Продължава процесът на намаляване и застаряване на населението на България

Продължава процесът на понижаване и застаряване на популацията на България за 2023 година. 58.5% от популацията е в трудоспособна възраст. Обезлюдените места са 201, като максимален е техният брой в областите Велико Търново и Габрово.

Според данните на Националната статистика към 31 декември 2023 година популацията на България е 6 445 481 души, което съставлява 1.4% от популацията на Европейския съюз. В съпоставяне с 2022 година популацията на страната понижава с 2 229 души, или с 0.03%.

Мъжете са 3 097 698 (48.1%), а дамите - 3 347 783 (51.9%), или на 1 000 мъже се падат 1 081 дами. Броят на мъжете доминира във възрастите до 55 години. С повишаването на възрастта се усилват броят и относителният дял на дамите от общото население на страната.

В районен аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-голям в областите Видин (31.3%), Габрово (30.3%) и Смолян (28.9%). Общо в двадесет и две области този дял е над междинния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 19.2%, Варна - 21.5%, и Благоевград - 22.2%.

Децата до 15 години в страната са 911 025, или 14.1% от общия брой на популацията.

Относителният дял на популацията под 15 години е най-голям в областите Сливен - 18.9%, Ямбол - 15.2%, и Бургас - 14.9% от популацията на региона. Общо в седемнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян - 10.6%, Видин - 11.5%, и Габрово - 11.7%.

Застаряването на популацията през годините води до повишение на неговата междинна възраст, която от 40.6 години през 2002 година нараства до 45.2 години в края на 2023 година. Средната възраст на популацията в градовете е 44.4 години, а в селата - 47.5 години.

Променят се броят и относителният дял на популацията под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на популацията във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на популацията, по този начин и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране. За 2023 година тези граници за популацията в трудоспособна възраст са до навършването на 62 години за дамите и 64 години и 6 месеца за мъжете.

Населението в трудоспособна възраст към 31 декември 2023 година е 3 769 хиляди души, или 58.5% от популацията на страната, като мъжете са 1 971 хиляди, а дамите - 1 798 хиляди. Към края на 2023 година над трудоспособна възраст са 1 698 хиляди души, или 26.3%, а под трудоспособна възраст - 977 хиляди души, или 15.2% от популацията на страната.

В градовете живеят 4 738 461 души, или 73.5%, а в селата - 1 707 020 души, или 26.5% от популацията на страната. Към края на 2023 година обитаемоте места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села. Населените места без население са 201. Най-голям е техният брой в областите Велико Търново и Габрово - по 67.

В 1 245, или в 23.7% от обитаемоте места, живеят от 1 до 49 души в това число. С население над 100 хиляди души са шест града в страната, в които живеят 35.2% от популацията на страната. Най-малка по население е област Видин, в която живеят 71 773 души, или 1.1% от популацията на страната, а най-голяма е област София (столица) - с 1 286 965 души (20.0%). Четири са областите с население над 300 хиляди души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от популацията на страната (36.5%).

През 2023 година в страната са регистрирани 57 478 родени деца, като от тях 57 197 (99.5%) са живородени. В съпоставяне с миналата година броят на живородените се е усилва с 601 деца, или с 1.1%.

В районен аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен, София (столица), Ямбол и Пловдив. В двадесет и една области раждаемостта е по-ниска от междинната за страната, като най-ниски стойности се следят в областите Смолян, Перник и Габрово.

През 2023 година междинната възраст на дамите при раждане на първо дете е 27.7 години, спрямо 2022 година се е нараснала с 0.1 години. В районен аспект междинната възраст при раждане на първо дете варира от 22.2 години за област Сливен до 30.8 години за област София (столица).

Равнището на общата смъртност на популацията в България е най-високо измежду страните членки на Европейския съюз.

През 2023 година са регистрирани 21 800 юридически брака - с 4 213 по-малко по отношение на миналата година, а коефициентът на брачност е 3.4‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (16 105) са измежду популацията в градовете.

През 2023 година междинната възраст при подписване на първи брак за мъжете и дамите е надлежно 33.4 и 30.3 години.

Областите с най-вече бракове на 1 000 души от популацията са София (столица) - 4.1‰, и Разград - 3.9‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Перник - 2.4‰. Разводът не е бил първи за 11.1% от дамите и 11.7% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2023 година. Средната дълготрайност на брака до неговото преустановяване е 15.4 години.

През 2023 година 15 227 души са трансформирали своя сегашен адрес от страната в чужбина, като 60.9% от тях са мъже. Емигрантите на възраст 0 - 14 година са 6.2%, тези на възраст 15 - 64 години са 84.1%, а на 65 и повече навършени години - 9.7% от всички емигранти.

Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (18.1%), Обединеното кралство (16.9%) и Франция (8.4%).

Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български жители, завърнали се в страната, както и жители на други страни, получили позволение или статут за престояване в страната. През 2023 година 56 807 лица са трансформирали своето всекидневно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 53.7%, а на дамите - 46.3%.

Сред пристигналите да живеят в страната 14.1 % са във възрастовата група 0 - 14 години, 73.1% са на възраст 15 - 64 години, а на 65 и повече навършени години са 12.8% от имигрантите.

Най-висок е делът на имигрантите от Турция (25.0%), Украйна (17.5%) и Руската Федерация (9.7%).

През 2023 година всички области в страната имат негативен натурален приръст.

С най-малки по стойност коефициенти на негативен натурален приръст са областите София (столица) (-1.5‰), Сливен (-3.0‰) и Благоевград (-4.4‰).

С най-голямо понижение на популацията в резултат на високия негативен натурален приръст е област Видин - минус 16.2‰, следвана от областите Габрово - минус 15.1‰, и Монтана, Перник и Кюстендил - по минус 13.8‰. В тринадесет области популацията понижава с над 10 на 1 000 души.