Картината в селското стопанство - тютюнът намалява, отглеждаме все повече боб и леща
Тютюнът ще остане единствено в едноименния разказ на огромния български публицист Димитър Димов. Последните публични данни сочат, че славата на тази техническа просвета е останала в предишното и тя все по-малко се отглежда у нас, съобщи БГНЕС.
През целия XX век България е един от международните водачи по произвеждане на висококачествени тютюни, като преди 9 септември 1944 година той образува съвсем 60% от износа ни. В социалистическата ера възходът на тютюна продължи, като приходите от него доближиха до 1,2 милиарда валутни лв. от експорт в средата на 80-те години, а страната ни беше на сред 5-7 място в света по неговото произвеждане.
Като цяло понижават общите аграрни площи със засадена продукция, сочи годишният поземлен отчет за развиването на земеделието през 2018 година на Министерството на земеделието и храните.
Най-осезаемо е понижението при засаждането на площи с тютюн , като в случай че през 2013 година те са били 19 265 хектара, то през 2017 година спадат съвсем двойно до 10 506 хектара.
Намаляват и площите, засети с пшеница /1 197 768 хектара през 2017 година против 1 328 062 ха през 2013 г./, ечемик /138 122 ха през 2017 против 182 457 ха през 2013/; и царевица /461 085 през 2017 година против 518 471 ха през 2013 г./.
Ръст има при насажденията на индустриални маслодайни култури /123 544 ха през 2013 година против 181 067 през 2017 г./. Впечатляващ е растежът на засаждането на грах, фасул, леща, бакла, боб и други варива, които за интервала от 2013 до 2017 година са отбелязали съвсем десетократен растеж – от 8 263 хектара преди 5 години, на 78 389 през предходната година.
Ръст има и в овощните насаждения, които от 66 824 хектара през 2013 година нарастват до 84 320 през 2017 година
Площите със селскостопанско значение понижават , като за петгодишния интервал са по-малко с близо 34 хиляди хектара, а общо през 2017 година са 5 224 402. Расте, обаче, броят на записаните аграрни стопани, които от 70 776 през 2013 година доближават 93 012 души през 2017 година Земеделските стопани у нас разполагат със 7443 трактора, с 3518 почвообработващи машини, и над 2500 фуражообработваща техника.
Продукцията от растениевъдството продължава да е водещ фактор в структурата на цената на брутната продукция в селското стопанство за интервала 2015-2017 година Така през 2017 година растениевъдството заема 68.3% от бранша, 23.1% дава продукцията от отглеждането на животни, а селскостопанските услуги са на трето място с 5.8%.
През 2017 година земеделците са вложили над 516 милиона лв. в семена, посадъчен материал и фуражи. Реализирани са 99% от създадените плодове от реколтата през 2017. За комерсиалната мрежа са ориентирани 46%, за преработвателната индустрия – 30,5%, а за лична консумация – 3,3%.
Водещо място в производството на плодове заема Югоизточният регион на страната – 27,4% от общото произвеждане за годината, следван от Южен централен регион с 22,4%, и Северен централен регион с 19,9%. В Югоизточния регион е концентрирано производството на праскови (49,5%) и череши (42,0%), в Южния централен регион – производството на круши (39,4%), ябълки (34,6%) и сливи и джанки (29,7%), а в Северния централен регион са създадени 86,2% от кайсиите за страната.
Най-голям дял от общото произвеждане на плодове през 2017 година заемат сливите и джанките – 22,4%, следвани от черешите – 22%, ябълките – 20,4%, и прасковите и нектарините – 15,7%. Най-голям спад при производството се отбелязва на орехите, които понижават с близо 30% единствено за две години.
При зеленчуците през 2017 година най-голямо е производството на картофи – 227,8 хиляди тона (27,4% от общото произвеждане на зеленчуци), домати – 158,8 хиляди тона (19,1%), дини – 108,1 хиляди тона (13%) и пипер (сладък и лют) – 54,8 хиляди тона (6,6%).
През 2017 година се следи понижение на броя на млечните крави и млечните овце-майки , надлежно със 7,1% и с 3,3% по отношение на миналата година. Производството на мляко през 2017 година е в размер на 1 059 376 хиляди литра, с 5% под равнището от миналата година.
Към края на 2017 година общият брой прасета в страната понижава с 3,8% на годишна база, до 593,2 хиляди броя. Стопанствата, отглеждащи прасета, общо са с 26,4% по-малко спрямо миналата година.
През 2016 и 2017 година България е изнесла над 25 млн. литра вино, като най-вече бутилки са изнесени за Полша – над 16.5 млн. литра.; а износът отвън страни от Европейски Съюз е близо 6 млн. литра, като 3.650 млн. литра са изнесени в Русия. България е внесла над 6 млн. литра виновност, като те са най-вече от Италия и Испания.
През 2017 година земеделското министерство е подкрепило над 88 хиляди бенефициенти с помощи за ликвидирането на заболявания по животните – с над 23.6 млн. лева Най-голяма сума за помощ е била разпределена за помощ при „ реализирането на непринудено поети задължения за хуманно отношение към птиците “ – над 33 млн. лева
Риба
По данни на Изпълнителната организация по риболовство и аквакултури през 2017 година общият улов на риба и други водни организми от икономически лов на риба в страната понижава с 0,8% по отношение на миналата година. Общият улов възлиза на 8 520.6 тона, от които 8 467,1 тона - в Черно море и 53,52 тона - в река Дунав. В съпоставяне с 2016 година, уловът в Черно море понижава с 0,9%, до момента в който този в река Дунав нараства с 2,5%.
Според данни за вноса на риба и рибни артикули през 2017 година България внася най-вече замразена риба – 44% от общия импорт, а на второ място се подреждат водните безгръбначни – 12.4%. Пресните и охладени риби сформират едвам 9.9% от целия импорт. Износът от България към други страни се сформира от 22.9% консервирани ракообразни и мекотели; 12.7% живи риби; мекотели – 24.7%, и пресни и охладени риби – 11.1%.
През целия XX век България е един от международните водачи по произвеждане на висококачествени тютюни, като преди 9 септември 1944 година той образува съвсем 60% от износа ни. В социалистическата ера възходът на тютюна продължи, като приходите от него доближиха до 1,2 милиарда валутни лв. от експорт в средата на 80-те години, а страната ни беше на сред 5-7 място в света по неговото произвеждане.
Като цяло понижават общите аграрни площи със засадена продукция, сочи годишният поземлен отчет за развиването на земеделието през 2018 година на Министерството на земеделието и храните.
Най-осезаемо е понижението при засаждането на площи с тютюн , като в случай че през 2013 година те са били 19 265 хектара, то през 2017 година спадат съвсем двойно до 10 506 хектара.
Намаляват и площите, засети с пшеница /1 197 768 хектара през 2017 година против 1 328 062 ха през 2013 г./, ечемик /138 122 ха през 2017 против 182 457 ха през 2013/; и царевица /461 085 през 2017 година против 518 471 ха през 2013 г./.
Ръст има при насажденията на индустриални маслодайни култури /123 544 ха през 2013 година против 181 067 през 2017 г./. Впечатляващ е растежът на засаждането на грах, фасул, леща, бакла, боб и други варива, които за интервала от 2013 до 2017 година са отбелязали съвсем десетократен растеж – от 8 263 хектара преди 5 години, на 78 389 през предходната година.
Ръст има и в овощните насаждения, които от 66 824 хектара през 2013 година нарастват до 84 320 през 2017 година
Площите със селскостопанско значение понижават , като за петгодишния интервал са по-малко с близо 34 хиляди хектара, а общо през 2017 година са 5 224 402. Расте, обаче, броят на записаните аграрни стопани, които от 70 776 през 2013 година доближават 93 012 души през 2017 година Земеделските стопани у нас разполагат със 7443 трактора, с 3518 почвообработващи машини, и над 2500 фуражообработваща техника.
Продукцията от растениевъдството продължава да е водещ фактор в структурата на цената на брутната продукция в селското стопанство за интервала 2015-2017 година Така през 2017 година растениевъдството заема 68.3% от бранша, 23.1% дава продукцията от отглеждането на животни, а селскостопанските услуги са на трето място с 5.8%.
През 2017 година земеделците са вложили над 516 милиона лв. в семена, посадъчен материал и фуражи. Реализирани са 99% от създадените плодове от реколтата през 2017. За комерсиалната мрежа са ориентирани 46%, за преработвателната индустрия – 30,5%, а за лична консумация – 3,3%.
Водещо място в производството на плодове заема Югоизточният регион на страната – 27,4% от общото произвеждане за годината, следван от Южен централен регион с 22,4%, и Северен централен регион с 19,9%. В Югоизточния регион е концентрирано производството на праскови (49,5%) и череши (42,0%), в Южния централен регион – производството на круши (39,4%), ябълки (34,6%) и сливи и джанки (29,7%), а в Северния централен регион са създадени 86,2% от кайсиите за страната.
Най-голям дял от общото произвеждане на плодове през 2017 година заемат сливите и джанките – 22,4%, следвани от черешите – 22%, ябълките – 20,4%, и прасковите и нектарините – 15,7%. Най-голям спад при производството се отбелязва на орехите, които понижават с близо 30% единствено за две години.
При зеленчуците през 2017 година най-голямо е производството на картофи – 227,8 хиляди тона (27,4% от общото произвеждане на зеленчуци), домати – 158,8 хиляди тона (19,1%), дини – 108,1 хиляди тона (13%) и пипер (сладък и лют) – 54,8 хиляди тона (6,6%).
През 2017 година се следи понижение на броя на млечните крави и млечните овце-майки , надлежно със 7,1% и с 3,3% по отношение на миналата година. Производството на мляко през 2017 година е в размер на 1 059 376 хиляди литра, с 5% под равнището от миналата година.
Към края на 2017 година общият брой прасета в страната понижава с 3,8% на годишна база, до 593,2 хиляди броя. Стопанствата, отглеждащи прасета, общо са с 26,4% по-малко спрямо миналата година.
През 2016 и 2017 година България е изнесла над 25 млн. литра вино, като най-вече бутилки са изнесени за Полша – над 16.5 млн. литра.; а износът отвън страни от Европейски Съюз е близо 6 млн. литра, като 3.650 млн. литра са изнесени в Русия. България е внесла над 6 млн. литра виновност, като те са най-вече от Италия и Испания.
През 2017 година земеделското министерство е подкрепило над 88 хиляди бенефициенти с помощи за ликвидирането на заболявания по животните – с над 23.6 млн. лева Най-голяма сума за помощ е била разпределена за помощ при „ реализирането на непринудено поети задължения за хуманно отношение към птиците “ – над 33 млн. лева
Риба
По данни на Изпълнителната организация по риболовство и аквакултури през 2017 година общият улов на риба и други водни организми от икономически лов на риба в страната понижава с 0,8% по отношение на миналата година. Общият улов възлиза на 8 520.6 тона, от които 8 467,1 тона - в Черно море и 53,52 тона - в река Дунав. В съпоставяне с 2016 година, уловът в Черно море понижава с 0,9%, до момента в който този в река Дунав нараства с 2,5%.
Според данни за вноса на риба и рибни артикули през 2017 година България внася най-вече замразена риба – 44% от общия импорт, а на второ място се подреждат водните безгръбначни – 12.4%. Пресните и охладени риби сформират едвам 9.9% от целия импорт. Износът от България към други страни се сформира от 22.9% консервирани ракообразни и мекотели; 12.7% живи риби; мекотели – 24.7%, и пресни и охладени риби – 11.1%.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ