Деца-наставници събират ромчета по къщите
Ученици-наставници са прикрепени към ромчета, застрашени да отпаднат от учебно заведение, като задачата им е с добър персонален образец и поддръжка да ги задържат в клас. Сутрин наставникът отива в дома на детето в махалата и го взима оттова, с цел да отидат дружно на учебно заведение, оказва помощ му да не изостава с уроци и домашни. Обучението от връстници е доста дейно и тази процедура се оказва измежду най-успешните в учебните заведения от мрежата „ Всеки възпитаник ще бъде първенец ”. Това описа Деян Колев, ръководител на Център за междуетнически разговор и приемливост „ Амалипе ” – организацията, която 10 година гради мрежата. В момента в нея са 280 образователни заведения с деца от малцинствата, а 200 от шефовете им се събраха през днешния ден на двудневна среща в Пловдив, на която на следващия ден идват министърът на образованието Красимир Вълчев и шефове на три дирекции в МОН.
Всички учебни заведения от Пловдивска област в мрежата също ползват модела за двойки ромче-наставник. Малките ментори са възпитаници, които може и да не са отличници, само че са неофициални водачи, изясни директорката на ОУ „ Васил Левски ” в Караджово Красимира Благоева. По-малките се въздействат от тях, защото нормално наставникът също е от общността, само че от по-будно семейство с по-висок статус и въздействие в групата. Родителските клубове и разнообразни форми на интеркултурно образование в наложителните и факултативни часове са различен ефикасен инструмент за задържане на ромчетата, демонстрира опитът на „ Амалипе ”.
От всички 280 учебни заведения в мрежата през предходната година в 118 не е изнемощял нито един възпитаник, а единствено в 7-8 има по-голяма централизация на деца, които са спрели да посещават занятия. Данните сочат също, че 91% от приключилите 7. клас в тези заведения са траяли в гимназия, за съпоставяне – през 2010 година делът им е бил 38 на 100. Намаляват и насъбраните отсъствия без уважителна причина. Всяко пето от тези учебни заведения стана новаторско и към този момент работи освен за задържане на децата, а и за повишение на качеството на обучение, акцентира Деян Колев.
Искат нов ред, когато възпитаник напуща страната
Да се трансформират регламентите при овакантяване на учебно заведение поради тръгване в чужбина и връщане назад, упорстват от Център " Амалипе ". Този развой е натоварен измежду ромите и турците, а сега няма действителни данни за него. Както при овакантяване на страната се желае документ за единодушие от другия родител, по този начин може да е наложително да се показа и уверение от учебното заведение, че детето е отписано оттова, предлага ръководителят на организацията Деян Колев.
Въпреки желанията за обвързване на системата за обсег с граничните служби, то още не е реалност. В други страни системата е гъвкава и постоянно поема децата. Особено в Германия нормално ги записват на учебно заведение. Когато се върне ученикът обаче, той би трябвало да показа документ оттова, удостоверен с апостил – условие, което всеобщо не се съблюдава, и пречи хлапето да се запише още веднъж у нас. Още по-сложно е, в случай че си пристигна в средата на образователната година – нито може да му се признае половинката зад граница, нито е подходящо да се чака началото на идната. Ако пък е учило 2 година по друга система, постоянно нашата не ги признава и в случай че го върнем с 2 година обратно, ученикът изцяло ще се домитивира, уточни Колев. Според него в по-дългосрочен проект може да си мисли за обща система на министерствата в разнообразни страни, която да следи придвижването на деца.
Друга нужна смяна касае промяната с делегираните бюджети. От „ Амалипе ” регистрират като добра стъпка отделянето на повече запаси за дребни учебни заведения, спомагателни пари за работа с уязвими групи, поемането на разноските за пътни на средношколци от село до учебно заведение, положителния разговор с МОН през последната година. Настояват обаче, както има обединен стандарт за възпитаник, паралелка и институция, да се вкара обособен и за учебно заведение, което е само в обитаемото място. Колев се стимулира с това, че в случай че в Христо Даново такива образователни заведения имат по 500 ромчета, в Северна България са с по 100. „ Политиките би трябвало да се вършат не за огромните градски учебни заведения, а и за селските и ромските. Двата вида са като крилата на аероплан – в случай че едното е развалено, пада цялата машина ”, заключи Колев.
Всички учебни заведения от Пловдивска област в мрежата също ползват модела за двойки ромче-наставник. Малките ментори са възпитаници, които може и да не са отличници, само че са неофициални водачи, изясни директорката на ОУ „ Васил Левски ” в Караджово Красимира Благоева. По-малките се въздействат от тях, защото нормално наставникът също е от общността, само че от по-будно семейство с по-висок статус и въздействие в групата. Родителските клубове и разнообразни форми на интеркултурно образование в наложителните и факултативни часове са различен ефикасен инструмент за задържане на ромчетата, демонстрира опитът на „ Амалипе ”.
От всички 280 учебни заведения в мрежата през предходната година в 118 не е изнемощял нито един възпитаник, а единствено в 7-8 има по-голяма централизация на деца, които са спрели да посещават занятия. Данните сочат също, че 91% от приключилите 7. клас в тези заведения са траяли в гимназия, за съпоставяне – през 2010 година делът им е бил 38 на 100. Намаляват и насъбраните отсъствия без уважителна причина. Всяко пето от тези учебни заведения стана новаторско и към този момент работи освен за задържане на децата, а и за повишение на качеството на обучение, акцентира Деян Колев.
Искат нов ред, когато възпитаник напуща страната
Да се трансформират регламентите при овакантяване на учебно заведение поради тръгване в чужбина и връщане назад, упорстват от Център " Амалипе ". Този развой е натоварен измежду ромите и турците, а сега няма действителни данни за него. Както при овакантяване на страната се желае документ за единодушие от другия родител, по този начин може да е наложително да се показа и уверение от учебното заведение, че детето е отписано оттова, предлага ръководителят на организацията Деян Колев.
Въпреки желанията за обвързване на системата за обсег с граничните служби, то още не е реалност. В други страни системата е гъвкава и постоянно поема децата. Особено в Германия нормално ги записват на учебно заведение. Когато се върне ученикът обаче, той би трябвало да показа документ оттова, удостоверен с апостил – условие, което всеобщо не се съблюдава, и пречи хлапето да се запише още веднъж у нас. Още по-сложно е, в случай че си пристигна в средата на образователната година – нито може да му се признае половинката зад граница, нито е подходящо да се чака началото на идната. Ако пък е учило 2 година по друга система, постоянно нашата не ги признава и в случай че го върнем с 2 година обратно, ученикът изцяло ще се домитивира, уточни Колев. Според него в по-дългосрочен проект може да си мисли за обща система на министерствата в разнообразни страни, която да следи придвижването на деца.
Друга нужна смяна касае промяната с делегираните бюджети. От „ Амалипе ” регистрират като добра стъпка отделянето на повече запаси за дребни учебни заведения, спомагателни пари за работа с уязвими групи, поемането на разноските за пътни на средношколци от село до учебно заведение, положителния разговор с МОН през последната година. Настояват обаче, както има обединен стандарт за възпитаник, паралелка и институция, да се вкара обособен и за учебно заведение, което е само в обитаемото място. Колев се стимулира с това, че в случай че в Христо Даново такива образователни заведения имат по 500 ромчета, в Северна България са с по 100. „ Политиките би трябвало да се вършат не за огромните градски учебни заведения, а и за селските и ромските. Двата вида са като крилата на аероплан – в случай че едното е развалено, пада цялата машина ”, заключи Колев.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ