НАСА откри условия за живот на спътник на Юпитер
Учени от НАСА стигнаха до забавния извод, че на един от спътниците на Юпитер може да съществуват условия за живот. Ганимед, който е най-големият сателит на Юпитер, а и в цялата Слънчева система, е построен главно от скали, както и от голям океан с ледници.
Структурата на небесното тяло се отличава със пластове вода в твърдо и течно положение, като в нея има огромни количества сол. Ето за какво откривателите от НАСА са на мнение, че солената вода и скалите играят съществена роля в основаването на изискванията за живот.
Специалистите от НАСА наскоро обявиха, че океанът с дълбочина няколкостотин километра има единствено един течен слой, намиращ се сред две ледени обвивки, на повърхността и на дъното.
Получената информация от извършеното ново изследване сочи, че в океана на Ганимед може да са се зародили примитивни форми на живот.
Това проучване удостоверява и още едно съмнение, съгласно което първият пласт върху скалистото дъно на океана е формиран от течна вода, а не от лед, както се предполагаше по-рано.
Галилео Галилей е бил първият изобретател на Ганимед. Италианският астроном за първи път забелязал спътника на 7 януари 1610 година с помощта на първия телескоп в историята. През седемдесетте години на 20 век за първи път стартират да се разясняват задълбочено океаните на Ганимед.
Спътникът се отличава с диаметър от 5268 км. Всъщност той е с 2% по-голям от този на Титан, който за момента се смята за втория по величина сателит в Слънчевата система.
Освен това Ганимед е единственият сателит в Слънчевата система, който има магнитосфера, както и тънка атмосфера, в която има О2. Повърхността на спътника се характеризира главно с два вида местности.
По-малка част от повърхността на Юпитеровия сателит е заета от тъмни области, осеяни с кратери, чиято възраст е към 4 милиарда години. Другата повърхност е покрита от относително по-млади и светли зони с разломи и хребети. Причината за тяхното пораждане обаче не е доказана и до ден сегашен.
