Просвещението
Учените и тяхното схващане за философията е една сложна тематика, която ще разгледаме в тази публикация. Еволюцията на човечеството се характеризира с подеми и спадове, ренесанси и междинни епохи. В тези интервали от време има хора, които се отличават със своя дух и принос към човечеството.
След доста години към момента приказваме за тях и се опитваме да разберем работата, която са оставили като завещание на човечеството, или просто сме зашеметени от следствията от цялото това интелектуално изпитание.
Учените философи са били надълбоко загрижени
за смисъла на своята просвета, за ролята, която тя играе в обществото, само че и за личния си дълг като носители на човечеството.
НИКОЛА ТЕСЛА (1856-1943)
Легендата към неговата персона притегля всеки ден доста учени и младежи, които се стремят да намерят пътищата за развиване на науката. Въпреки че името му в този момент се преплита с най-модерните коли, ние в действителност не знаем кой е този непретенциозен академик и надълбоко метафизичен надъхан човек, който в парковете на Будапеща рецитира Гьоте и открива нови способи и нови благоприятни условия за потребление на електричеството, предвиждайки и пророкувайки друг свят.
Никола Тесла е роден в село Смилян в Лика, недодялан регион на тогавашната Австро-Унгарска империя. Той е израснал в консервативно семейство – той е наследник на духовник – в което, с цел да чете, би трябвало да измъкне книга от библиотеката през нощта и да я чете на слабата светлина на свещ в стаята си. Смъртта на брат му на седемгодишна възраст, който също беше детето знамение на фамилията, го тревожи мощно и той беше заставен да порасне по-бързо. След доста старания той съумява да учи науката, която обича, тази на физиката и по-специално електромагнетизма, който по това време претърпява огромен разцвет. Като студент се пристрастява към хазарта, където губи всичките пари на татко си, а също по този начин се пристрастява към потреблението на кофеин. Силата му обаче била по-голяма от пристрастеностите и по тази причина той съумял да ги преодолее почтено.
По време на университетските си години
той бил дискредитиран от своите професори, когато се чудел дали сложният проблем със загубата на сила, донесен със себе си от тогавашните стандартни лампи с непрекъснат ток, може да бъде решен. Опитвайки се да откри решение на казуса с електрогенераторите, той се разхожда в общинския парк на Будапеща, рецитирайки стихове от „ Фауст “ на Гьоте, които е научил наизуст. Тогава той беше въодушевен да изобрети изменчив ток, който щеше да промени хода на човешката еволюция един път вечно. Това изобретение го тласка към огромни завършения.
Известният му спор с известния откривател Томас Едисон е останал в историята като войната на теченията. Когато Никола Тесла му предложи знанията си, той вместо това се възползва от невинността си, като не съблюдава авансово контрактуваното им съглашение. Този спор за това коя форма на електричество е по-полезна и по-безопасна докара Тесла до банкрут, защото работата му беше дискредитирана посредством наказателни дейности.
Май 1886 година го заварва като доста други да работи като служащ, с цел да оцелее, получавайки нищожни приходи, толкоз ниски, способни да накарат служащите от това време да се надигнат и да дефинират по-късния Ден на труда. Тесла беше там, преклонен и изолиран в Съединени американски щати, на другия завършек на Земята, надалеч от всичките си познати. Той не се предава, прави нови изобретения и открития, а визията му за свободна и универсална връзка и сила е най-малко отчасти осъществена век по-късно.
Неговата работилница и писанията му изгоряли и по-късно той ги възвърне по памет. Кулата, посредством която той опитва върху концепция, която ще докара до еволюцията на човечеството един път вечно, беше съборена и унищожена, най-вероятно по виновност на държавното управление на личната му страна, което го смяташе за разузнавач. В края на живота му неговите вложители му обърнаха тил, а мнозина го смятаха за губещ.
Никога не се предавал.
Той в никакъв случай не е упреквал никого, нито Едисън, нито американското държавно управление, като по този метод демонстрира достолепието си, както и дълбокото си философско схващане. Той уточни повода, че трудовете му не намират отклик, че човечеството към момента не е готово за тези открития и те ще намерят отклик след стотици години. Както се оказва отчасти.
В последните си дни той се грижи и храни гълъби в центъра на Ню Йорк в хотел, където е отседнал. И когато бял гълъб пристигна и умря на прозореца му, той разбра, че е пристигнало времето му…
Думите, с които той приключва своята автобиография, единственият ръкопис, останал ни дружно със 100 и дванадесет патентовани патента, ни демонстрират неговата огромна философска дълбочина и обобщават това, което самият той е отстоявал в живота си. Според Тесла:
“ Ученият човек не се стреми към неотложен резултат. Той не чака неговите напредничави хрумвания да бъдат признати незабавно. Неговата работа е като тази на сеяч за бъдещето. Неговата задача е да постави основа за тези, които ще дойдат и да уточни пътя. “
АЛБЕРТ АЙНЩАЙН (1879-1955)
Животът е като карането на велосипед. За да запазите равновесие, би трябвало да продължите да се движите. “
Алберт Айнщайн, в писмо до сина си Едуард,
5 февруари 1930 година
Вероятно най-важната фигура на 20-ти век, Алберт Айнщайн повлия на нашето време повече от всеки различен академик.
Само неговите научни открития раздрусаха основите
на приноса на науката към дисциплината философия и назад. Научното изобретение на специфичната доктрина на относителността революционизира метода, по който възприемаме концепциите за пространство и време.
Съпротивата, която тази доктрина срещна обаче, беше мощна, защото хората я поясниха както намереха за добре, отричайки ново изобретение, което би разчупило границите на човешкото знание. Вярванията му от време на време се смятаха за еврейски, от време на време за нацистки, а от време на време за теории на несъизмерим човек. Въпреки това, той, постоянно с изострен разум и мисъл, която слага пред себе си здравия разсъдък, съумя да потвърди несъмнено господството на актуалните хрумвания.
Възприятието на човечеството мина от три към четири измерения посредством общата доктрина на относителността и въпросът за съществуването на Бог евентуално в никакъв случай не е бил толкоз доста нуждаещ се от удостоверение или отказване от академик. Айнщайн приказва за Бога на Спиноза, Бог на философска основа, не персонален и наказващ, а като нещо тънко, осезаемо и необяснимо, което се крие зад всички забележими закони и връзки.
Неговата философска позиция
по отношение на свободната воля и морала докара до спор сред колосите на квантовата механика, в това число самия него. „ Бог в действителност ли играе на зарове “ или не? Като детерминист, той се изправи против бранителите на несигурността на квантовата физика, само че в последна сметка не съумя да откри решение на загадката на случайността. Пацифист и герой, той се опита с огромно примирение да докара до смяна и обединяване сред хората и страните във време, когато войната раздра човечеството вечно.
Винаги той се опитвал да се изправи против компликациите на един живот с такава отговорност и в това време като част от семейство с доста компликации, правейки свои лични неточности, които се опитвал да поправя при всяка опция.
Алберт Айнщайн бил неповторима персона, човек, моделиран след философска школа по типичен метод, който беше човек на науката, мистик, актьор и деен в политическата отговорност на своето време. Научната му активност и през днешния ден дава нови плодове на научната общественост и образецът му въодушевява хората, защото самият той е бил образец за философ-учен.
КАРЛ САГЪН (1934-1996)
Смятан е за най-големия популяризатор на науката през 20 век. Чрез телевизионното шоу „ Космос “ той съумя да доближи до сърцата на милиони хора и да ги въодушеви, както би желал, да погледнат към звездите. Притеснен и непрекъснато угрижен за проучването на нови екзопланети, само че също и за опцията за живот на други планети, като Венера или Марс, той посвещава живота си на проучването на галактическата просвета.
Мисиите на НАСА “Вояджър ” и “Пионер ” донесоха детайл от личните си старания за довеждане докрай и обогатиха астрономическата просвета. Чрез голямата си писмена работа той съумя да съобщи знанията на своята просвета на от ден на ден и повече хора, само че и самичък да признае грешките си. В книгата си „ Светът, населяван от демони “, Карл Сейгън разказва своите неточности като образец за ревизионния темперамент на науката. ⁵ Скептик и мъдрец, той съумя да балансира на опънато въже сред науката и метафизиката, само че също и сред огромната борба сред религията и науката.⁷
Карл Сейгън беше различен образец за Homo Universalis.
Учен, енциклопедист с ренесансова интерпретация, академик, със способността да следва, с помощта на класическото си обучение, литературните течения, изкуствата, социологията, той в последна сметка беше строител на мостове, който не приемаше пропастта сред позитивните науки и филантропичните науки, защото четем характерности за него.
Така възприемаме ренесансовия модел на учен-хуманист, преобладаващ в културите, останали в историята, оставяйки по този метод отпечатъка на философ-учен.
