На 28 април 1867 г. Панайот Хитов преминава на българска земя с четата си, на която знаменосец е Васил Левски
На 28 април 1867 година Хитов минава на българска земя с чета от към 30 души при Тутракан, сред селата Пожарево и Дунавец. Знаменосец на четата е Васил Левски.
При прекосяване на Дунава, са му доставени оръжия, посредством остарелия и почитан от българи и турци родолюбец Дядо Мощ Никола, от село Малък Преславец. С четата си Хитов се насочва към Стара планина и прекарва известно време в региона на Котел и Сливен. Четата му няма за цел да подвига въстание, а да реализира революционен марш, с цел да пропагандира българското население.
През август 1867 година дружно със своята чета и с четата на Филип Тотю, Хитов се насочва към Сърбия по билото на Стара планина.
След отдръпването си в Сърбия Хитов живее в Белград като пенсионер на сръбското държавно управление. Той става последовател на концепцията, че българското освободително придвижване би трябвало да се съюзи със сръбските дейности против турците. В интервала 1869 - 1871 година Хитов излага своите възгледи пред Васил Левски, с който води преписка и без да се вслушва в препоръките на Апостола през лятото на 1871 година Хитов подписва контракт с черногорския челник Матанович за по едно и също време въстание в България, Босна, Херцеговина и Албания. През април 1872 година Хитов става член на БРЦК в Букурещ.
След гибелта на Левски Хитов играе значима роля в комитета, въпреки и да продължава да живее в Белград. През август 1875 година ръководи събранието на БРЦК, взело решение за оповестяването на Старозагорското въстание. Според проекта Хитов е трябвало да предвожда чета, само че това не се реализира заради подстрекателство на сръбското държавно управление. Поради същите аргументи не повежда и чета по време на Априлското въстание.
През Сръбско-турската война от 1876 година Панайот Хитов е челник на една от четите на българските доброволци. През юли командващият Моравската войска военачалник Михаил Черняев го назначава за основен челник на четите на Филип Тотю, Ильо челник, Желю Христов и Христо Македонски. Получава и пълномощието да вкара ред в новоосвободените земи. Доброволците, командвани от Панайот Хитов, правят общи, съгласувани дейности със сръбската армия. За това свидетелстват множеството писма сред него и сръбски офицери като Йевта Йованович - командирът на 2-ри батальон, подполковник Малиновски - комендант на позицията при Св. Стефан и други
Войвода на българска доброволческа чета по време на Руско-турската война от 1877 - 1878 година След Освобождението Хитов живее в Русе. Взема присъединяване в политическия живот. През 1885 година е отпред на Съединението в Сливен. Заради битката му против режима на Стефан Стамболов е хвърлен в пандиза.
Към 1900 година е член на локалното македонско сдружение.
През април 1901 година е пратеник на Осмия македоно-одрински конгрес от Куртбунарското сдружение.
Панайот Хитов умира на 22 март 1918 година на 87 години в град Русе. Впоследствие е заровен в градските гробища, а през 1978 година, тленните му остатъци са преместени в Пантеона на възрожденците, където се намират и тленните остатъци на доста известниреволюционери, борили се за свободата на България.
При прекосяване на Дунава, са му доставени оръжия, посредством остарелия и почитан от българи и турци родолюбец Дядо Мощ Никола, от село Малък Преславец. С четата си Хитов се насочва към Стара планина и прекарва известно време в региона на Котел и Сливен. Четата му няма за цел да подвига въстание, а да реализира революционен марш, с цел да пропагандира българското население.
През август 1867 година дружно със своята чета и с четата на Филип Тотю, Хитов се насочва към Сърбия по билото на Стара планина.
След отдръпването си в Сърбия Хитов живее в Белград като пенсионер на сръбското държавно управление. Той става последовател на концепцията, че българското освободително придвижване би трябвало да се съюзи със сръбските дейности против турците. В интервала 1869 - 1871 година Хитов излага своите възгледи пред Васил Левски, с който води преписка и без да се вслушва в препоръките на Апостола през лятото на 1871 година Хитов подписва контракт с черногорския челник Матанович за по едно и също време въстание в България, Босна, Херцеговина и Албания. През април 1872 година Хитов става член на БРЦК в Букурещ.
След гибелта на Левски Хитов играе значима роля в комитета, въпреки и да продължава да живее в Белград. През август 1875 година ръководи събранието на БРЦК, взело решение за оповестяването на Старозагорското въстание. Според проекта Хитов е трябвало да предвожда чета, само че това не се реализира заради подстрекателство на сръбското държавно управление. Поради същите аргументи не повежда и чета по време на Априлското въстание.
През Сръбско-турската война от 1876 година Панайот Хитов е челник на една от четите на българските доброволци. През юли командващият Моравската войска военачалник Михаил Черняев го назначава за основен челник на четите на Филип Тотю, Ильо челник, Желю Христов и Христо Македонски. Получава и пълномощието да вкара ред в новоосвободените земи. Доброволците, командвани от Панайот Хитов, правят общи, съгласувани дейности със сръбската армия. За това свидетелстват множеството писма сред него и сръбски офицери като Йевта Йованович - командирът на 2-ри батальон, подполковник Малиновски - комендант на позицията при Св. Стефан и други
Войвода на българска доброволческа чета по време на Руско-турската война от 1877 - 1878 година След Освобождението Хитов живее в Русе. Взема присъединяване в политическия живот. През 1885 година е отпред на Съединението в Сливен. Заради битката му против режима на Стефан Стамболов е хвърлен в пандиза.
Към 1900 година е член на локалното македонско сдружение.
През април 1901 година е пратеник на Осмия македоно-одрински конгрес от Куртбунарското сдружение.
Панайот Хитов умира на 22 март 1918 година на 87 години в град Русе. Впоследствие е заровен в градските гробища, а през 1978 година, тленните му остатъци са преместени в Пантеона на възрожденците, където се намират и тленните остатъци на доста известниреволюционери, борили се за свободата на България.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ