Уилям Такъри е един от най-значимите британски писатели и сатирици

По-добре да обичате без ум, отколкото да сте неспособни на любов - УИЛЯМ ТАКЪРИ

Уилям Такъри е един от най-значимите английски писатели и сатирици на 19-ти век, прочут най-много със своя разказ „ Панаир на суетата “. Роден през 1811 година в Калкута, Индия, Такъри прекарва по-голямата част от живота си в Англия, където развива своя книжовен гений и става водеща фигура в английската литература от викторианската ера.

„ Панаир на суетата “, оповестен за първи път през 1847-1848 година като серия от издания, е най-известното произведение на Такъри . Романът, със своя подзаглавие „ Роман без воин “, съставлява остра обществена рецензия на английското общество от времето на Наполеоновите войни.

Главната героиня, Беки Шарп , е амбициозна и безскрупулна млада жена, която се стреми към обществено издигане непременно. Чрез нея и другите герои на романа, Такъри осмива лицемерието, алчността и суетата на висшите съсловия.

Неговите романи се отличават със своята реалистичност и дълбокото навлизане в човешката душeвност и обществената конструкция. Текери е занаятчия на детайла и ироничния коментар, като постоянно употребява жлъч, с цел да разобличи минусите на обществото.

Уилям Такъри умира през 1863 година, оставяйки след себе си богато литературно завещание. Неговите творби не престават да бъдат четени и изследвани поради тяхната остра обществена рецензия, дълбоките характеризации и стилната подигравка.

Такъри е освен един от водещите представители на викторианската литература, само че и безконечен глас, който продължава да резонира със актуалните читатели и да въодушевява нови генерации писатели.

В живота на всеки човек има интервал, в който той жадува за ярки и нетривиални отговори, които от своя страна пораждат нови наивни, само че видимо жизненоважни въпроси.

На документите на учебните учители могат да се има вяра, колкото и епитафиите на гробището.

Ако триумфът рядко се следи и се реализира постепенно, всеки знае какъв брой бързо и елементарно се случва разоряването.

Хората са извънредно нещастни, в случай че нямат нещо, за което да се разкайват.

Обвиненията за прегрешение не тормозят никого – те не нараняват същинската суета…

Никакво по-горчиво смирение, няма по-силни стонове от стоновете на раненото себелюбие.

От всички пороци, унижаващи личността на индивида, себелюбието е най-гнусният и презреният.

Колко постоянно хората се гордеят с качества, които другите въобще не виждат в тях!

Как е допустима откровеността, когато няма състрадание? Кой желае да си излее душата пред тези, които не го схващат?

Книгите носят прояснение на душата, възвишават и укрепват индивида, пробуждат в него по-добри желания, изострят мозъка и смекчават сърцето.

Ако би трябвало да се очерни индивида, то бъдете уверени, че никой няма да го направи по-добре от неговите родственици.

Майка – това е името на Бог на устните и в сърцата на дребните деца.

Докато дамата не стане баба, тя постоянно не знае какво значи да бъде майка.

Щяхме да полудеем, в случай че трябваше да се подложим на една стотна от ежедневните страдания, които доста дами устоят толкоз смирено.

Хубавото лице постоянно възбужда благосклонността на мъжете.

Такава е природата на дамите – едни са основани за интриги, други за обич.

По-добре да обичате без разум, в сравнение с да сте неспособни на обич.

Да обичаш и да победиш е най-хубавото нещо. Да обичаш и да загубиш, е идващото най-хубаво.

Всяка обич е неочаквана. Това е електрически удар… това е гърмеж. Тя поражда незабавно.

Война полза всички еднообразно с налог: мъжете се разплащат с кръв, а дамите със сълзи.

Жълъдът не коства нищо, само че от него може да израсне голям дъб.

Послушанието на детето е най-хубавата гаранция за способността му да командва, когато стане мъж.

Няма по-добра ирония от писмата. Клетви, обич, обещания, самопризнания, признателност – какъв брой е занимателно да го четеш, когато мине известно време.