Как ФФП промени футбола за десет години
УЕФА вкара правилник преди 10 години, който промени ландшафта в европейския футбол. Неговото име е Финансов феърплей и в идващите редове ще ви покажем четири основни метода, по които това се случи.
1.КЛУБОВЕТЕ ВЕЧЕ СА НА ПЕЧАЛБА (И ЧУЖДЕСТРАННИТЕ СОБСТВЕНИЦИ съдебна експертиза ВЪЗПОЛЗВАХА)
Да си притежател на футболен клуб, жалваше се Алън Шугър по времето си като президент на Тотнъм, е „ като да пиеш сливов сок, до момента в който ядеш смокини “. Когато и да дойдат пари, оплакваше се той, на момента излизат в противоположната посока към перата с трансферни суми и заплати, оставяйки притежателите с изпразнени джобове.
В първите 17 години на битие на Премиър Лийг цената на телевизионните права скочи от 50 млн. на цели 800 млн. паунда, а при все че е удивително, че 20-те клуба имаха по-малки оперативни облаги през 2008/09 спрямо 1996/97. Колкото повече пари получаваха, толкоз повече трябваше да харчат, с цел да задържат позициите си.
Когато отчет на УЕФА сподели, че половината от всички европейски клубове са на загуба, а 20% са напряко във финансов риск, централата реши да заеме позиция. През лятото на 2009 година тя вкара Финансовия феърплей – политика посредством норматив, която да санкционира клубовете, в случай че не съумеят да отчетат облага.
Ефектът бе бездънен: от групова облага на 20-те клуба от ПЛ от 79 млн. паунда през 2008/09 (последната финансова година преди ФФП) през 2017/18 тя скочи до цели 867 млн. съгласно „ Делойт “.
Стойността на телевизионните права в британската елитна дивизия непрекъснато растяха, но посредством обвързването на харчовете с приходите ФФП понижи съотношението сред постъпленията на клубовете и разходването им за заплати – от 71% през 2012/13 до 59% през днешния ден. Собствениците знаят, че противниците не могат да харчат оттатък своите благоприятни условия, с цел да ги изпреварят на игрището, а това на собствен ред значи, че могат да се порадват повече на спомагателните суми от растежа в цената на телевизионните права.
„ Без регулациите съм сигурен, че към момента щяхме да гледаме баснословни разходи “, разяснява Роб Уилсън, специалист по футболни финанси от университета Шефийлд Халам.
Цели 19 от 20-те клуба в ПЛ записаха оперативна облага през 2017/18 спрямо едвам 11 през 2011/12. С политането към небесата на облагите назад съразмерно се сринаха страховете за скока на равнищата на задълженията: от 2009 година насам чистите дългови равнища като съразмерност от общите доходи на Премиър Лийг са спаднали от 167% на 61% съгласно „ Делойт “.
Всичко това изяснява за какво клубовете от елита и от Чемпиъншип в никакъв случай не са били по-привлекателни за притежатели, които желаят да ги употребяват за трупане на пари, каквато от дълго време е нормата за задокеанските спортове. Всъщност през днешния ден три клуба от Голямата шесторка имат притежатели от Съединени американски щати, които ръководят спортни тимове и в родината си и придвижват своята методология оттова към Англия. Ливърпул – владеене на Фенуей Спортс Груп, заявява облага от 125 млн. паунда преди облагането с налози за финансовата година 2017/18. За доста от задграничните притежатели се знае, че поддържат ФФП, защото с него е по-лесно да се печели от притежанието на състезателен тим. Дори и пионерът измежду чичко-паричковците Роман Абрамович към този момент се съгласява с това.
Подобна динамичност се вижда и в цяла Европа. Клубовете от първите дивизии на 54-те членки на УЕФА записаха комбинирани загуби от 1,7 милиарда евро през 2011 година съгласно данни на централата. През 2017-а обаче същите направиха групова чиста облага от 615 млн. евро. Стабилизирането на финансите в европейския футбол може да се счита за огромното достижение на ФФП.
2. СЪСТЕЗАТЕЛНИЯТ БАЛАНС БЕ ЗАЛИЧЕН
За най-големите клубове гениалното у Финансовия феърплей е заложено в самото му име: та кой въпреки всичко би се противопоставил на сходна благородна концепция?
Тук „ феърплей “ обаче значеше още по-свита конкуренция в интерес на най-богатите. Обвързвайки харчовете на даден клуб с неговите доходи, ФФП стана инструмент за отделянето на елита от масите. Като се пречи на въстаналите против статуквото да хвърлят парите на своите притежатели, а не изкарани от самите клубове, най-маститите тимове могат стабилно да надделяват съперниците си.
Това е по този начин, тъй като парите са най-голямата детерминанта за това кой побеждава на футболния терен. Както разкрива книгата „ Сокърномика “, в 10-годишен интервал даваните заплати изясняват към 90% от класиранията на тимовете в тяхното състезание.
Откакто бе въведен ФФП, единствено шест пъти в последната декада някой от „ въстаниците “ приключи в Топ 6 в Премиър Лийг, като няма и един от 2016 година насам. По-същественото е, че няма тим, който за непрекъснато да излезе от Голямата шесторка, както го сториха Лийдс и Нюкасъл в десетилетието 1999-2009, като Евертън и Астън Вила в същия интервал се любуваха на по четири години в тази елитна прослойка.
Днес новобранците могат и да се промъкнат в Топ 6 за един сезон, в случай че някой от членовете на кастата смъкна равнището си, а поради старта на Манчестър Юнайтед може да забележим сходен сюжет в 2019/20. Това обаче си е ефимерно събитие. След въвеждането на ФФП единствено Евертън съумя да запише два следващи сезона в Топ 6 – 2012/13 и 2013/14.
Това е микрокосмос за протичащото се и из цяла Европа. ФФП „ укрепи статуквото и на процедура е невероятно за който и да било оттатък най-големите тимове в Англия, Германия, Италия, Испания и Франция да направи пробив в Шампионската лига “, счита Уилсън.
Откак бе въведен ФФП, Ювентус завоюва осем следващи трофеи в Серия А, Байерн (Мюнхен) записа седем следващи в Бундеслигата, а Пари Сен Жермен – шест от седем в Лига 1. Само един отбор – Атлетико Мадрид през 2014 година – пък разруши дуопола Барселона – Реал Мадрид в Ла Лига.
3. БОГАТИТЕ ИЗГЛЕЖДАХА НАД ЗАКОНА – ДОСЕГА?
„ Ние не плащаме налози. Само дребните хорица заплащат налози “, се приказва, че е споделила преди време наследницата на бизнес с недвижими парцели и хотели Лиона Хелмсли. И с ФФП от време на време изглеждаше, че до момента в който богатите постоянно са облагодетелствани от разпоредбите, те не всеки път са длъжни да се преценяват с тях.
И Манчестър Сити, и Пари Сен Жермен бяха наказвани от УЕФА за нарушаването на нормите на ФФП, но въпреки всичко никой от тях до момента не е бил изхвърлен от европейските шампионати. Това може да се промени скоро в тази ситуация със Сити, които са обект на следствие от евроцентралата, а мнозина гледат на проблема като на лакмусов тест за същинските планове и стойност на ФФП.
Трудностите за налагане на санкции по него в последното десетилетие отразяват това, че „ европейското законодателство не съумя да разбере специфичността на спорта и в частност футбола “, твърди Дарън Бейли. Той е съветник в спортната група „ Чарлз Ръсел Спийчлис “ и прибавя: „ Това в голяма степен ограничи опциите на регулаторите да вкарат по-строги ограничения за финансов надзор. Тенденцията постоянно сочеше към отбранителни регулации и налагането им поради към момента съществуващата несигурна правова рамка. Предизвикателствата по налагането на санкции също остават в цялостна мощ из цяла Европа заради сложността и разликите в тълкуванията от територия до територия. “
Дали тези проблеми могат да бъдат решени, като стартираме с проблема „ Сити “, в огромна степен ще дефинира дали Финансовият феърплей ще бъде общопризнат като същински работеща мярка.
4. НАПРАВИ ЕВРОПЕЙСКАТА СУПЕРЛИГА ПО-ВЕРОЯТНА
Ерата на ФФП способства за това Шампионската лига да стане надалеч по-предвидима. Все по-нарастващата финансова бездна сред най-богатите клубове и всички останали, която към този момент не може да бъде преодолявана с парите на чичко-паричковците, понижи до най-малко възможностите някой от колосите да се препъне още в груповата фаза на шампионата. Така тимовете на четвъртфиналите са все остарели познайници, като изключим приключението на Аякс предишния сезон.
Дори и някои от обичайните суперсили на континента към този момент не могат да запазят темпото на хегемоните. Милан да вземем за пример неотдавна бе лишен от право на присъединяване в евротурнирите за година поради нарушение на разпоредбите на ФФП.
В ШЛ десетилетието на новия финансов правилник бе доминирано от Реал Мадрид, Барселона и Байерн – три от четирите най-богати клуба в света дружно с Манчестър Юнайтед. След като даде всички четири финалисти в двата евротурнира предишния сезон, наподобява обаче, че Премиър Лийг може най-сетне да подчертае директната връзка сред резултатите и финансовия мускул: Голямата шесторка сформира 60% от Топ 10 на най-състоятелните клубове в света.
Привържениците на европейска Суперлига настояват, че тя е нужна като отговор на това, че вътрешните шампионати са станали прекомерно предсказуеми, а дупката сред тези на върха и техните кандидати се трансформира в пропаст.
Като отдалечи елита от останалите и наруши спортния баланс, ФФП даде по-голяма власт и мощност на най-богатите клубове. Последицата от това е или Суперлига или, по-вероятното, промени в Шампионската лига, които да дадат на най-големите тимове повече мачове и, надлежно, повече пари.
Тим Уигмор, „ Дейли Телеграф “
1.КЛУБОВЕТЕ ВЕЧЕ СА НА ПЕЧАЛБА (И ЧУЖДЕСТРАННИТЕ СОБСТВЕНИЦИ съдебна експертиза ВЪЗПОЛЗВАХА)
Да си притежател на футболен клуб, жалваше се Алън Шугър по времето си като президент на Тотнъм, е „ като да пиеш сливов сок, до момента в който ядеш смокини “. Когато и да дойдат пари, оплакваше се той, на момента излизат в противоположната посока към перата с трансферни суми и заплати, оставяйки притежателите с изпразнени джобове.
В първите 17 години на битие на Премиър Лийг цената на телевизионните права скочи от 50 млн. на цели 800 млн. паунда, а при все че е удивително, че 20-те клуба имаха по-малки оперативни облаги през 2008/09 спрямо 1996/97. Колкото повече пари получаваха, толкоз повече трябваше да харчат, с цел да задържат позициите си.
Когато отчет на УЕФА сподели, че половината от всички европейски клубове са на загуба, а 20% са напряко във финансов риск, централата реши да заеме позиция. През лятото на 2009 година тя вкара Финансовия феърплей – политика посредством норматив, която да санкционира клубовете, в случай че не съумеят да отчетат облага.
Ефектът бе бездънен: от групова облага на 20-те клуба от ПЛ от 79 млн. паунда през 2008/09 (последната финансова година преди ФФП) през 2017/18 тя скочи до цели 867 млн. съгласно „ Делойт “.
Стойността на телевизионните права в британската елитна дивизия непрекъснато растяха, но посредством обвързването на харчовете с приходите ФФП понижи съотношението сред постъпленията на клубовете и разходването им за заплати – от 71% през 2012/13 до 59% през днешния ден. Собствениците знаят, че противниците не могат да харчат оттатък своите благоприятни условия, с цел да ги изпреварят на игрището, а това на собствен ред значи, че могат да се порадват повече на спомагателните суми от растежа в цената на телевизионните права.
„ Без регулациите съм сигурен, че към момента щяхме да гледаме баснословни разходи “, разяснява Роб Уилсън, специалист по футболни финанси от университета Шефийлд Халам.
Цели 19 от 20-те клуба в ПЛ записаха оперативна облага през 2017/18 спрямо едвам 11 през 2011/12. С политането към небесата на облагите назад съразмерно се сринаха страховете за скока на равнищата на задълженията: от 2009 година насам чистите дългови равнища като съразмерност от общите доходи на Премиър Лийг са спаднали от 167% на 61% съгласно „ Делойт “.
Всичко това изяснява за какво клубовете от елита и от Чемпиъншип в никакъв случай не са били по-привлекателни за притежатели, които желаят да ги употребяват за трупане на пари, каквато от дълго време е нормата за задокеанските спортове. Всъщност през днешния ден три клуба от Голямата шесторка имат притежатели от Съединени американски щати, които ръководят спортни тимове и в родината си и придвижват своята методология оттова към Англия. Ливърпул – владеене на Фенуей Спортс Груп, заявява облага от 125 млн. паунда преди облагането с налози за финансовата година 2017/18. За доста от задграничните притежатели се знае, че поддържат ФФП, защото с него е по-лесно да се печели от притежанието на състезателен тим. Дори и пионерът измежду чичко-паричковците Роман Абрамович към този момент се съгласява с това.
Подобна динамичност се вижда и в цяла Европа. Клубовете от първите дивизии на 54-те членки на УЕФА записаха комбинирани загуби от 1,7 милиарда евро през 2011 година съгласно данни на централата. През 2017-а обаче същите направиха групова чиста облага от 615 млн. евро. Стабилизирането на финансите в европейския футбол може да се счита за огромното достижение на ФФП.
2. СЪСТЕЗАТЕЛНИЯТ БАЛАНС БЕ ЗАЛИЧЕН
За най-големите клубове гениалното у Финансовия феърплей е заложено в самото му име: та кой въпреки всичко би се противопоставил на сходна благородна концепция?
Тук „ феърплей “ обаче значеше още по-свита конкуренция в интерес на най-богатите. Обвързвайки харчовете на даден клуб с неговите доходи, ФФП стана инструмент за отделянето на елита от масите. Като се пречи на въстаналите против статуквото да хвърлят парите на своите притежатели, а не изкарани от самите клубове, най-маститите тимове могат стабилно да надделяват съперниците си.
Това е по този начин, тъй като парите са най-голямата детерминанта за това кой побеждава на футболния терен. Както разкрива книгата „ Сокърномика “, в 10-годишен интервал даваните заплати изясняват към 90% от класиранията на тимовете в тяхното състезание.
Откакто бе въведен ФФП, единствено шест пъти в последната декада някой от „ въстаниците “ приключи в Топ 6 в Премиър Лийг, като няма и един от 2016 година насам. По-същественото е, че няма тим, който за непрекъснато да излезе от Голямата шесторка, както го сториха Лийдс и Нюкасъл в десетилетието 1999-2009, като Евертън и Астън Вила в същия интервал се любуваха на по четири години в тази елитна прослойка.
Днес новобранците могат и да се промъкнат в Топ 6 за един сезон, в случай че някой от членовете на кастата смъкна равнището си, а поради старта на Манчестър Юнайтед може да забележим сходен сюжет в 2019/20. Това обаче си е ефимерно събитие. След въвеждането на ФФП единствено Евертън съумя да запише два следващи сезона в Топ 6 – 2012/13 и 2013/14.
Това е микрокосмос за протичащото се и из цяла Европа. ФФП „ укрепи статуквото и на процедура е невероятно за който и да било оттатък най-големите тимове в Англия, Германия, Италия, Испания и Франция да направи пробив в Шампионската лига “, счита Уилсън.
Откак бе въведен ФФП, Ювентус завоюва осем следващи трофеи в Серия А, Байерн (Мюнхен) записа седем следващи в Бундеслигата, а Пари Сен Жермен – шест от седем в Лига 1. Само един отбор – Атлетико Мадрид през 2014 година – пък разруши дуопола Барселона – Реал Мадрид в Ла Лига.
3. БОГАТИТЕ ИЗГЛЕЖДАХА НАД ЗАКОНА – ДОСЕГА?
„ Ние не плащаме налози. Само дребните хорица заплащат налози “, се приказва, че е споделила преди време наследницата на бизнес с недвижими парцели и хотели Лиона Хелмсли. И с ФФП от време на време изглеждаше, че до момента в който богатите постоянно са облагодетелствани от разпоредбите, те не всеки път са длъжни да се преценяват с тях.
И Манчестър Сити, и Пари Сен Жермен бяха наказвани от УЕФА за нарушаването на нормите на ФФП, но въпреки всичко никой от тях до момента не е бил изхвърлен от европейските шампионати. Това може да се промени скоро в тази ситуация със Сити, които са обект на следствие от евроцентралата, а мнозина гледат на проблема като на лакмусов тест за същинските планове и стойност на ФФП.
Трудностите за налагане на санкции по него в последното десетилетие отразяват това, че „ европейското законодателство не съумя да разбере специфичността на спорта и в частност футбола “, твърди Дарън Бейли. Той е съветник в спортната група „ Чарлз Ръсел Спийчлис “ и прибавя: „ Това в голяма степен ограничи опциите на регулаторите да вкарат по-строги ограничения за финансов надзор. Тенденцията постоянно сочеше към отбранителни регулации и налагането им поради към момента съществуващата несигурна правова рамка. Предизвикателствата по налагането на санкции също остават в цялостна мощ из цяла Европа заради сложността и разликите в тълкуванията от територия до територия. “
Дали тези проблеми могат да бъдат решени, като стартираме с проблема „ Сити “, в огромна степен ще дефинира дали Финансовият феърплей ще бъде общопризнат като същински работеща мярка.
4. НАПРАВИ ЕВРОПЕЙСКАТА СУПЕРЛИГА ПО-ВЕРОЯТНА
Ерата на ФФП способства за това Шампионската лига да стане надалеч по-предвидима. Все по-нарастващата финансова бездна сред най-богатите клубове и всички останали, която към този момент не може да бъде преодолявана с парите на чичко-паричковците, понижи до най-малко възможностите някой от колосите да се препъне още в груповата фаза на шампионата. Така тимовете на четвъртфиналите са все остарели познайници, като изключим приключението на Аякс предишния сезон.
Дори и някои от обичайните суперсили на континента към този момент не могат да запазят темпото на хегемоните. Милан да вземем за пример неотдавна бе лишен от право на присъединяване в евротурнирите за година поради нарушение на разпоредбите на ФФП.
В ШЛ десетилетието на новия финансов правилник бе доминирано от Реал Мадрид, Барселона и Байерн – три от четирите най-богати клуба в света дружно с Манчестър Юнайтед. След като даде всички четири финалисти в двата евротурнира предишния сезон, наподобява обаче, че Премиър Лийг може най-сетне да подчертае директната връзка сред резултатите и финансовия мускул: Голямата шесторка сформира 60% от Топ 10 на най-състоятелните клубове в света.
Привържениците на европейска Суперлига настояват, че тя е нужна като отговор на това, че вътрешните шампионати са станали прекомерно предсказуеми, а дупката сред тези на върха и техните кандидати се трансформира в пропаст.
Като отдалечи елита от останалите и наруши спортния баланс, ФФП даде по-голяма власт и мощност на най-богатите клубове. Последицата от това е или Суперлига или, по-вероятното, промени в Шампионската лига, които да дадат на най-големите тимове повече мачове и, надлежно, повече пари.
Тим Уигмор, „ Дейли Телеграф “
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ