Когато пращаха жените в лудница, защото пият твърде много чай
Ако сте били жена през XIX в., съвсем всичко, което сте правили през естествения ден – в това число пиенето на чай – е могло да се преглежда като причина да ви одобряват в психиатрия.
Архивът на NHS Grampian – група, която събира и поддържа историческите архиви на повече от 100 лечебни заведения и здравни организации от района към планината Грампиан в Шотландия – открива запис за банкет на пациенти от по този начин наречената Абърдийнска лудница, до момента в който преглежда годишните доклади на институцията от 40-те години на XIX век. Таблицата съдържа данни за аргументите за постъпване, категоризирани по пол. В допълнение към признатите в лечебното заведение заради „ дълготрайно кърмене “, „ беднотия “ или „ любовно отчаяние “, една жена, търси здравна помощ за (изглежда) делюзии, появили се в резултат на „ заседналия си живот и злоупотребата с чай “…
Някой от архивите се заинтригува от диагнозата и съумява да намери повече детайлности за въпросната пациентка. Естествено, положението ѝ е обвързвано с освен това от това, че е пила прекалено много чай. Елизабет Коли, 34-годишна работничка във фабрика, е призната в психиатричното заведение през ноември 1848 година, откакто страда от халюцинации (по-специално халюцинации за машини). В досието ѝ е записано, че ѝ се е коствало, че „ в къщата, в която живее, съседите са употребявали някакъв тип машини, което е довело до болки и разстройство в главата, червата и други елементи на нейното тялото “.
Служителите на болничното заведение означават, че „ не може да се уточни никаква причина за положението, с изключение на може би несъразмерната приложимост на чай, към който тя постоянно е била мощно пристрастена “. Коли най-сетне напуща болничното заведение повече от 6 месеца по-късно, през юни 1849 година
Писмо до редакцията на The British Medical Journal от 1886 година демонстрира, че съмненията към навиците на дамите да пият чай не са били присъщи единствено за психиатричните заведения в региона на Абърдийн. Един от лекарите, Дж. Мюр Хауи – който в миналото е бил районен президент на Кралското здравно сдружение в Единбург, което значи, че можем да предположим, че е бил относително почитан доктор – пишеследното до изданието:
„ Бихте ли ми разрешили общително да обърна внимание на обстоятелството, че най-малко измежду дамите злоупотребата с чай постоянно води до корист и с алкохол! Опитът ми по отношение на един дом за дами, страдащи от алкохолно замайване, ме докара до този извод. Много от затворничките, даже съвсем всички, са били големи пиячки на чай, преди да станат жертви на алкохолна дипсомания. По време на алкохолното си въодушевление те рядко пият доста чай; само че щом първото прекъсне, те се връщат към второто. В доста случаи алкохолът е бил употребен първо за облекчение на нервните признаци, провокирани от несъразмерното пиянство на чай. “
