Просвещението
Учените към момента не могат да схванат, каква е повода за нашата галактическа самотност. Безкрайното продължаващо търсене на извънземен рационален живот за някои хора гладко и незабелязано се е трансформирало в същинска фикс идея.
Защо към момента не сме разкрили никого, макар всичките ни опити и теоретичната база, с която разполагаме и ясно загатваме за изцяло друг резултат. Напоследък се появяват от ден на ден нови хипотези, които изясняват нашата самотност. Немският астрофизик Михаел Хипке от обсерваторията Зонеберг обаче има свое мнение по този въпрос.
Според немския откривател
една от най-сериозните компликации, с които извънземните цивилизации могат да се сблъскат по пътя си на проучване на галактическото пространство, е гравитацията, която може просто да затвори достъпа до космоса даже за софтуерно напреднали извънземни цивилизации.
Но какво да кажем за хората? Всъщност за по-малко от 100 години човечеството освен намерило метод да излезе отвън атмосферата на нашата родна планета, само че също по този начин и да стартира интензивно проучване на другите планети в Слънчевата система. Така че, за какво напредналите извънземни цивилизации да не могат да създадат същото?
Проблемът, съгласно Хипке, се крие в самите планети, които тези (хипотетични) извънземни цивилизации (хипотетично) назовават собствен дом.
Според най-разпространеното мнение измежду астрономите,
е, че най-подходящите планети са по този начин наречените суперземи – скалисти екзопланети, които имат доста по-високи индикатори за маса спрямо нашата Земя. На тези планети е особено, че имат по-плътна атмосфера, която е в положение да отбрани условните форми на живот, ситуирани върху или под повърхността.
Именно тези планети, съгласно учените, могат да имат всички запаси, нужни за живот. Те обаче имат един сериозен минус.
В своето проучване Хипке пресмята равнището на тягата, належащо на галактическият транспортен съд да избяга от атмосферата на междинна супер-земя или на по-масивна планета. Изчислено е, че потреблението на стандартно гориво в тези случаи бързо ще направи сходни изстрелвания от скъпи до невъзможни.
Например, за изстрелването на класическа ракета Аполо от повърхността на супер-земята ще изисква почти към 400 000 тона гориво, което, както Хипке написа в публикацията си, е
Изчисленията на Хипке демонстрират,
че потреблението на основани на CRS галактически кораби, употребяващи стандартни горива, ще бъде допустимо, само че прекомерно непрактично за цивилизации, живеещи на повърхността на супер-Земите. Ако обаче приказваме за още по-масивни светове, тогава в този случай техните жители ще би трябвало да търсят различни разновидности за електроцентрали, с цел да могат да отидат в космоса, една от които може да бъде да вземем за пример атомната електроцентрала.
Колкото по-голяма е планетата и нейната маса,
толкоз по-малко дейно става химическото гориво. Липса на успеваемост е равна на нараснала консумация. Повишено ползване е равно на понижена икономическа жизненост.
В последна сметка, отбелязва Хипке, количеството гориво, належащо за всяко изстрелване, ще бъде такова, че като цяло ще понижи броя на вероятните изстрелвания и, като резултат, развиването на галактическата стратегия.
Но защото приказваме за хипотетични извънземни цивилизации, е изцяло допустимо да приказваме за изцяло разнообразни технологии, които са изцяло разнообразни от нашите, позволявайки им да изследват галактическото пространство.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
