Уилям Франсис Кемлър е роден в Бъфало, Ню Йорк. Родителите

Уилям Франсис Кемлър е роден в Бъфало, Ню Йорк. Родителите му са немски имигиранти и съществени алкохолици. Малкият Уилям не получава най-хубавото допустимо детство и образование, изпъден от учебно заведение на 10-годишна възраст, без да успее да се научи да чете или написа. Работи известно време в месарницат ана татко си.

Малко по-късно остава сирак, тъй като татко му влиза в пиянска кавга и умира от раните си, до момента в който майка му издъхва от цироза. Останал без никакво прехранване, стартира да работи каквото му попадне. След време съумява да задели пари, с цел да си купи каруца и кон. За страдание фамилното алкохолно завещание продължава да го преследва и Уилям също стартира да пие, освен това още по-тежко от своите родители. Докато към момента има тези две придобивки в живота си, младежът изкарва някакво прехранване, само че доста скоро получава прякора „ Филаделфия Били “ за всички пияни облози, които прави.

Една вечер декларира, че може да прескочи висока ограда и каруцата си до нея. Събраната навалица чака да види чудото, само че пияният притежател не оправдава упованията. Почупва личните си движимости и бизнесът му внезапно пропада. В следствие и връзката му с Тилие Зиглер не върви безпрепятствено. Една вечер двамата се карат и следващата пияна кавга минава в принуждение. Кемлър убива своята половинка и след 3 дни получава смъртна присъда. Единственият му огромен триумф да влезе в историята идва с тази присъда, тъй като е и първият човек, който ще бъде подложен на електрически стол съгласно новото законодателство на Ню Йорк. По това време управляващите търсят по-хуманен способ за екзекуция от възможното обесване. Един от дейните участници в електрифицирането на града – Джордж Уестингхаус е срещу използването на пoдобно изобретение за отнемането на човешки живот. Дори наема юрист, който да потвърди, че електрическият стол нарушава 8-мата корекция, чиято съществена роля е да забрани жестокото и извънредно наказване.

На 1 януари 1888 година в Ню Йорк се организира първата екзекуция с електричество. След като Кемлър е първи в листата за осъществяване, негова е и достойнството да седне на стола. Създателите са прекарали към 9 години в разработка и заверка на това средство за гибел. Получават лиценз за приложимост, до момента в който юристите на подсъдимия не престават да спорят и да считат, че това ще е извънредно жестока гибел. Дори и в тази борба можем да открием наличието на Томас Едисън, който желал да предложи прав ток за осъществяването на присъдата. Сутринта на 6 август 1890 година Кемлър е разсънен в 5 часа сутринта, облича се бързо, поставя вратовръзка и бяла риза, закусва и се бръсне. В 6 часа и 38 минути сутринта влиза в стаята за изтезания пред погледите на още 17 очевидеца. Осъденият на гибел пожелава триумф на всички и счита, че отива на едно по-добро място. Нещо повече, той е подготвен да тръгне. Веднъж щом е привързан с всички кабели, тялото на Уилям става проводник на електричество. Генераторът е нагласен да пусне 1000 волта, които съгласно лекарите били задоволителни, с цел да спрат сърцето на първич човек. Само ден по-рано със същото напрежение е тестван кон. 17 секунди в гърчове и надзирателите стопират подаването на електричество.

Обявяват го за мъртъв, когато един от очевидците вижда по какъв начин Уилям към момента диша. Малко по-обстойният обзор разкрива мъчителната истина – 1000 волта не са задоволителни. Вторият заряд е двойно по-мощен и оказва помощ за пръскането на кръвоносните съдове, скъсване на кожата, фонтани от кръв се леят по земята и публиката, трупът се възпламенява и мнозина избират да избягат колкото се може по-бързо. Най-вероятно огромна част от очевидците ще сънуват тази панорама до края на живота си. Покрай целия този смут един от очевидците си спомня по какъв начин косата под електродите – единственото пощадено място – стартира да настръхва при всяка последваща електрическа вълна, до момента в който гръбнакът на жертвата остава внезапно обтегнат. Патолозите по-късно ще открият, че кръвоносните съдове в тялото са изгорели, а горната част на мозъка се е втърдила.

Цялата екзекуция лишава към 8 минути. В умозаключение всички са повече от съгласни, че обесването е доста по-хуманно и обикновено от убийството с електричество. Някои даже считат, че обезглавяването е по-малко мъчително. Мнозина биха помислили, че това ще е краят на електрическият стол, само че в идващите години ще има спомагателни промени, които да оказват помощ за изчистването на всички съществени неточности. Едва през 2008 година щатът Небразка ще се откаже от тази процедура и ще спре да употребява услугите на въпросната дяволска мебел.

Заглавна фотография: By Unknown author – Le Petit Parisien – Supplément littéraire illustré, 17 août 1890., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=21371182