И Фич се съмнява, че България ще е в еврозоната догодина заради политическата нестабилност
Рейтинговата организация " Фич " удостовери досегашната си оценка за българската стопанска система - ВВВ за дълготрайните отговорности във валута с позитивна вероятност. Но и предвижда, че продължаващата политическа неустойчивост и предварителните избори с предстоящо повтаряне на същия накълцан състав на Народното събрание и евентуално дълги договаряния за постоянно държавно управление ще изпратят периода за въвеждане на еврото оттатък 2025 г.
Спрямо сходни страни с този рейтинг България стои по-добре поради уравновесени фискални и дългови политики, участието в Европейския съюз и настоящ от десетилетия валутен ръб. Негативните детайли са ниската продуктивност (56.8%от междинната в Европейски Съюз в края на 2023 година, най-слабият индикатор измежду 27-те страни членки) и неприятната демографска картина, които дълго време ще тежат на евентуалния напредък и държавните финанси. Поради нестабилни ръководещи обединения и релативно високо равнище на усещане за корупция през последните години са се влошили знаците за положително ръководство, употребявани от Световната банка.
Положителната вероятност на " Фич " се крепи на вероятността от въвеждане на единната европейска валута, само че макар че формалната дата за въвеждането ѝ към момента да е 1 януари, рейтинговата организация непосредствено приказва като явен факт за " отсрочване процеса за приемане на еврото оттатък януари 2025г. "
Проблемът не е в политическата ангажираност за това в България или на равнище Европейски Съюз, признати са и чакат използване всички ограничения по уговорките след излизането от така наречен чакалня за еврото (режимът ERM II), споделят от " Фич ".
Затруднението идва преди всичко по линия на високата инфлация, оставаща над тази на трите най-добре представящи се страни от еврозоната. " Фич чака България да не покрие критерия за ценова непоклатимост в средата на 2024 година ", се споделя в известието. Напомня се, че самите български управляващи приказват за желание да изискат изключителна оценка по този аршин през втората половина на годината, с цел да вкарат еврото някъде по-късно през 2025 г. Но анализатрите считат, че стабилността на цените ще отговори на условията " най-рано през последното тримесечие на 2024 година "
" Въпреки това, отсъствието на устойчиво държавно управление и евентуално продължителните договаряния за коалиция може да отсрочат влизането в еврозоната оттатък 2025 година "
Агенцията приказва за предстоящо болшинство на проевропейски партии в идващия парламент без да показва кои са те, като споделя, че сегашният кабинет се е разпаднал " заради конфликти за административни постове и програмата за промени ".
Два детайла, свързани с партийните разногласия - възобновената политическа неустановеност и бавното асимилиране на фондовете на Европейски Съюз - ще спъват икономическата интензивност през първото полугодие на 2024г., не престават от " Фич ". Анализаторите прибавят трети детайл - слабото външно търсене на българска продукция.
Така от трите движещи сили на растежа през 2023 година (стабилни разноски на семействата, позитивен чист експорт и постоянен напредък на инвестициите) като основен мотор на стопанската система остава единствено частното ползване, само че то ще се дължи най-много на позитивния напредък на действителните заплати и мощния напредък на заемите.
Еврофондовете (близо 17 милиарда евро в разнообразни стратегии на Европейски Съюз до 2030 г.) няма да оказват помощ в упования мащаб - те са в риск да не бъдат усвоени поради непълен потенциал на българските институции и забавяния в използването на упоменатите стратегии. А това са непокътнати единствено за България средства в размер на 2.4% от Брутният вътрешен продукт на страната всяка година.
Икономиката ще се възвръща последователно: от 1.8% от Брутният вътрешен продукт напредък през 2023 година, на 2.4% за тази и 3.1% за 2025.
Хармонизираната инфлация, следена и като главно условие за влизане в еврозоната, беше през март 3.1% - към момента над междинните за Европейски Съюз 2.6%, само че надалеч под 15.6% година и половина по-рано. Понижаването ще продължи, само че постепенно (правителствени политики и данъчни промени ще бъдат по-скоро с безпристрастен резултат за инфлацията) - от 8.6% през миналага тодина до приблизително 3.4% за цялата 2024 година и 2.9% следващата година.
За бюджетния недостиг, по който за следващ път избухват разногласия в края на постоянно и началото на служебно държавно управление, " Фич " предвижда, че ще е 2.9% за тази и 3% за идната година, което е в границите на условията на Европейския съюз. Но тук още веднъж се появява ролята на политиците и администрацията: " Нарастващите обществени потребности, забавянето на използването на промените и неналичието на надеждно средносрочно фискално обмисляне, дължащи се на неустойчивостта на последните кабинети, отслабиха фискалната позиция на България през последните години ".
Политически фактори са посочени от " Фич " и в уточненията по кое време би подобрила или влошила оценката си организацията:
За по-отрицателна оценка:
Външни финанси/структурни: Липса на прогрес в присъединението към еврозоната заради непрекъсната политическа неустойчивост или несъблюдение на критериите за конвергенция.
Макро/структурни: По-слаби вероятности за стопански напредък, да вземем за пример вследствие на неподходящи политически развития, които натежават върху осъществяването на промените.
За по-положителна оценка:
Външни финанси: Допълнителен прогрес към приемане на еврото, да вземем за пример посредством удостоверение, че България е изпълнила критериите за конвергенция и по-голяма сигурност във връзка с евентуалния миг на приемане на еврото.
Макро: Подобряване на капацитета за напредък, да вземем за пример посредством използване на структурни и управнически промени за възстановяване на бизнес средата и/или дейно потребление на фондовете на Европейски Съюз.
Спрямо сходни страни с този рейтинг България стои по-добре поради уравновесени фискални и дългови политики, участието в Европейския съюз и настоящ от десетилетия валутен ръб. Негативните детайли са ниската продуктивност (56.8%от междинната в Европейски Съюз в края на 2023 година, най-слабият индикатор измежду 27-те страни членки) и неприятната демографска картина, които дълго време ще тежат на евентуалния напредък и държавните финанси. Поради нестабилни ръководещи обединения и релативно високо равнище на усещане за корупция през последните години са се влошили знаците за положително ръководство, употребявани от Световната банка.
Положителната вероятност на " Фич " се крепи на вероятността от въвеждане на единната европейска валута, само че макар че формалната дата за въвеждането ѝ към момента да е 1 януари, рейтинговата организация непосредствено приказва като явен факт за " отсрочване процеса за приемане на еврото оттатък януари 2025г. "
Проблемът не е в политическата ангажираност за това в България или на равнище Европейски Съюз, признати са и чакат използване всички ограничения по уговорките след излизането от така наречен чакалня за еврото (режимът ERM II), споделят от " Фич ".
Затруднението идва преди всичко по линия на високата инфлация, оставаща над тази на трите най-добре представящи се страни от еврозоната. " Фич чака България да не покрие критерия за ценова непоклатимост в средата на 2024 година ", се споделя в известието. Напомня се, че самите български управляващи приказват за желание да изискат изключителна оценка по този аршин през втората половина на годината, с цел да вкарат еврото някъде по-късно през 2025 г. Но анализатрите считат, че стабилността на цените ще отговори на условията " най-рано през последното тримесечие на 2024 година "
" Въпреки това, отсъствието на устойчиво държавно управление и евентуално продължителните договаряния за коалиция може да отсрочат влизането в еврозоната оттатък 2025 година "
Агенцията приказва за предстоящо болшинство на проевропейски партии в идващия парламент без да показва кои са те, като споделя, че сегашният кабинет се е разпаднал " заради конфликти за административни постове и програмата за промени ".
Два детайла, свързани с партийните разногласия - възобновената политическа неустановеност и бавното асимилиране на фондовете на Европейски Съюз - ще спъват икономическата интензивност през първото полугодие на 2024г., не престават от " Фич ". Анализаторите прибавят трети детайл - слабото външно търсене на българска продукция.
Така от трите движещи сили на растежа през 2023 година (стабилни разноски на семействата, позитивен чист експорт и постоянен напредък на инвестициите) като основен мотор на стопанската система остава единствено частното ползване, само че то ще се дължи най-много на позитивния напредък на действителните заплати и мощния напредък на заемите.
Еврофондовете (близо 17 милиарда евро в разнообразни стратегии на Европейски Съюз до 2030 г.) няма да оказват помощ в упования мащаб - те са в риск да не бъдат усвоени поради непълен потенциал на българските институции и забавяния в използването на упоменатите стратегии. А това са непокътнати единствено за България средства в размер на 2.4% от Брутният вътрешен продукт на страната всяка година.
Икономиката ще се възвръща последователно: от 1.8% от Брутният вътрешен продукт напредък през 2023 година, на 2.4% за тази и 3.1% за 2025.
Хармонизираната инфлация, следена и като главно условие за влизане в еврозоната, беше през март 3.1% - към момента над междинните за Европейски Съюз 2.6%, само че надалеч под 15.6% година и половина по-рано. Понижаването ще продължи, само че постепенно (правителствени политики и данъчни промени ще бъдат по-скоро с безпристрастен резултат за инфлацията) - от 8.6% през миналага тодина до приблизително 3.4% за цялата 2024 година и 2.9% следващата година.
За бюджетния недостиг, по който за следващ път избухват разногласия в края на постоянно и началото на служебно държавно управление, " Фич " предвижда, че ще е 2.9% за тази и 3% за идната година, което е в границите на условията на Европейския съюз. Но тук още веднъж се появява ролята на политиците и администрацията: " Нарастващите обществени потребности, забавянето на използването на промените и неналичието на надеждно средносрочно фискално обмисляне, дължащи се на неустойчивостта на последните кабинети, отслабиха фискалната позиция на България през последните години ".
Политически фактори са посочени от " Фич " и в уточненията по кое време би подобрила или влошила оценката си организацията:
За по-отрицателна оценка:
Външни финанси/структурни: Липса на прогрес в присъединението към еврозоната заради непрекъсната политическа неустойчивост или несъблюдение на критериите за конвергенция.
Макро/структурни: По-слаби вероятности за стопански напредък, да вземем за пример вследствие на неподходящи политически развития, които натежават върху осъществяването на промените.
За по-положителна оценка:
Външни финанси: Допълнителен прогрес към приемане на еврото, да вземем за пример посредством удостоверение, че България е изпълнила критериите за конвергенция и по-голяма сигурност във връзка с евентуалния миг на приемане на еврото.
Макро: Подобряване на капацитета за напредък, да вземем за пример посредством използване на структурни и управнически промени за възстановяване на бизнес средата и/или дейно потребление на фондовете на Европейски Съюз.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ