент признава, че внуците в действителност се обичат повече от личните деца и дефинира това като другото знамение на природата. Когато й съобщили, че има внучка, сърцето й се разтуптяло неистово, а и една сълза се спуснала от лявото й око.
Дори не можела да си показа, че тялото и душата й са способни да реагират по този метод – мигът бил някак магически, необикновен, магичен… После се зачудила по какъв начин това се пресъздава на сцена, в случай че й се наложи. Макар актьорството да е прелестна специалност, двамата й сина не избрали да тръгнат по нейния път – единият е доктор, а другият – студент.
Големият й наследник даже е неин персонален доктор, само че фактът, че синът и снаха й са медици, не трансформира мнението й – тя си остава обожател на различната медицина. Синът й на всичкото от горната страна й е персонален доктор. И двамата я познават доста добре и знаят, че не приема никакви медикаменти и даже не се пробват да я убедят в противоположното. Винаги декларира тържествено, че е родила, откърмила и отгледала своя персонален доктор, което за нея е огромна горделивост. С годините тя се трансформирала в нещо като негово рекламно лице и доста нейни сътрудници се записали при него.
Два пъти в годината прави прочистваща стратегия, назначена й от доктор Гайдурков. Определя тялото си като нейния инструмент за работа и заради тази причина се грижи усърдно за него. През годините съумяла да открие своя метод за различна медицина, с който да преодолява всичко и не боледува постоянно. Преди години доктор Гайдурков я излекувал от доста тежка уртикария. Към днешна дата, в случай че се появи някакъв здравословен проблем, прави прочистващата 14-дневна стратегия, последвана от 10-дневно зареждане и всичко се оправя.
Не чака внуче в скоро време от втория си наследник Марко, тъй като както сама се показва – него към момента вятър го вее на бял кон. А и е едвам 23-годишен.
Била студентка четвърти курс във ВИТИЗ, когато братовчедка на брачна половинка й – художника Георги Попов ги срещнала с него. Влюбила се в ръцете му още при първата им среща, а той пък – в дребните й крачета. Било обич от пръв поглед… Знае, че мъжът й, й е изпратен кармично отнякъде. Когато го видяла имала чувството, че към този момент го познава. Никога не са имали съществени рецесии в връзките си, защото са на „ един ум “, даже имат случаи, в които сънуват едни и същи сънища. Макар в никакъв случай да не й е правил портрет, постоянно на негова галерия си дава сметка, че участва в картините му – въпреки да не е ликът й, в тях има нещо от нея.
С екранния й сътрудник от близкото минало Димитър Рачков, са и положителни другари. Освен това той е екранният й наследник от комедийното предаване „ Пълна лудница “, където актрисата играеше Мама Божка. Двамата са претърпели какво ли не, имат богат взаимен опит. Докато работили дружно в театъра, доста постоянно били дружно, само че пътищата им тръгнали в разнообразни направления и в последно време се виждат все по-рядко. Рачков бил основен уредник на сватбата на сина й Добрин, познава децата й от бебета, а и бил водещ на венчавката и цялото шоу…
Трудно позволява да я ядоса някой или нещо, старае се постоянно да схваща грешките и слабостите на хората. Прощава всичко, като се изключи лъжата – тя е способна да я извади отвън надзор, само че единствено краткотрайно. Мечтае България да стане прелестна страна и хората да са по-добри и рационални. Вижда се по същия метод и след десетилетие и отсича, че 10 години са нищо.
От много време не е имала опция да тича по влаковите релси, които са й най-близо. За косата й пък се грижи фризьорката, при която върви от 30 години. Цветът е според от това какъв е денят й – сяда и оставя всичко на нейната преценка. Никога не е наясно по какъв начин ще си тръгне от салона – дали черна, алена, оранжева… С годините е пробвала всевъзможни цветове и до момента не е съжалявала, че се е доверила на Тодор и Румяна Тошеви.
Колегите, с които пътува са доста духовити и щом възникне някакъв проблем на пътя се пробват да го трансфорат в веселба. Преди години на 6 март имало много сняг и ги блъснало такси в центъра на София – вечерта били излезли от бар, улиците не били почистени и той не съумял да спре – колата му се пързаляла като шейна.
Предният му десен фар я забърсал и се оказала под колелата, по този начин я влачил 15-20 метра, само че й се разминало, тъй като се била отпуснала. Убедена е, че в случай че се беше тормозила и тялото й било сковано, автомобилът щял да мине през нея и да стане най-лошото. Когато таксиметровият водач видял по какъв начин се измъква сама отдолу под гумите, бил по-изплашен от нея…
Източник: Уикенд
