НПО-тата на неолибералите подеха нов поход срещу християнството у нас
Въвеждането на предмета „ Религия “ в учебно заведение провокира гневната им опозиция против министър Красимир Вълчев
Още с встъпването си в служба новият министър на образованието Красимир Вълчев съобщи, че един от целите му е да промени образователните стратегии, тъй като не работят по най-хубавия метод – безспорен факт. Съдейки и по плачевните разултати в разнообразни интернационалните оценения, все по-неграмотните подрастващи и неналичието на каквато и да е заинтригуваност на младите към образованието, и то от години, е нужна коренна смяна на метода на преподаване, на метода на поднасяне на информацията в учебниците, на методите да се провокира ученолюбивост измежду учениците.
Преди няколко дни (бел.авт. – в петък) се състоя и Отраслов съвет в Министерството на образованието и науката (МОН), на който бяха разисквани и средствата за обучение за 2025 година Извън възможното нарастване на учителските заплати, стана ясно, че министър Вълчев е изложил проектите си пред Съвета, а профсъюз " Образование " е подкрепил концепцията за смяна на образователните стратегии, като се планува да се проведат няколко дебата: за възпитанието и ценностната система в училище; в поддръжка на наложителен предмет " Религия ", за финансирането на системата и заплатата на учителите; за смяна на образователните програми; за разбор на главното обучение след седми или осми клас.
Предметът „ Религия “ в учебно заведение и гневната опозиция на НПО-тата
Именно един от посочените цели - наложителен предмет " Религия “, през последните дни, засилва НПО-тата, както деятели и някои партиите, към които са въпросните. По остаряла родна традиция, бързо, бързо се появи и петиция (о, прочувствено!), чийто създател е активистка на неправителствената организация „ Български хелзинкски комитет “, които съществени интензивности са ориентирани в отбрана на правата на ЛГБТИ, маргинализирани етноси и впрочем сходни групи.
Тази битка – на НПО-тата и на прогресивните люде (както постоянно сами себе си се определят) против проучването на религията в учебно заведение, не е нова. Повече от две десетилетия се води. През 2003 година предметът влиза в образователния проект като СИП и ЗИП, само че доста от учителите безусловно биват възпрепятствани от някои шефове и други учители да организират часовете, като или не уведомяват родителите, че към този момент има и такава алтернатива за децата им, или напълно преднамерено, точно в тези дни и часове, измислят разнообразни учебни начинания, единствено и единствено децата да не могат да влязат в часовете по „ Религия “.
Аргументите „ срещу “, общо взето са: сходно образование би разделяло децата, като видите ли, по този начин християнството (ах, каква драма) щяло да е преобладаващо – е, каква да е преобладаващата вяра в европейска страна, в чиято Конституция е записано, че „ обичайната вяра в страната е източноправославното християнство “. Вероятно в Катар (например) нямат сходни терзания, че ислямът е преобладаващ и останалите малцинства (а там има такива – християни, будисти, хиндуисти, и то 1/3) би трябвало да се преценяват с това. Но у нас видни НПО-та и техните самоотвержени деятели, от години борят християнството, в частност православието и БПЦ, необикновено загрижени за правата на другите религиозни общности или атеистите.
Следващ мотив срещу: „ Изучаването на една съответна вяра, било тя и обичайна за България, не е изключително почтено. В региона на вероизповеданията, както и съвсем на всички места другаде конкуренцията може единствено да е от изгода. Ако учениците учат православната вяра в учебно заведение, тя получава непочтено преимущество пред останалите “. Как ви звучи – като че ли не приказваме за полезности, за морал, за религия, а за чушки и домати – конкуренция трябвало. Получавала непочтено преимущество религията, е мисъл, почтена за разсъжденията на някое дете, въпреки че те не са чак толкоз скопени мисловно, колкото създателят (отново Неправителствени организации активист) на този бисер.
Друг мотив срещу е че сходно образование: „ накърнява фундаментални права “. Това умопомрачително умозаключение е прецизен откъс от... петицията, пусната от активистката на БХК, която интензивно се изявява и в най-голямата фейсбук група, касаеща българското обучение и проблемите в него. Администратор на въпросната група пък е някогашна сътрудничка на депутата от Демократична България Елисавета Белобрадова, като я съветваше точно по въпросите, свързани с образованието. За въпросната дама (не за депутатката) имаше данни – съгласно оповестените в уеб страницата на Народното събрание (2022 г.) че е със приблизително обучение и няма нужните пълномощия в сферата. Та, в нейната група, дамата от БХК бори религията непрекъснато, всекидневно, като последната й самодейност е към този момент упоменатата петиция, в която се съдържат искрено инсинуативни и погрешни изказвания. Нещо повече, има омразна изразителност, ориентирана против Църквата ни:
„...дори да бъде очакван свободен избор на изучаваната вяра, наложителното религиозно образование подронва образа на учебното заведение като водеща просветителна институция, чиято задача е да дава на първо място модерни научни познания.
Както и: - " Превръщането му в наложителен би било извънредно рискова крачка в актуалното развиване на обществото ни като цяло . " Разбирайте – религията е рискова (може, само че не християнството) остаряла и ненужна.
Защо проучването на предмета „ Религия “ би било ползотворно за децата ни.
Въпреки че непрестанно (като мотив „ срещу “) се приказва за това, че в член 13 от Конституцията на България е записано, че: „ Традиционна вяра в Република България е източноправославното изповедание ”, а не наложителна, в действителност рамката е дадена още във висшия закон.
Нещо извънредно значимо, което никой от борещите се гневно с начинанието да се учи „ Религия “ в учебно заведение, е че ние въпреки всичко сме европейци и нашата европейска цивилизация е основана на християнството и точно неговите полезности са в основата на европейските полезности. Основна християнска полезност е любовта, друга – прошката, а концепцията на сходно наложително образование не е да индоктринира (в какво в действителност – в добродетели ли, в случай че да - това е неприятно ли?), а децата ще са възпитават в нравствени добродетели. Това няма да направи образованието ни религиозно, дано успокоим разните НПО-та и съперници на концепцията.
Интересно е обаче, че същите не са по никакъв начин обезпокоени, че децата ни, за жалост, и то извънредно необратимо, са индоктринирани от чалгата, от обществените мрежи, от свободния достъп до нездравословни и рискови вещества. Те са превърнати в едни потребители, които мъчно към този момент разграничават вярно от погрешно, положително от зло, филм от действителност... Да, несъмнено, първите седем години са най-важни, само че когато фамилията не се оправя, на помощ идва Църквата, идва духовният лидер. Именно Църквата има капацитет да попречва или понижи отрицателните трендове измежду младите.
Някои ще кажат – има неделни учебни заведения, водете си децата там. И ще е прав, и няма да е прав. Да, има, само че какъв брой родители изобщо знаят какво се преподава там, по какъв начин може всичко, казано там да им е от помощ във възпитанието, а духовните лица да са техен съдружник в образованието на децата им. Единици са.
Ако обаче предметът „ Религия “ стане наложителен, последователно – колкото по- овреме, толкоз по-добре, подрастващите ще бъдат научени, подтиквани да разграничават редното от неправилното, да са по-добри, да са по-одухотворени.
А учебното заведение с изключение на да образова, може и би трябвало да възпитава, тъй като вярното образование възпитава и в морал, в отговорност, в нравственос. Предметът " Религия " само би бил от изгода – както на учителите, по този начин и на родителите.
Непрекъснато се приказва за приемливост – дано ви оповестя една вест – по- толерантна вяра от християнството няма! И не е належащо всякакви деятели да пишат добре подплатени финансово тактики, планове или по тематиката, задоволително е още от първите години в учебно заведение децата да бъдат осведомени с добродетелите, произлизащи и от религията ни.
Платени деятели или просто войнстващи атеисти?
Само малоумен човек в действителност може да повярва, че щом се предлага проучване на вяра образованието ни ще пострада и към този момент няма да е светско. Как пък същите, които в този момент врещят, че са „ срещу “, не скочиха против хилядите казина, които извират зад всеки ъгъл, по какъв начин не скочиха против безумните и преливащи от ефира излъчвания, които водят до поголовно затъпяване на нацията. Е, ще кажат някои, това са частни терени, частни медии, тяхно право е да строят и излъчват каквото преценяват. И да, и не, само че даже да го приемем за правилно, право на страната пък е да се грижи за подрастващите, за тяхното ограмотяване, за това да им предложи други възможности.
Скорошен случай потвърждава, че не приказваме за атеизъм – което е право на всеки, приказваме за войнстващ неолиберализъм, който работи против устоите на държавността, работи против хората, измежду децата. В софийския квартал „ Младост “ живущи от дълго време желаят да се утвърди смяна на организационен проект на дребен терен за създаване на църква (в комплекса към този момент има един, само че той е непълен за 200 000 живущи и е съвсем постоянно препълнен).
Това са две фотоси, правени на Възкресение Христово, когато всяка година затварят и улицата пред храма, тъй като прииждащите са стотици – и денем, и вечерта.
И какво се случи – в Столичния общински съвет, на дебатите по разискването, групата на ПП-ДБ-Спаси София се разгласи „ срещу “, а един от общинските им съветници си разреши да съобщи, че „ Православието не е публична вяра в България. Не целим най-хубавото за православното християнство, а за София. “ Как този храм би попречил на София, на „ Младост “, на хората там, не излиза наяве. Става ясно обаче че това е най-големият проблем за въпросните – вярата, християнството, храмовете.
Няма никакво подозрение, че сходно държание – както на всички скачащи нападателно против възможното въвеждане като наложителен час „ Религия “ в учебните заведения, по този начин и на градежа на нови храмове, е държание на антихристи, на сляпо последващи неолибералната патология, на платени апологети на към момента властващия у нас разказ – против националното, против обичайното, против християнството.
Още от създателя:
Още с встъпването си в служба новият министър на образованието Красимир Вълчев съобщи, че един от целите му е да промени образователните стратегии, тъй като не работят по най-хубавия метод – безспорен факт. Съдейки и по плачевните разултати в разнообразни интернационалните оценения, все по-неграмотните подрастващи и неналичието на каквато и да е заинтригуваност на младите към образованието, и то от години, е нужна коренна смяна на метода на преподаване, на метода на поднасяне на информацията в учебниците, на методите да се провокира ученолюбивост измежду учениците.
Преди няколко дни (бел.авт. – в петък) се състоя и Отраслов съвет в Министерството на образованието и науката (МОН), на който бяха разисквани и средствата за обучение за 2025 година Извън възможното нарастване на учителските заплати, стана ясно, че министър Вълчев е изложил проектите си пред Съвета, а профсъюз " Образование " е подкрепил концепцията за смяна на образователните стратегии, като се планува да се проведат няколко дебата: за възпитанието и ценностната система в училище; в поддръжка на наложителен предмет " Религия ", за финансирането на системата и заплатата на учителите; за смяна на образователните програми; за разбор на главното обучение след седми или осми клас.
Предметът „ Религия “ в учебно заведение и гневната опозиция на НПО-тата
Именно един от посочените цели - наложителен предмет " Религия “, през последните дни, засилва НПО-тата, както деятели и някои партиите, към които са въпросните. По остаряла родна традиция, бързо, бързо се появи и петиция (о, прочувствено!), чийто създател е активистка на неправителствената организация „ Български хелзинкски комитет “, които съществени интензивности са ориентирани в отбрана на правата на ЛГБТИ, маргинализирани етноси и впрочем сходни групи.
Тази битка – на НПО-тата и на прогресивните люде (както постоянно сами себе си се определят) против проучването на религията в учебно заведение, не е нова. Повече от две десетилетия се води. През 2003 година предметът влиза в образователния проект като СИП и ЗИП, само че доста от учителите безусловно биват възпрепятствани от някои шефове и други учители да организират часовете, като или не уведомяват родителите, че към този момент има и такава алтернатива за децата им, или напълно преднамерено, точно в тези дни и часове, измислят разнообразни учебни начинания, единствено и единствено децата да не могат да влязат в часовете по „ Религия “.
Аргументите „ срещу “, общо взето са: сходно образование би разделяло децата, като видите ли, по този начин християнството (ах, каква драма) щяло да е преобладаващо – е, каква да е преобладаващата вяра в европейска страна, в чиято Конституция е записано, че „ обичайната вяра в страната е източноправославното християнство “. Вероятно в Катар (например) нямат сходни терзания, че ислямът е преобладаващ и останалите малцинства (а там има такива – християни, будисти, хиндуисти, и то 1/3) би трябвало да се преценяват с това. Но у нас видни НПО-та и техните самоотвержени деятели, от години борят християнството, в частност православието и БПЦ, необикновено загрижени за правата на другите религиозни общности или атеистите.
Следващ мотив срещу: „ Изучаването на една съответна вяра, било тя и обичайна за България, не е изключително почтено. В региона на вероизповеданията, както и съвсем на всички места другаде конкуренцията може единствено да е от изгода. Ако учениците учат православната вяра в учебно заведение, тя получава непочтено преимущество пред останалите “. Как ви звучи – като че ли не приказваме за полезности, за морал, за религия, а за чушки и домати – конкуренция трябвало. Получавала непочтено преимущество религията, е мисъл, почтена за разсъжденията на някое дете, въпреки че те не са чак толкоз скопени мисловно, колкото създателят (отново Неправителствени организации активист) на този бисер.
Друг мотив срещу е че сходно образование: „ накърнява фундаментални права “. Това умопомрачително умозаключение е прецизен откъс от... петицията, пусната от активистката на БХК, която интензивно се изявява и в най-голямата фейсбук група, касаеща българското обучение и проблемите в него. Администратор на въпросната група пък е някогашна сътрудничка на депутата от Демократична България Елисавета Белобрадова, като я съветваше точно по въпросите, свързани с образованието. За въпросната дама (не за депутатката) имаше данни – съгласно оповестените в уеб страницата на Народното събрание (2022 г.) че е със приблизително обучение и няма нужните пълномощия в сферата. Та, в нейната група, дамата от БХК бори религията непрекъснато, всекидневно, като последната й самодейност е към този момент упоменатата петиция, в която се съдържат искрено инсинуативни и погрешни изказвания. Нещо повече, има омразна изразителност, ориентирана против Църквата ни:
„...дори да бъде очакван свободен избор на изучаваната вяра, наложителното религиозно образование подронва образа на учебното заведение като водеща просветителна институция, чиято задача е да дава на първо място модерни научни познания.
Както и: - " Превръщането му в наложителен би било извънредно рискова крачка в актуалното развиване на обществото ни като цяло . " Разбирайте – религията е рискова (може, само че не християнството) остаряла и ненужна.
Защо проучването на предмета „ Религия “ би било ползотворно за децата ни.
Въпреки че непрестанно (като мотив „ срещу “) се приказва за това, че в член 13 от Конституцията на България е записано, че: „ Традиционна вяра в Република България е източноправославното изповедание ”, а не наложителна, в действителност рамката е дадена още във висшия закон.
Нещо извънредно значимо, което никой от борещите се гневно с начинанието да се учи „ Религия “ в учебно заведение, е че ние въпреки всичко сме европейци и нашата европейска цивилизация е основана на християнството и точно неговите полезности са в основата на европейските полезности. Основна християнска полезност е любовта, друга – прошката, а концепцията на сходно наложително образование не е да индоктринира (в какво в действителност – в добродетели ли, в случай че да - това е неприятно ли?), а децата ще са възпитават в нравствени добродетели. Това няма да направи образованието ни религиозно, дано успокоим разните НПО-та и съперници на концепцията.
Интересно е обаче, че същите не са по никакъв начин обезпокоени, че децата ни, за жалост, и то извънредно необратимо, са индоктринирани от чалгата, от обществените мрежи, от свободния достъп до нездравословни и рискови вещества. Те са превърнати в едни потребители, които мъчно към този момент разграничават вярно от погрешно, положително от зло, филм от действителност... Да, несъмнено, първите седем години са най-важни, само че когато фамилията не се оправя, на помощ идва Църквата, идва духовният лидер. Именно Църквата има капацитет да попречва или понижи отрицателните трендове измежду младите.
Някои ще кажат – има неделни учебни заведения, водете си децата там. И ще е прав, и няма да е прав. Да, има, само че какъв брой родители изобщо знаят какво се преподава там, по какъв начин може всичко, казано там да им е от помощ във възпитанието, а духовните лица да са техен съдружник в образованието на децата им. Единици са.
Ако обаче предметът „ Религия “ стане наложителен, последователно – колкото по- овреме, толкоз по-добре, подрастващите ще бъдат научени, подтиквани да разграничават редното от неправилното, да са по-добри, да са по-одухотворени.
А учебното заведение с изключение на да образова, може и би трябвало да възпитава, тъй като вярното образование възпитава и в морал, в отговорност, в нравственос. Предметът " Религия " само би бил от изгода – както на учителите, по този начин и на родителите.
Непрекъснато се приказва за приемливост – дано ви оповестя една вест – по- толерантна вяра от християнството няма! И не е належащо всякакви деятели да пишат добре подплатени финансово тактики, планове или по тематиката, задоволително е още от първите години в учебно заведение децата да бъдат осведомени с добродетелите, произлизащи и от религията ни.
Платени деятели или просто войнстващи атеисти?
Само малоумен човек в действителност може да повярва, че щом се предлага проучване на вяра образованието ни ще пострада и към този момент няма да е светско. Как пък същите, които в този момент врещят, че са „ срещу “, не скочиха против хилядите казина, които извират зад всеки ъгъл, по какъв начин не скочиха против безумните и преливащи от ефира излъчвания, които водят до поголовно затъпяване на нацията. Е, ще кажат някои, това са частни терени, частни медии, тяхно право е да строят и излъчват каквото преценяват. И да, и не, само че даже да го приемем за правилно, право на страната пък е да се грижи за подрастващите, за тяхното ограмотяване, за това да им предложи други възможности.
Скорошен случай потвърждава, че не приказваме за атеизъм – което е право на всеки, приказваме за войнстващ неолиберализъм, който работи против устоите на държавността, работи против хората, измежду децата. В софийския квартал „ Младост “ живущи от дълго време желаят да се утвърди смяна на организационен проект на дребен терен за създаване на църква (в комплекса към този момент има един, само че той е непълен за 200 000 живущи и е съвсем постоянно препълнен).
Това са две фотоси, правени на Възкресение Христово, когато всяка година затварят и улицата пред храма, тъй като прииждащите са стотици – и денем, и вечерта.
И какво се случи – в Столичния общински съвет, на дебатите по разискването, групата на ПП-ДБ-Спаси София се разгласи „ срещу “, а един от общинските им съветници си разреши да съобщи, че „ Православието не е публична вяра в България. Не целим най-хубавото за православното християнство, а за София. “ Как този храм би попречил на София, на „ Младост “, на хората там, не излиза наяве. Става ясно обаче че това е най-големият проблем за въпросните – вярата, християнството, храмовете.
Няма никакво подозрение, че сходно държание – както на всички скачащи нападателно против възможното въвеждане като наложителен час „ Религия “ в учебните заведения, по този начин и на градежа на нови храмове, е държание на антихристи, на сляпо последващи неолибералната патология, на платени апологети на към момента властващия у нас разказ – против националното, против обичайното, против християнството.
Още от създателя:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ