У нас възникна нов вид ксенофобия, която можем да наречем

У нас породи нов тип ксенофобия, която можем да назовем автоксенофобия – дружно с чужденците, изпитваш непоносимост и към сънародниците си в чужбина. Тя избуя върху наследеното от комунизма отношение към тях като предатели, които би трябвало да лежат по пандизите, само че следва друга идеология – на национализма и желае да отнеме на напусналите родината единствено правото на мнение за това, което става в нея.

Обявеният простест на българите в чужбина, чиято кулминационна точка беше на площада пред Народното събрание, попадна точно в този капан и елементарно беше дискредитиран – дотолкоз, че значително от сънародниците ни зад граница (поне доста повече от протестиращите) побързаха да се дистанцират от него. За това кой тъкмо го дискредитира обаче версиите са две. Според едната той – по план или поради липса на каквото и да е политическа просвета, е проведен по този начин, че да се трансформира в личната си гротеска. Като се стартира от очевидно неизпълнимите му претенции, които на моменти напряко плашат с антидемократичността си, мине се през изтъркани популиски лозунги, останали на площада като че ли от предходни митинги, и се стигне до наличието на фашизоидни и путиново-сталиниски детайли, или безконечни политически маргинали като Йоло Денев. Изглежда сякаш задачата му е никой да не си и помисля, че българите отвън страната са отвън статуквото в нея. Така че в последна сметка митингът им, който трябваше да смъква „ ръководещата мафия ”, провокира мнения от вида: „ Много ми наподобява на проведен от ръководещата мафия ”.

Според другата версия, автоксенофобията в тази ситуация е разпалвана от българските медии. Те са показали митинга като презрян и неправилен, първо са го натоварили със свръхочаквания, а след това са го свели до нелепи елементи, без да се интересуват от основното – против какво се бори.
На същото мнение е и главният му уредник Емил Русанов, който на острова издава вестник „ Будилникъ ”. Там той написа, че митингът е бил обект на всеобща офанзива от „ продажните грантаджийски „ медии “, дезинформиращи и манипулиращи ”. Може и в действителност по този начин да го е почувствал, въпреки че определението „ грантаджийски ” в устата на човек от Лондон звучи като нашепнато от София.

Така или другояче, този митинг охлади вярата, че българите в чужбина могат да се трансфорат в политическа мощ, която да въздейства на живота в страната. А може би просто още е рано за сходни очаквания... Въпреки че в случай че за политиката е по този начин, за публицистиката не е. Скандалът със задържането на журналиста Димитър Стоянов от „ Биволъ ” и румънския му сътрудник Атила Биро сподели, че когато разледващата публицистика у нас има поддръжка извън, получава доста по-голяма обществена звучност, доближава до международни медии от мащаба на „ Ню Йорк Таймс ” и „ Вашингтон пост ” и принуждава локалните институции – желаят или не – да следват дневния й ред. Явно бъдещето й е на експорт на тематики и импорт на резултати. Защото в случай че хората към момента могат да се разделят на такива от тук и на такива от чужбина, думите проникват на всички места.

Коментарът на доцент Георги Лозанов по тематиките от миналата седмица е от авторското му предаване " Необичайните обвинени " на телевизия Bulgaria ON AIR.