Георги Мамалев не се нуждае от специално представяне, защото е

Георги Мамалев не се нуждае от особено показване, тъй като е от хората, които всички познават и обичат поради изявите му в театъра, киното и паметното в миналото шоу „ Клуб НЛО “, а по-младите – от телевизионните излъчвания „ Шоуто на канала “, „ Денсинг Старс “ и „ Байландо “. На 6 май роденият в Мамарчево артист има имен ден. 

- Г-н Мамалев, именият ви ден наближава. Ще празнувате ли на 6 май?
- На Гергьовден ще бъда с околните си. Ще се съберем в ресторант, покрай дома ми. Ще отида също да почерпя и майка ми, която е на 94 години и половина и живее наоколо. Традиционно чествам фамилно 6 май, Великден и Коледа. 

- На празничната ви софра на Гергьовден ще има ли агнешко?
- Да, на Гергьовден и Великден на трапезата наложително има агнешко. В фамилията ми ревниво се съблюдават традициите. Още вардя мемоари от детството си, когато на 6 май околните ми приготвяха пълнено агне и го изпичаха в пещ.

- Разкажете по-подробно по какъв начин се празнуваше именият ви ден като дете…
- В родното ми село Мамарчево на нашата улица имаше още 6 души, които честваха на Гергьовден и беше огромен ден за фамилията ми и съседите ни. Агнетата се изпичаха в пещ, правеха се и венчета от клон на круша и се слагаха на входните врати на домовете за здраве. Задължително се ходеше и на черква.

- И до през днешния ден ли постоянно ходите на черква?
- Да, върша това от дете. Баба, дядо и родителите ми упорстваха да посещаваме постоянно църковния храм. Като загатвам това напряко се нервирам на някои от ръководещите ни, които са срещу в образователните стратегии да бъде включен предмет „ Добродетели и вяра “. Тези хора са направо… Нямам думи! Явно са срещу морала и религията. Младите би трябвало да бъдат осведомен с основите на християнството. Живея до Южния парк и на 2 километра от вкъщи ми се строи огромният храм „ Свети Стефан “, който ще е вторият по величина в София. Редовно се разхождаме с жена ми Ели до такава степен, палим свещи и вършим дарения.

- Липсва ли ви в този момент родното ви Мамарчево?
- Да, липсва ми, скоро не съм ходил. Почти не са останали мои родственици в Мамарчево и отивайки, ще ми стане доста, но доста тъжно. Не желая да пострадвам. Имам прелестни мемоари от детството си и несъмнено ще посърна, виждайки действителността в този момент. Когато бях дете, селото беше цялостно с хора. Училище „ Васил Левски “, в което приключих 8-и клас, сега пустее, вратите и прозорците му са заковани. Смятам, че селата опустяха, тъй като преди време лишиха хората от личните им ниви – принудиха ги да ги вкарат в ТКЗС-та. Това скъса връзката на народа със земята. Селяните потеглиха да стават пролетарии и се получи една каша, която не знам докога ще продължава. 

- Имате ли доста актьорски задължения?
- Играя си представленията с голямо наслаждение. Имам едно и в Пазарджишкия спектакъл – представяме го и в околните градове. В Народния си партнирам с доста млади сътрудници, които са страхотни. Сигурен съм, че една забележителна част от тях след години ще станат огромни звезди. Имам в този момент покана да вземам участие в извънредно забавен театър, само че все още не желая да споделям повече детайлности. С Камен Воденичаров и Тончо Токмакчиев играем при цялостни зали в България и по света „ Царете на комедията “. Получихме предложения за Германия и за второ турне в Съединени американски щати.

- Планувате ли нов моноспектакъл?
- Засега не. Наближавам 73 години и нямам някакви съществени проекти за функции и разтърсващи достижения в региона на театралното изкуство. Постигнал съм триумфите си и не бих се юркал оттук насетне. Стига ми тази наслада, че за Великден по Българска национална телевизия излъчиха „ Оркестър без име “. След това мнозина ме поздравиха. Хората знаят наизуст репликите, както и песента, която би останала изцяло незнайна, в случай че не беше в обичания на българите филм. Живот и здраве, за 75-ия ми рожден ден ще направя събирателен театър.

- Защо смятате, че песента „ Оставаме “ нямаше да стане известна без „ Оркестър без име “? Тя има своите достойнства…
- Марги Хранова и Вили Кавалджиев я пеят прелестно, само че това, че е изпълнена в „ Оркестър без име “, я прави известна. Зрителите непроменяемо я свързват с кино лентата.

- Имало ли е проблеми с филмите, в които сте се снимали?
- Снимахме „ Оркестър без име " през лятото на 1980-а. Очаквах да излезе на екран идната година, само че се получи закъснение поради монтажа и озвучаването. При фотосите на кино лентата на Джеки Стоев „ Приключението на Спас и Нели ” и беше доста мъчно. Имаше там много каскади и фокуси. За „ Записки по българските въстания ” пък времето беше студено и неприятно, а се постановяваше да пресичаме реки. Играех Стефан Стамболов и мога да се похваля, че съм първият български артист, който се е превъплътил в тази велика персона. Той беше неразрешен по соца като човек, който не е обичал задоволително Русия. Затова и напълно услужливо в Народна република България не се загатваше постоянно името му – да не би да разсърдим Големия брат, така наречен Батюшкин. Като се сетя, че през днешния ден още веднъж има хора, които не желаят еврото по същата причина, ми става едно такова никакво.

- Вие сте от рационалните българи, които желаят еврото час по-скоро...
- Да, несъмнено, че го желая. Ние сме членове на Европейски Съюз и НАТО и откакто сме подписали контракти, би трябвало да ги съблюдаваме. Странни са ми тези, които се дървят на еврото, с цел да не разсърдят батюшкините, и даже вършат платени номерца. Има си няколко дребни душички, които се хранят от това. Подхвърлят неистини от рода на тази, че в случай че пристигна еврото, ще ни вземат пенсиите и спестяванията и най-наивните хора се връзват на тази идиотщина. Пълни нелепости! Много ми се желае да излезе някой и да каже, че като напуснем Европейския съюз, ще живеем по-добре, само че е склонен да понесе правосъдно наказване, ако прогнозата му излезе неверна. Не мисля, че ще се откри подобен човек. Как ще сме добре, в случай че не сме на една маса с огромните?!

- В театъра сблъсквали ли сте се с компликации през годините? 
-  Преди години започнахме да репетираме „ Сако от велур “ и на режисьора Бойко Богданов не му хареса по какъв начин вървят нещата. Наложи се промяна на артисти, спиране на подготовки, след което той самоуверено промени спектакъла, в който изиграх прелестната роля на чиновника. Ще загатна и представлението „ Волпоне ". Играх го в Народния под режисурата на Здравко Митков, след години той реши да направи постановката и в Сатирата. Въпреки че и там бях с чудесни сътрудници, ми беше мъчно – тъй като се изискваше да трансформира настройките си, та да се включа в новото режисьорско решение. Не ми е било леко и при моноспектаклите – да ги сглобя, въпреки създателите и режисьорите да помагаха.

- Имате дом и на морето. Открихте ли към този момент летния сезон?
- Към 24 май плануваме да открием летния сезон на морето. Сега и аз, и двамата ми синове имаме жилища в комплекс покрай Созопол. Първо аз си купих моето ваканционно жилище, а по-късно и момчетата си взеха своите.

- Замисляли ли сте се да си купите къща в някое село край София?
- Не, на мен селото не ми липсва. Живеем до самия Южен парк в столицата и се усещаме добре. Една къща в провинцията изисква ужасно доста грижи – не просто да я купиш. Пък и стига ми живот на село. До 15-годишен съм бил безусловно селянче. Отиването до Ямбол и Варна си беше събитие за мен тогава, както и минаването около Карлово и Пловдив по време на ученическа екскурзия. Много огромен ден беше и когато ходехме до София – в „ Сълза и смях “ бяхме на зрелище със Славка Славова и Апостол Карамитев. Гледах с страхопочитание тези велики артисти. В оня миг даже и в най-смелите си фантазии не съм си представял, че след години ще аплайвам в НАТФИЗ пред Апостол и че още незавършил първи курс, ще играя в пиеса в „ Сълза и смях “. Съдба! 

- Каква кола карате и какъв брой автомобила сте сменили до момента?
- От 4 години карам Тойота – хибрид. Досега съм сменил над 10 автомобила. В началото на 90-те години си взех първия – Форд екскорт, който трябваше да се заплати кеш. След това съм си купувал нови коли на лизинг. Изключение е единствено огромната рецесия, когато на два пъти съм взимал коли втора употреба. Купих дизелов Фолксваген и Фиат, тъй като дизел се намираше по-лесно от бензин.

- Влязохте ли във форма за летния сезон. Спазвахте ли диети?
- Аз постоянно съм във форма (смее се). Чак да съблюдавам диети при толкоз хубави храни и питиета не ми се желае. Как да се откажа от хубавото бяло вино? А идва и сезонът на узото... Гледам единствено да не пресилвам с храната и алкохола – това е моята диета. Иска ми се да се отърва от 10 кг, само че даже и на 5 доста бих се зарадвал. Преди време се бях отървал от няколко кила, само че последователно, малко по малко, още веднъж си ги качих на тялото. Спокоен съм, че през лятото ще имам повече придвижване и ще употребявам по-лека храна. Тогава може отново да се вталя.

- Остава ли ви време за спорт?
- Всеки ден със брачната половинка ми вървим по 4-5 километра. Обикновено се разхождаме из Южния парк, само че се случва от време на време да променяме маршрута. След няколко дни ще стартира да плавам в басейна „ Спартак.

- Близките ви по какъв начин са?
- Всички сме живи и здрави. Съпругата ми Ели, синовете и снахата си работят. Майка ми живее на 50 метра от нас и си гледа старините. Всеки ден я навестявам, както и синовете ми, които също са покрай мен и мама И внучката е добре

- Какво може да ви натъжи и даже да ви разплаче?
- Най-много се наскърбявам от безотговорността в страната. Как по този начин не се откриха хора измежду ръководещите, които да проявят куража да осъществят здравната промяна? Не се появи и един човек, който да излезе и да каже, че няма пари за дадена автомагистрала, само че в това време е подготвен с предложение за излизане от обстановката – да вземем за пример да се съберем и да създадем фонд, от който няма да се краде и който ще е предопределен за ремонт.
Проблемът е огромен, виждам възмущението на хората от неприятното качество на пътищата – очевидно са отмъкнати много средства в строителния развой. Уж трябваше да имаме съвременни пътища, а каква стана тя? За 10 година в Хърватия са издигнати 1000 км. автомагистрали. Сякаш най-дългата автомагистрала в света е София – Варна, а най-дългата права е Бяла – Русе (смее се), та не можем да се оправим с тях. Къде изчезнаха парите за пътищата ни? Ами какво да кажем за тези, които станаха милионери от градежа на една мнима АЕЦ? Не единствено ми е тъжно, ами се и нервирам на необразованите, които ни ръководят и грабят всекидневно. Направо се чудя по кое време ще се вдигнат българите на всеобщи митинги.
Докога ще подаряваме страната ни на разбойници?! Трябва битка за една нова просперираща България. Крайно време в да си вземем страната от алчните и елементарни хора, които ни докараха дотук.

- Вие бихте ли излезли на улицата, в случай че се надигне протестна вълна?
- Да, несъмнено. Въпреки че съм напреднал с годините, ми се ще да пребивавам в една друга България, в която няма грабежи и ръководят умни и образовани хора. Остана ми да се надявам, че някой ден това в действителност ще се случи. Дано да го доживея… 
Източник: Уикенд