Експедиция в Чиксулуб: тайната на ударния кратер
Учените от НАСА най-сетне направиха това, за което геолозите (и колкото и да е необичайно – астрономите) мечтаят от десетилетия. Те се спуснаха на дъното на океана, в сърцето на най-древния ударен кратер на Земята – Чиксулуб. Според по-голяма част от учените този кратер е останал от удар на голям астероид, унищожил динозаврите преди 66 милиона години.
При рухването на астероиди на планетата постоянно пораждат радиални кратери, напомнящи на кръгове от хвърлен във водата камък. Сега учените са разгласили резултатите от първата сондажна експедиция в Чиксулуб, най-древния удар кратер на полуостров Юкатан, Мексико.
Смята се, че този кратер се е образувал от рухването на голям астероид, който е довел до необратими климатични промени, погубили динозаврите.
Откритието на откривателите е удостоверило, че гранитните камъни от недрата на земната кора в действителност се намират на върха на утаечни породи, а това значи, че хипотезата за образуването на радиалните кратери най-накрая е доказана. И въпреки че на Земята Чиксулуб е единственият от съхранените в наши дни кратери от подобен тип, на другите планети от Слънчевата система те са доста повече.
Например предишния месец учените от НАСА са открили, че пръстените в ударния басейн Ориентал на Луната евентуално са се формирали по същия метод.
Сега откривателите са се потопили в земните глъбини, с цел да изследват епицентъра на един от най-значимите международни катаклизми. За да обхванат в самото сърце на кратера, учените трябвало да създадат сондаж на 670 метра в морското дъно, за което откривателите употребявали сондажна платформа.
Образците на такава дълбочина съдържат фрагменти от най-коренните гранитни породи, които са излезли на повърхността от удара на голям метеорит. Преди да се потопят в дълбините на морето, учените тествали технологията за продупчване на сушата. Това е първият случай, когато откривателите пробиват по този начин наречения пиков пръстен – радиален каменен гребен навътре в самия ударен кратер. Подобни кратери са откривани на Луната, Марс и даже Меркурий, само че на Земята сходни проучвания се организират за първи път.
Внимателното проучване на пиковите пръстеновидни породи ще разреши на учените да ревизират модела за формиране на кратера и да открият дали това място е било едно от първите, където след удара се е появила микроскопична фауна.
Най-пиковият пръстен се е образувал за няколко минути. Веднага след удара разтопената тога се е издигнала на към 10 километра, а по-късно е потънала, образувайки въпросния радиален гребен.
След това породите са изстинали и се е формирал пиковият пръстен, състоящ се от коренни породи. А към този момент в идващите часове океанското цунами е донесло дънен пясък в големия кратер, след което е почнало варовиково отсрочване, траяло милиони години.
Пълният доклад за разкопките и неповторимите находки на учените са оповестени в изданието Science.
