За Васил Терзиев и неговото тежко минало
Убеден съм, че отговорността за полезностите, които човек изповядва, неговото държание и избор е постоянно и единствено персонална. Ето за какво намирам за несъстоятелни нападките по адрес на предприемача и съосновател на софтуерната компания " Телерик " Васил Терзиев. Неговата кандидатура за кмет на София на локалния избор през есента бе подкрепена от ПП-ДБ и " Спаси София ". Още до момента в който тя се разясняваше импровизирано, против него бяха отправени остри коментари заради принадлежността на негови родственици (дядо, татко и чичо) към някогашната Държавна сигурност.
Човек не избира родителите си. Както гласи една индианска сентенция, във всекиго от нас живеят един добър и един неприятен вълк - от това кого храниш зависи какъв човек ще бъдеш.
Славата на родителите може да бъде и задължение
Традиционно в политологията се счита, че фамилията има преобладаваща роля в политическата социализация. Училището, религиозните институции и медиите също имат значение, само че то е по-слабо. А това на политическите партии - обикновено още по-незначително.
В фамилията се построява оптиката, през която виждаме света, гравитираме към една или друга политическа идеология, построяваме се като " политически животни ". Ала това не е безусловно по този начин. По-нови проучвания оспорват ролята на фамилията като безспорна детерминанта в политическата социализация. През последните десетилетия фамилията е в дълбока рецесия като институция в доста страни. Значително нараства ролята на медиите, изключително на обществените.
Несъмнено принадлежността към несъмнено семейство може да подкрепи кариерното израстване и даже да го предопредели. Това е " резултатът на насъбраните изгоди " или " правилото на Матей ", формулиран от социолога Робърт Мъртън още през 1968. Този принцип обаче не би трябвало да се абсолютизира. Славата на родителите (добра или лоша) може също да се трансформира в задължение.
Неотдавна, единствено допреди три десетилетия, по висша партийна повеля амбициите на младежи от неблагонадеждни фамилии са били задушавани. Днес други, водени от либерален жар и предпочитание за отплата, желаят да създадат същото, в действителност повтаряйки несправедливостта на предишното.
Въпрос на осъзната персонална отговорност е и прочитът на историята - включително да се осведомиш за един или различен интервал, осъзнавайки личните си стандарти и мисловни блокове.
Обществото занапред ще опознава Терзиев
Някои биха споделили, че ролята на Държавна сигурност е противоречива. За мен е тъкмо противоположното. Ролята на комунистическите служби за сигурност в България е безспорна. Да, историята на Държавна сигурност е част от дебата за предишното, за нужния диалог за травмите-вододели, които прорязват българското общество. ДС обаче е била съществена и иманентна част от репресивния уред на квази-тоталитарен режим - инструмент на злото. Държавна сигурност е месомелачка, в която са били хвърляни освен несъгласните с политиката на режима, а и въобще " подозрителните ".
В този смисъл е добре, че Васил Терзиев осъди изрично репресиите на комунизма с думите: " Да заличиш десетки хиляди хора е извънредно огромно закононарушение ".
Това държание контрастира с думите на журналиста Петър Волгин, който в действителност оправдава репресиите и палачите. " Достатъчно е да погледаш десетина минути някой нагъл и неумен паралия като Хампарцумян, с цел да схванеш за какво е трябвало да има Народен съд ", написа Волгин във Facebook.
Що се отнася до Васил Терзиев, който е на практика чужд за обществото - той занапред ще би трябвало да се потвърждава освен в дебатите, а и с цялостното си политическо държание. Изключително значимо е прецизно да се придържа към декларираните полезности и дадените обещания.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.
