Защо инвеститорите трябва да очакват повишена волатилност на пазарите?
Дебатът през последната година по отношение на това дали ще забележим твърдо или меко приземяване на американската стопанска система в действителност не обърна задоволително внимание на това по какъв начин тъкмо би изглеждало мекото приземяване. Според преобладаващата част от пазарните специалисти мекото приземяване се показва в закъснение на действителния стопански напредък до 2% (както и инфлацията), което ще докара до номинален растеж на брутния вътрешен артикул от 4%.
На процедура обаче при показател на потребителските цени от 4.6% през първото тримесечие и Брутният вътрешен продукт в размер на 1.6%, това значи, че номиналния растеж на брутния вътрешен артикул е към 6%.
Имайки поради, че възгледът “без меко приземяване ” набира известност измежду много пазарни участници, не е учудващо, че номинален напредък от към 6% наподобява много нестабилен. И в последна сметка стопанската система ще осъществя по-слабо показване.
Това обаче не би трябвало да се приема за нещо, което е обикновено или за даденост. Колкото по-дълъг е интервала на номинален напредък на стопанската система от 6%, толкоз е по-вероятно тя да е достигнала ново равнище (нова макро среда).
Номиналният напредък от 4% може да бъде свързан от обстоятелството, че огромна част от икономистите обръщат внимание на историческите данни. Именно историческите данни демонстрират, че растеж от към 6% е по-скоро норма, а не изключение. Така да вземем за пример растежът в интервала от 1992 до 2000 година е 5.85% приблизително, от 2002 до 2007 е 5.4%. 4% е бил единствено през 2010 година.
Според анализатори най-сериозния отрицателен резултат от по-високия номинален растеж на Брутният вътрешен продукт е бил по-високите лихвени нива, които е трябвали да наложи Федералния запас.
В момента пазарните участници се намират в обстановка, в която не са се намирали от години. Очакванията ни за обновяване на дезинфлацията през тази година би трябвало да даде опция за растеж на рисковите активи като акциите ”, разясниха анализатори на капиталовата банка UBS.
ЕЦБ и смяната в салдото на банката
През март бе оповестена новата оперативна рамка на Европейската централна банка. Според UBS има три фактора, които ще дефинират намаляването на салдото на банката, както и ликвидността. На първо място е изтеглянето на 141 милиарда евро от програмата TLTRO, 3 трлн. евро от количественото стягане, което е обвързвано с покупката на активи и 1.7 трлн. евро от програмата за покупка на активи PEPP, която бе въведена по време на пандемията.
Вторият фактор е обвързван с увеличението на отговорностите на централната банка, в следствие от самостоятелни фактори.
Третият фактор е обвързван с увеличение на търсенето на свръх запаси от страна на банките. Понастоящем то е към 3.5 трлн. евро.
Промяната в политиките и на ЕЦБ, и на Фед във връзка с балансите е значимо. Пазарните участници наблюдават намаляването на балансите от страна на двете огромни централни банки, защото тези ходове са свързани и с повишение на волатилността на пазарите.
Източник: БенчМарк Финанс
На процедура обаче при показател на потребителските цени от 4.6% през първото тримесечие и Брутният вътрешен продукт в размер на 1.6%, това значи, че номиналния растеж на брутния вътрешен артикул е към 6%.
Имайки поради, че възгледът “без меко приземяване ” набира известност измежду много пазарни участници, не е учудващо, че номинален напредък от към 6% наподобява много нестабилен. И в последна сметка стопанската система ще осъществя по-слабо показване.
Това обаче не би трябвало да се приема за нещо, което е обикновено или за даденост. Колкото по-дълъг е интервала на номинален напредък на стопанската система от 6%, толкоз е по-вероятно тя да е достигнала ново равнище (нова макро среда).
Номиналният напредък от 4% може да бъде свързан от обстоятелството, че огромна част от икономистите обръщат внимание на историческите данни. Именно историческите данни демонстрират, че растеж от към 6% е по-скоро норма, а не изключение. Така да вземем за пример растежът в интервала от 1992 до 2000 година е 5.85% приблизително, от 2002 до 2007 е 5.4%. 4% е бил единствено през 2010 година.
Според анализатори най-сериозния отрицателен резултат от по-високия номинален растеж на Брутният вътрешен продукт е бил по-високите лихвени нива, които е трябвали да наложи Федералния запас.
В момента пазарните участници се намират в обстановка, в която не са се намирали от години. Очакванията ни за обновяване на дезинфлацията през тази година би трябвало да даде опция за растеж на рисковите активи като акциите ”, разясниха анализатори на капиталовата банка UBS.
ЕЦБ и смяната в салдото на банката
През март бе оповестена новата оперативна рамка на Европейската централна банка. Според UBS има три фактора, които ще дефинират намаляването на салдото на банката, както и ликвидността. На първо място е изтеглянето на 141 милиарда евро от програмата TLTRO, 3 трлн. евро от количественото стягане, което е обвързвано с покупката на активи и 1.7 трлн. евро от програмата за покупка на активи PEPP, която бе въведена по време на пандемията.
Вторият фактор е обвързван с увеличението на отговорностите на централната банка, в следствие от самостоятелни фактори.
Третият фактор е обвързван с увеличение на търсенето на свръх запаси от страна на банките. Понастоящем то е към 3.5 трлн. евро.
Промяната в политиките и на ЕЦБ, и на Фед във връзка с балансите е значимо. Пазарните участници наблюдават намаляването на балансите от страна на двете огромни централни банки, защото тези ходове са свързани и с повишение на волатилността на пазарите.
Източник: БенчМарк Финанс
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ