Учителят – извор на вдъхновение, познания, стремеж към постижения. Учителството

Учителят – извор на ентусиазъм, знания, блян към достижения. Учителството – задача, предопределение, отговорност. Така стоят нещата на доктрина. На процедура елементарно се сблъскваме с други теории на вероятностите. Фактите – все по-голяма липса на учители, тържествуваща неначетеност, изчезваща нация…

На фона на неумиращата просветителна система, схваната от ревматоиден артрит, в България въпреки всичко има дребни извори на ентусиазъм и достижения. И когато един преподавател си разреши волността да осъществя призванието си, безкористно и гратис са сее познания на международно равнище, постоянно се сблъсква със свещената елементарност.

Теодосий Теодосиев – ТЕО. Учителят по физика от Казанлък, който няма потребност от системата, тъй като самичък е основал такава. Успешна, работеща – можеш да видиш плодовете й в извънредно високите награди и достижения на квалифицираните от него възпитаници. Той преподава физика повече от четири десетилетия. Автор е на неповторимата Методика за основаване на силов разсъдък, на която разчита в своята школа по приложна математика и физика. Г-н Теодосиев е подготвил стотици млади очаквания, които потеглят към влиятелните университети Принстън, Кембридж, Станфорд.

Той е откровен в изявленията и в никакъв случай не пести истината. Особено към родителите, които неотдавна го упрекнаха, че не преподава по учебник и написа слаби оценки.

„ Няма да неистина възпитаници и родители, че децата им знаят. Предпочитам тук да получават двойки, в сравнение с в университета. Защото в случай че един лекар излъже пациента, че е здрав, той може малко да поумре “, с възприятие за комизъм разяснява господин Теодосиев.

За компликациите по пътя и научените уроци, за неподходящите условия и дисциплината, за морала и призванието – споделено от индивидът, посветил се на светлите мозъци на бъдещето – Теодосий Теодосиев.

Моят татко ме е научил първо да си виждам работата. Той споделяше, че една работа се прави до тогава до момента в който се свърши, а не до момента в който ти е приятна. Е, правилно е, че работата ми е приятна. Вярно е, че съм подготвен да си заплащам и то голяма цена да платя, само че ми работи вдъхновяващо това съществуване на тези дребни и надарени човечета.

Един от законите на Мърфи гласи, че човек с цел да реализира нещо значимо в живота си, би трябвало да има своя най-малко неподходящи условия. Е, ние ги имаме.

Един академик може да бъде муден, само че пък в миналото да реализира някакво свръхсветовно достижение. Някои деца са по-бавнички, само че може да станат учени от международна големина, стига да се прояви самообладание към тях.

През XXI век най-скъпият артикул ще бъде положителното обучение.

Талантлив народ сме, само че това не е задоволително, тъй като човек може да умножи живота си по нула, или по минус едно, което е още по-лошо…

Нашето не е единствено формули, не е единствено убийствено решение на ужасяващи задания, физиката е философия, това е природата, това е вселената. Това е просто философия на вселената.

В българското обучение има хиперинфлация – сегашната шестица се равнява на четворка от преди 20 години.

Възпитанието е доста значимо. Днес българчетата се учат от малкия екран, която надалеч не е 21 век. Това е едно разрушително въздействие. Бих споделил сатанинско…

…

Кръгът на познанието има една специфичност – колкото повече го разширяваш, толкоз повече нови незнайни, нови въпроси пораждат пред откривателя. Затова през днешния ден няма енциклопедисти.

Никой не желае да посещава курсовете за учители, които предлагам. Оказа се, че българският преподавател избира да отиде в чужбина да бере ягоди, да гледа остарели хора, в сравнение с да си увеличи квалификацията.

У нас към момента битува визията от времето на тоталитаризма, че интелектуалният труд не коства нищо. Преди години Иван Станев Иванов (най-успелият наш физик) завоюва първия златен олимпийски орден по физика за България. Тогава министър Александър Фол му стисна ръката, сподели „ Давай, Иванчо, все по този начин! “ – и това беше всичко. Същата година едно отново такова 18-годишно момче стана отличник по дълбока оран и бе направено воин на социалистическия труд. За страдание хората, които ръководят България, робуват на сходна идеология – идеологията на дългата мотика. Но това е почтено за някоя африканска страна. Така ние пагубно дерайлираме от пътя на съвременността и оставаме нация от прислужници, нарушители, стриптийзьорки. Тютюнева или доматена република.

Нашата система на висшето обучение е закостеняла, с цел да се промени нещо, някой би трябвало да почине – конкуренция просто не се позволява. Много сме положителни в това.

Много неистина се е натрупала в системата. Добрите, олимпийците, са необикновено положителни, само че това е макар системата. Моята школа да вземем за пример е едно изцяло извънсистемно събитие. Безплатно за учениците. На това обаче се гледа като на нелоялна конкуренция против поощряваната у нас наклонност към частно обучение.

Имах по-възрастен сътрудник, който ме съветваше да си подбера 5-6 деца за народен тим, а останалите да зарежа. Но за мен са значими всички, също така дано отново напомня за другите криви на развиване. Имам възпитаник, който не завоюва медали, не стана научно величие, само че сега е най-големият експерт по принтери в България. И такива имам доста. За мен е значимо хората да осъществят тавана на опциите си, не да стават учени.
При нас се приготвяше Елена Атанасова, която не завоюва орден на олимпиада, обаче направи огромно изобретение в нуклеарната физиката. Влезе в учебниците, спести милиарди евро на Европейския съюз при построяването на ускорителя в ЦЕРН.

За божественото и сатанинското в науката
Фантастът Айзък Азимов един път споделил, че човек е пратен от Бог в света, с цел да основава в него ред, да противодейства на ентропията. Аз имам серия лекции, в които преглеждам седемте смъртни гряха от християнското богословие от позиция на термодинамиката. И съвпадението е изумително. Всичко, което пречи на развиването и способства разрушението, може умерено да се разпознава с един от тези грехове: яд, лакомия, злоба, алчност, сласт, горделивост, леност. И човек елементарно може да се поддаде на някой от тях.
За страдание в света няма система за сигурност за предотвратяване от цялото зло, с което се заливаме. У нас моделът на разрушително самознание се възпроизвежда ежечасно от медиите.
Трябва да се влага във образование – даже не толкоз в просвета. И да се предизвикват дребното здрави места в нашето общество. В една Австралия да вземем за пример не можеш да видиш порносайт, филтрират се. Обществото се самозащитава. Там е обществено самоубийство да се подиграваш със семейство, учебно заведение, черква. Това са общества, които имат бъдеще.

* Използвани са фрагменти от изявление на Теодосий Теодосиев пред списание „ Обекти “, брой 3, септември 2009 г.(www.obekti.bg) и негови изявления пред медиите.

…

Ето и отвореното писмо на един от учрeдителите на Фондация „ ТЕО “ – господин Белослав Белчев, оповестено във фейсбук профила на Фондацията на 3-ти юли 2015 година Повод за това изявление са нападките против Теодосий Теодосиев.

„ Посегнаха и на Тео. България е страната, в която Бай Ганьо убива Алеко. Страната на войнстващата дивотия. Днес посегнаха и на индивида, който им сподели, че е „ смъртно рисково да си елементарен „. Последният, прочут на мен, който стърчи в пустинята наречена българско обучение. Стърчането, както знаете, у нас също е смъртно рисково. Да, Тео написа двойки. Двойки освен по по физика, само че и двойки по морал. Те са за тези, които желаят да минат по втория метод. Само той ни остана да ни навира истината в очите. Не я желаеме. Малки хора с мазни ръчички, чието житейско дело е лимитирано до основаване на себеподобни, изпълзяха от виртуалния свят на улицата. Мръсотията събира към себе си още нечистотия. Тео, те са доста, а ти си един, само че в природата има напълно равновесие. Колкото повече са те, толкоз ти си по-голям. Тео от дълго време принадлежи на света. Светла парченце от него е в хилядите мозъци, които е основал, които през днешния ден творят и основават бъдещето. Да, Тео пречи. На тези, които желаят шестиченца по втория метод, на тези, които пишат шестиченца по втория метод, а и на тези с овехтелите образователни стратегии и правилници, които оставят след себе си разрушени гимназии. По делата им ще ги познаете “.

Вижте още: