Учените са стигнали до извода, че е възможно да отслабнете

Учените са стигнали до извода, че е допустимо да отслабнете без строги диети, като употребявате единствено умствените си качества. Просто би трябвало да знаете по какъв начин това работи.

Ерик Робинсън, психолог от университета в Ливърпул, е създал любопитен способ за намаляване, който съвсем всеки може да употребява. Единственото, което е належащо за това, е нашата памет.

Хората постоянно си показват отслабването като битка с несъразмерния вкус на личния си корем, само че психолозите са склонни да считат, че съзнанието е не по-малко отговорно за образуването на глада.

Освен това, сигурен е Робинсън, ролята на мозъка в този развой е толкоз огромна, че можете да се почувствате сити, просто като си спомните в елементи какво сте яли за финален път. " Според редица проучвания скрити психически фактори могат да повлияят на апетита, само че множеството хора не знаят за това ", споделя той. " И това е доста значимо, като се има поради световната наклонност към затлъстяване. "

Как работи методът Робинсън?

Последните опити, изследващи въздействието на съзнанието върху апетита, частично се основават на наблюдения на хора, страдащи от антероградна амнезия, нарушаване на паметта за събития, настъпили след началото на болестта. Такива пациенти могат да вземем за пример да влязат в дълъг и трогателен диалог с преди малко срещнат човек, само че след 20 минути изцяло не помнят за диалога и даже не разпознават събеседника. „ Само 20 минути по-късно те няма да си спомнят какво им се е случило преди малко “, споделя Робинсън.

Същото се случва и при тези пациенти при хранене. Едно изследване включва някогашен музикант и някогашен банкер. И двамата страдат от антероградна амнезия. Първо на участниците в опита е дадена паница със сандвичи и сладкиши и са помолени да ядат, до момента в който се наситят. След това чиниите се отстраняват и след 15 минути се връщат още веднъж напълнени. Здравите субекти към този момент не желаят да ядат, само че двамата с амнезия стартират второ хранене на драго сърце. „ Такива пациенти не помнят, че към този момент са яли, и в случай че след известно време им бъде препоръчана лека закуска, те ще стартират да ядат още веднъж “, споделя Глин Хъмфрис от Оксфордския университет, който е провел този опит.

Във втората част на опита за намаляване им е даден избор сред оризов пудинг, чипс или шоколад и след известно време още веднъж им е препоръчан същия набор от артикули. Повечето елементарни хора имат присъщо предпочитание за многообразие във вкусовите чувства, тъй че те няма да изберат едно и също ядене два пъти поред - това събитие е известно като сензорно-специфична задоволеност. Забележително е, че двамата страдащи от амнезия също демонстрират по-малък интерес към храната, която избират първия път - макар че не могат да си спомнят да са я яли неотдавна. Очевидно те не са имали проблеми с обработката на сензорна информация - мозъците им просто не са били в положение да образуват ясна, съзнателна памет за процеса на хранене. При неналичието на този спомен те към момента се чувствт гладни даже на цялостен корем.

Изглежда, че здравият мозък би трябвало да забележи какво яде притежателят му. Последните проучвания обаче удостоверяват, че мозъкът елементарно се заблуждава. Джеф Брунстром от университета в Бристол прави талантлив опит. Доброволците получават простата задача да изядат купа чорба. Това, което те не знаят, е, че в дъното на купата има тръба, която минава през масата, през която Бранстрьом може дискретно да прибавя чорба към някои от субектите, до момента в който се хранят.

Така някои от участниците в опита ядат повече, в сравнение с допускат. Наблюдението на доброволците продължава през целия ден: както се оказва, количеството храна, което изяждат след изяждането на супата, зависи доста повече от това дали преценят размера на купата си като огромен или дребен преди хранене, в сравнение с от действителните размери на чорба, с която ги нахрани Брунстрьом.

Всички тези обстоятелства опровергават теорията, че единствено стомашните хормони са виновни за възприятието на апетит. „ Това не значи, че стомахът въобще не взе участие, само че ролята на когнитивната активност при образуването на апетита до момента е била съществено подценявана “, споделя Брунстром. И при избрани условия нашите мисли могат да бъдат решаващи.

Пренебрегването на това може да докара до отрицателни последствия в нашето забързано време. Похапването на работа стана навсякъде, а на вечеря доста от нас гледат телевизия или са заети със смарт телефоните си. Всички тези разсейвания притъпяват загатна за това, което сте яли. И по този начин, в един от опитите Бранстром моли субектите по време на обяд да заемат едната си ръка с същинското хранене, а другата с игра на пасианс. След това съвсем не помнели какво тъкмо са яли, а по-късно денем непрекъснато " хапали ".

Яжте с възприятие

Именно заради тази причина учените изследват опцията за възстановяване на спомените за храна на сетивно равнище. Робинсън неотдавна се опита да вкара своите субекти в положение на „ умишлено хранене “. Той пусна триминутен аудиозапис на група дами с наднормено тегло, които ядат сандвичи с шунка, призовавайки ги да се концентрират изцяло върху възприятията, които изпитват от типа, усета и миризмата на храната. Контролната група от субекти се храни под съпровода на мелодични звуци на кукувица. Както чака Робинсън, хората, които са помолени да опитат храната, след това дават по-пълно изложение на това, което са яли и употребяват 30% по-малко калории при идващото си хранене три часа по-късно.

Този способ не е безусловно подобаващ за всеки, който желае да отслабне без диети, само че Робинсън има няколко различни хрумвания. Както демонстрира един от неговите опити, в случай че човек бъде помолен да си спомни какво е ял последно, апетитът му нормално понижава, намалявайки вероятността от преяждане. Въображението също може да пристигна на помощ: американски учени са разкрили, че в случай че си представим доста в детайли ястието, което бихме желали да ядем, можем да се убедим, че в действителност към този момент сме яли това ядене. В този случай възприятието на апетит също се притъпява.

Робинсън сега работи върху мобилно приложение, което ще припомня на потребителя през целия ден да помни какво е ял сутринта. Въпреки това, признава ученият, ще бъде допустимо да се ревизира дали операцията на паметта е в действителност ефикасна като способ за намаляване единствено по време на широкомащабни клинични проби. Освен това Робинсън подозира, че мнозина може да намерят неговия способ за прекомерно изтощителен - изключително в случай че спазващият диета би трябвало да слуша аудиозапис с всяко хранене.

Добрата вест е, че методът на осъзнатото хранене не понижава чувственото наслаждение от процеса. Напротив, субектите се радват на опцията да оценят изцяло разнообразието от чувства, които храната провокира.

Кой сподели, че вкусването на храна е неприятно? - декларира Робинсън.

Ако паметта в действителност може да се употребява за притъпяване на глада и отслабването без диети, в бъдеще на хората с наднормено тегло може да бъде препоръчана изкусителна опция на строгите диети - стратегия за намаляване, която покачва удоволствието от храненето.

Ако търсите съдружник в битката с килограмите, разгледайте нашите изпитани диетични предписания.