Автивоенна демонстрация в центъра на Велико Търново.
Украински бежанци, бесарабски българи, които чакат околните си, и великотърновци излязоха на автивоенна проява довечера в центъра на Велико Търново.
Събралите се на митинга българи и украинци желаеха мир. От една седмица във Велико Търново леговище от войната е намерила украинката Олга Кеба, юрист от Киев. Пожелала е сама да поеме разноските по пребиваването си и благодари на България за приема:
„ Огромна признателност на българите. Те доста откликнаха и бяха радостни да оказват помощ. Ние, несъмнено, сме за мир в целия свят, само че преди всичко сме за мир в Украйна. Надявам се мъжеството на нашия народ, на нашите бойци да е задоволително. Моят мъж е в Киев, в териториалната защита. Моите деца са в Церновци. Баба ми е в Суми. Вече седми ден те се спускат в катакомбите. Ние не бяхме подготвени за война. Това, което прави съветската войска, е неописуемо. Ние обичаме страната си и до последна капка кръв ще я пазиме “.
Сергей Будкевич е от Одеса, студент във Великотърновския университет, и довечера посреща майка си и 13-годишната си сестра, които бягат от войната:
„ Страшно, стрелят на всички места, по летища, по гари. Майка ми и сестра ми в този момент тъкмо пътуват. Трябва да ги посрещна по-късно, а татко ми е там в този момент и охранява нашата територия. Общината дава свободни места за наем, с понижение или въобще гратис за хората, които не могат да платят наема. Има опция за настаняване на бежанци “.
Украинката Елена Емец живее във Велико Търново, само че е обезпокоена за околните си в Харков:
„ Не могат да се измъкнат. Моят брат би трябвало да се активизира всеки миг, племенниците, майка ми я е боязън, 75-годишна е, не може да излезе, тъй като стрелят по хората. Обръщам се към всички да оказват помощ с каквото могат, има гладни деца, има хора, които няма какво да ядат. Да подаряват “.
Събралите се на митинга българи и украинци желаеха мир. От една седмица във Велико Търново леговище от войната е намерила украинката Олга Кеба, юрист от Киев. Пожелала е сама да поеме разноските по пребиваването си и благодари на България за приема:
„ Огромна признателност на българите. Те доста откликнаха и бяха радостни да оказват помощ. Ние, несъмнено, сме за мир в целия свят, само че преди всичко сме за мир в Украйна. Надявам се мъжеството на нашия народ, на нашите бойци да е задоволително. Моят мъж е в Киев, в териториалната защита. Моите деца са в Церновци. Баба ми е в Суми. Вече седми ден те се спускат в катакомбите. Ние не бяхме подготвени за война. Това, което прави съветската войска, е неописуемо. Ние обичаме страната си и до последна капка кръв ще я пазиме “.
Сергей Будкевич е от Одеса, студент във Великотърновския университет, и довечера посреща майка си и 13-годишната си сестра, които бягат от войната:
„ Страшно, стрелят на всички места, по летища, по гари. Майка ми и сестра ми в този момент тъкмо пътуват. Трябва да ги посрещна по-късно, а татко ми е там в този момент и охранява нашата територия. Общината дава свободни места за наем, с понижение или въобще гратис за хората, които не могат да платят наема. Има опция за настаняване на бежанци “.
Украинката Елена Емец живее във Велико Търново, само че е обезпокоена за околните си в Харков:
„ Не могат да се измъкнат. Моят брат би трябвало да се активизира всеки миг, племенниците, майка ми я е боязън, 75-годишна е, не може да излезе, тъй като стрелят по хората. Обръщам се към всички да оказват помощ с каквото могат, има гладни деца, има хора, които няма какво да ядат. Да подаряват “.
Източник: front.bg
КОМЕНТАРИ